Профил на DrManolov
DrManolov
-
OFFLINE
17/02/2013
5 years
0
-
-
Манол Манолов
-
Добави приятел Изпрати лично съобщение

Блог изглед

Публикувани: 5 Прегледи: 5411 Гласове: 1
Лично творчество/Текстове/Есета 17/02/2013 15:02

Монолози на щастието. Щастието - даването и получаването.

Екзистенциален въпрос водеше Щастието за носа в последния ден, който то бе предвидило да прекара в човешкия свят. Не бе получило своя отговор за даването и получаването – как се случва това в елементарния свят. То попита греховете: - Човек получава ли това, което иска ... Иска ли... Още...
 
Коментари: 0  
Лично творчество/Текстове/Есета 17/02/2013 15:01

Монолози на щастието. За религията и празниците.

Щастието заедно с неговите спътници, Греховете решиха да коментират отношенията на хората към религията и празниците... Прескочиха във времето, за да наблюдават един от най-почитаните празници – Великден. Щастието бе разочаровано от това, което виждаше и започна със своя коментар... Още...
 
Коментари: 0  
Лично творчество/Текстове/Есета 17/02/2013 15:01

Монолози на щастието. Щастието и любовта.

С допушването на цигарите си, греховете се пренастроиха за темата на любовта, те бяха участвали в толкова много такива моменти на нещастие от любов. Всички знаеха, че любовта бива споделена и несподелена... Греховете решиха да започнат с описанието на една любов, която беше нещас... Още...
 
Коментари: 0  
Лично творчество/Текстове/Есета 17/02/2013 15:00

Монолози на щастието. Странна среща межу Щастието и човешкото.

И както по-рано се бяха уговорили Щастието не бе част от Греховете, за това то зае пасивна позиция и след срещите между тях и хората, то просто разпитваше. Така му се искаше да опознае всичко. В един прекрасен ден Щастието стана свидетел на Греховете обичаха да нарицаят човечес... Още...
 
Коментари: 0  
Лично творчество/Текстове/Есета 17/02/2013 14:59

Монолози на щастието. За щастието и хората.

Скатано в един тъмен ъгъл, под клетата светлина на старата като света, закачена на тавана, вяло клатеща се газена лампа стоеше Щастието. Наричаше се така, защото хората му бяха дали точно това име. Всъщност голямият въпрос на Щастието беше какво именно кара хората да го наричат ... Още...
 
Коментари: 1  
Първа Предишна 1 Следваща Последна

Текстове

Публикувани: 5 Прегледи: 5411 Гласове: 1
Лично творчество/Текстове/Есета 17/02/2013 15:02

Монолози на щастието. Щастието - даването и получаването.

Екзистенциален въпрос водеше Щастието за носа в последния ден, който то бе предвидило да прекара в човешкия свят. Не бе получило своя отговор за даването и получаването – как се случва това в елементарния свят. То попита греховете: - Човек получава ли това, което иска ... Иска ли... Още...
 
Коментари: 0  
Лично творчество/Текстове/Есета 17/02/2013 15:01

Монолози на щастието. За религията и празниците.

Щастието заедно с неговите спътници, Греховете решиха да коментират отношенията на хората към религията и празниците... Прескочиха във времето, за да наблюдават един от най-почитаните празници – Великден. Щастието бе разочаровано от това, което виждаше и започна със своя коментар... Още...
 
Коментари: 0  
Лично творчество/Текстове/Есета 17/02/2013 15:01

Монолози на щастието. Щастието и любовта.

С допушването на цигарите си, греховете се пренастроиха за темата на любовта, те бяха участвали в толкова много такива моменти на нещастие от любов. Всички знаеха, че любовта бива споделена и несподелена... Греховете решиха да започнат с описанието на една любов, която беше нещас... Още...
 
Коментари: 0  
Лично творчество/Текстове/Есета 17/02/2013 15:00

Монолози на щастието. Странна среща межу Щастието и човешкото.

И както по-рано се бяха уговорили Щастието не бе част от Греховете, за това то зае пасивна позиция и след срещите между тях и хората, то просто разпитваше. Така му се искаше да опознае всичко. В един прекрасен ден Щастието стана свидетел на Греховете обичаха да нарицаят човечес... Още...
 
Коментари: 0  
Лично творчество/Текстове/Есета 17/02/2013 14:59

Монолози на щастието. За щастието и хората.

Скатано в един тъмен ъгъл, под клетата светлина на старата като света, закачена на тавана, вяло клатеща се газена лампа стоеше Щастието. Наричаше се така, защото хората му бяха дали точно това име. Всъщност голямият въпрос на Щастието беше какво именно кара хората да го наричат ... Още...
 
Коментари: 1  
Първа Предишна 1 Следваща Последна

Изображения

Публикувани: 0 Прегледи: Гласове:
Първа Предишна 1 Следваща Последна

Коментари за мен

Общо 1 коментара

ДатаОтЗа творбаКоментар
2015-09-04 12:37galipoliaМонолози на щастието. За щастието и хората.Интересни разсъждения. :-)
Още
 
Първа Предишна 1 Следваща Последна

Коментари от мен

Общо 0 коментара

ДатаТворбаКоментар
 
Първа Предишна 1 Следваща Последна

Лични снимки

Този потребител все още не е качил лични снимки.

Приятели

Все още няма добавен приятел.
 
Изкуство и култура www.svetlosenki.com 2009-2010 Всички права са запазени.  Условия за ползване
Разработка    RSS    Бюлетин    Други проекти: www.mrejo.net    Работа при нас