Отпечатъци
Любопитно за интересни личности, които са оставили ярък отпечатък в творческата история.

Едуард Мейбридж
Отпечатъци
Написано от Захари Пастърмаджиев   
Понеделник, 09 Април 2012 00:37
Едуард Мейбридж (1830-1904) е английски фотограф от холандско потекло, който прекарва голямата част от живота си в САЩ. Роден е на 9-ти април в Кингстън на Темза, Англия. Истинското му име е Едуард Джеймс Магъридж. Toй е известен с неговата работа по т. н. "придвижване на животните" - фотографски експеримент, при който използва множество камери, улавящи движението на обекта в точно определен момент. Мейбридж създава устройство, наречено "zoopraxiscope", с което показва по този начин заснетата поредица от снимки.
 

Клод Льолуш
Отпечатъци
Понеделник, 07 Февруари 2011 19:51
Клод Льолуш е роден в Париж през 1937 г. До киното се докосва, когато е едва 8-годишен и получава като подарък от баща си 8-милиметрова камера. С нея бъдещият режисьор започва да снима всичко, което му се струва интересно - съучениците си, училището, преподавателите, приятелите, момичетата, които харесва. В продължение на няколко години Льолуш успява да развие своя усет към киното с тези първи кадри и на 14 с помощта и съветите на един приятел на баща му той монтира първия си документален филм "Злото на века". Лентата е удостоена с Гран При за дебют на кинофестивала в Кан. На 16 години талантливият французин вече режисира реклами и работи в телевизията като щатен документалист. Льолуш заминава да прави кинорепортажи в различни точки на света (в това число и в СССР през 1957). След като снима много късометражни филми за Армейската кинослужба, през 1960 г. Льолуш създава собствена продуцентска компания - "Les Films 13" и заснема първия си пълнометражен филм - "Le Propre de l'homme", който се оказва финансов и творчески провал.
 

Микеланджело Антониони
Отпечатъци
Написано от Надя Христова   
Вторник, 11 Май 2010 23:02
Авангардният режисьор Микеланджело Антониони е роден във Ферара, Северна Италия, в далечната 1912 година. След дипломирането си в Университета на Болоня, специалност икономика, през 1935 г. той започва да пише като филмов журналист във вестника на Ферара "Il Corriere Padano". През 1940 г. Антониони се мести в Рим и започва работа в "Cinema" - официалното кино-списание на фашистите, редактирано от Виторио Мусолини. Няколко месеца по-късно е уволнен. Започва да учи техника на киното в "Centro Sperimentale di Cinematografia", но напуска след три месеца. Идва ред на службата в армията. Във филмовата индустрия Антониони започва като сценарист през 1942 г., работи и като асистент-режисьор на няколко филма, сред които е "Нощни гости" (1942) на Марсел Карне. Дебютът му като режисьор е през 1950 г. с "История на една любов" (Cronaca di un amore). Световна слава му носят трилогията "Приключението" (1960, L'avventura), "Нощта" (1961, La notte) и "Затъмнението" (1962, L'eclisse), както и първaта му цветна лента "Червената пустиня" (1964, Il deserto rosso), "Фотоувеличение" (1966, Blow-Up), "Забриски пойнт" (1970, Zabriskie Point), "Професия: репортер" (1975, Professione: reporter), "Идентификацията на една жена" (1982, Identificazione di una donna), "Отвъд облаците" (1995, Al di là delle nuvole).
Антониони е известен с уникалния си кинематографичен стил, той е автор на сценариите на повечето от своите творби. През 1994 година режисьорът получи специалната награда на Американската киноакадемия за принос към развитието на киното.
 

Филип Кутев
Отпечатъци
Написано от Надя Христова   
Събота, 24 Април 2010 22:27
Филип Кутев (1903 - 1982) e представител на т.нар. второ поколение български композитори, член на Дружеството на българските компонисти "Съвременна музика" (от 1936). Учи цигулка при чешки педагог, концертмайстор е на Софийската опера и преподавател в ДМА (дн. ДМA "П. Владигеров"), чиновник във Висшия земеделски институт, оркестрант в първи пехотен полк, в оркестъра на Артилерийското кино, в кино "Уфа" и в АСО. Под влияние на Г. Атанасов Маестрото през 1930 се явява на изпит за военен диригент и започва професионалната си дейност с армията. През същата година е назначен в Бургас в двадесет и четвърти пехотен полк (на освободеното място от Г. Шагунов), където работи до 1935. В Бургас ръководи и градския самодеен оркестър при музикалното дружество "Родни звуци". През 1935 е преместен на служба в София в шести пехотен полк (1935-39), Школата за запасни офицери (1939-42) и Военното училище (1942-44). В периода 1944-48 работи в Политическото управление на Министерството на народната отбрана, отговаря за музикалните въпроси във войската и ръководи културната дейност на Централния дом на БНА в София (1948-51).
През 1951 заедно със своята съпруга Мария Кутева основават ДАНПТ (днес Национален Фолклорен Ансамбъл "Филип Кутев"), с което поставя в България начало на движението "Народни хорове и ансамбли". Като негов главен художествен ръководител до смъртта си утвърждава високопрофесионалното му ниво и световната му популярност. Ансамбълът гостува в Европа, Азия и Америка.
 

Панчо Владигеров
Отпечатъци
Написано от Надя Христова   
Четвъртък, 14 Януари 2010 21:44
Панчо Владигеров (1899 – 1978) е представител на т.нар второ поколение български композитори. Той е един от основателите на Дружеството на българските компонисти "Съвременна музика" (1933). Основоположник на редица жанрове в българската музика и композиционно-педагогическа школа, възпитала едни от най-изявените съвременни родни композитори (негов ученик е и пианистът Ал. Вайсенберг). Произхожда от Шумен, където живеят родителите му, но е роден заедно със своя брат-близнак ­ цигуларя Л. Владигеров, в Швейцария. Свири на пиано и композира от най-ранна възраст, десетгодишен учи теория и композиция при проф. Добри Христов в София. След ранната смърт на баща му през 1912 г. заминава с майка си и брат си за Берлин, където учи композиция в Академичното висше училище за музика ­ теория и композиция при проф. П. Юон и пиано при Х. Барт; завършва Академията за изкуство в класа по композиция на проф. Ф. Гернсхайм и проф. Г. Шуман (1920). За свои творби получава двукратно "Менделсонова премия" на Академията (1918 и 1920). Работи като пианист и композитор в Deutsches Theater на М. Райнхард ­ Берлин (1920­-32), пише музика за негови постановки. През 1932 се завръща в България и в продължение на четири десетилетия е професор по пиано, камерна музика и композиция в ДМА, която днес носи неговото име.
Автор е на многобройно творчество в различни жанрове: опера, балет, симфонична музика, 5 концерта за пиано и 2 за цигулка и симфоничен оркестър; камерна музика; 38 авторски транскрипции на инструментални пиеси за различни инструменти със съпровод на пиано; над 50 концертни обработки на народни песни за глас и пиано (или оркестър); 20 солови песни с пиано, 10 хорови песни с пиано или оркестър; музика към постановки в Deutsches Theater Берлин, Theater in der Josephstadt Виена и Народен театър ­ София и др.
 

<< Начало < Предишна 1 2 3 4 Следваща > Край >>

Страница 1 от 4
 
Изкуство и култура www.svetlosenki.com 2009-2010 Всички права са запазени.  Условия за ползване
Разработка    RSS    Бюлетин    Други проекти: www.mrejo.net    Работа при нас