"Прекършени прегръдки" от Педро Алмодовар
      facebook 
Събития - Стоп кадър
Вторник, 08 Юни 2010 00:33
Eдин мъж живее, обича и пише в тъмнина.
В катастрофа преди 14 години той изгубва не само зрението, но и любовта на живота си - Лена. С игривия си псевдоним - Хари Кейн (от англ. ураган), мъжът подписва разказите и сценариите си, а истинското си име - Матео Бланко, поставя под филмите, които е режисирал. След фаталния инцидент Матео се превръща изцяло в Хари Кейн…
Хари живее благодарение на своите сценарии и с помощта на бившата си асистентка, Джудит Гарсия, както и на сина си Диего - негов секретар и водач. Решен да поддържа духа си, за да разказва истории, Хари е деен и привлекателен мъж, развил сетивата, които са му останали, за да се наслаждава на живота с иронична усмивка, обрекъл на забрава всичко, което е решил да забрави - бившата си самоличност.
Друг инцидент кара Хари да погледне в миналото и да си спомни реалността от преди 14 години.
На въпрос на Диего какво се е случило с Матео Бланко, Хари започва разказ, изпълнен със страст, ревност, фатални обрати, предателства и непоносимо чувство за вина.
Една трогателна и ужасяваща история, огледала се в снимката на прегърнати любовници, разкъсана на множество парчета...

ОБЯСНЕНИЕ В ЛЮБОВ от Алмодовар


"Киното играе много важна роля във всичките ми филми. Не правя препратки като реверанс към режисьорите, от които съм се учил, а и филмите ми не са "в стила на…" - ако някой режисьор се появи в мой филм, то е по-скоро в действие, често е като намигване към зрителя.
Имам много примери - в "Жени на ръба на нервна криза", когато Кармен Маура трябваше да дублира епизод от "Джони Гитар" (1954), аз не държа хората да направят асоциация с Джоан Крауфорд, или Стърлинг Хайден, нито дори с Николас Рей, един от най-важните за мен режисьори. Използвам неговата прекрасна, разтопяваща сърцето любовна сцена ("Излъжи ме, кажи ми, че все още ме обичаш така, както аз те обичам"), за да подчертая самотата. Кармен (Пепа) и нейният любовник дублират Крауфорд и Хайден, но в онази сутрин Пепа и Иван са се разделили. Той е отишъл преди нея в студиото, работил е по своята роля и Пепа е принудена да слуша вече готовия запис, за да отговаря с репликите на своята героиня.
Тя няма да чуе думи на обич, които Иван да отправя директно към нея - ще ги чува в слушалките, в звукозаписното студио. Тя е изоставена и самотата й е още по-фрапираща именно с помощта на тази прочута сцена от "Джони Гитар".

Понякога най-добрият начин да пресъздам чувството на персонажа е чрез киното, като използвам думи, написани от друг автор, някой преди мен.
Виктория Абрил и Мариса Паредес във "Високи токчета" - Мариса, майката, е ужасена и не може да проумее защо дъщеря й я обвинява публично (в новинарската телевизионна програма, на която е водеща) в убийството на нейния съпруг, който е бил в същото време и любовник на майката. За да обясни как се чувства, героинята на Виктория разказва сцена от "Есенна соната", в която Лив Улман е посетена неочаквано от майка си, известна пианистка, и тя решава да изсвири соната в нейна чест.
Майката (Ингрид Бергман) й благодари студено, след това сяда пред пианото и обяснява как трябва да се свири сонатата.
Точно тази демонстрация е най-голямото унижение, на което е способна майката спрямо своята подтисната, дребна и нищожна дъщеря.
Бих могъл да кажа, че това е реверанс към Бергман, един от петимата най-важни за мен режисьори, но не е така.
Когато Виктория Абрил подсеща Мариса Паредес за въпросната сцена, тя се чувства също толкова нищожна и незначителна, както Лив Улман. Накрая тя признава, че е направила обвинението публично по телевизията не само за да предаде майка си, която наистина е извършила убийството, но и за да привлече вниманието й – за да признае по такъв необичаен и стряскащ начин колко много я обича.

В "Прекършени прегръдки"
използвам прозирната простота на "Пътуване към Италия" на Роселини, за да покажа как реагира Лена (Пенелопе), когато открива една двойка, вкаменена в прегръдка от преди две хиляди години в подножието на Помпей.

Мисля, че с "Прекършени прегръдки" за първи път правя такава специална декларация на любовта си към киното - не с някой епизод, а с цял филм!
Признанието ми е към света на филмите и всичко, което го вдъхновява;
към хората, които раздават себе си зад камерата; към актьорите, монтажистите, разказвачите, писачите; към екраните, които показват образи на случки, интриги и емоции. Към самите филми - както са направени, в момента, в който са направени.
Към нещо, от което можеш да печелиш пари и да живееш, но е не само професия, а нещо много повече - ирационална и всепоглъщаща страст."

Педро Алмодовар e испански режисьор и сценарист, роден на 25.09.1951 г. в Калсада де Калатрава, провинция Ла Манча. Започва да снима 8 милиметрови късометражни филми още през 70-те години. Един от изключително успешните му филми в международен план е "Всичко за майка ми", спечелил "Оскар", "Златен глобус", 3 Европейски филмови награди и др. Три години по-късно "Говори с нея" също печели "Оскар". През 2006 г. "Завръщане" триумфира в Кан с награда за сценарий и за най-добра актриса, а Пенелопе Крус става първата испанка, номинирана за "Оскар" за испаноезичен филм. До момента "Завръщане" има 72 отличия из цял свят и е най-успешният филм на Алмодовар по приходи.


Избрана филмография

(1982) Лабиринт на страстите, (1986) Матадор, (1988) Жени на ръба на нервна криза, (1990) Ела, завържи ме, (1991) Високи токчета, (1993) Кика, (1997) Жива плът, (1999) Всичко за майка ми, (2002) Говори с нея, (2004) Лошо възпитание, (2007) Завръщане, (2009) Прекършени прегръдки

Награди и номинации

Номинация за БАФТА 2010 - най-добър чуждоезичен филм Асоциация на филмовите критици (Broadcast Film Critics Association Awards);
2010 - награда "Изборът на критиката" за най-добър чуждоезичен филм;
Европейски филмови награди 2009 - награда за най-добър композитор, номинации за награда на публиката, най-добра актриса, най-добър режисьор;
номинация за "Златен Глобус" 2010 - най-добър чуждоезичен филм;
награди "Гоя" 2010 - награда за най-добра оригинална музика, номинации за най-добра актриса, за дизайн на костюмите, оригинален сценарий и за прически и грим Награди "Сателит" 2009, САЩ - най-добър чуждоезичен филм;
награди на Асоциацията "Феникс” на филмовите критици 2009, САЩ - най-добър чуждоезичен филм;
награда на публиката, Сао Пауло МФФ 2009 - най-добър чуждоезичен филм

LOS ABRAZOS ROTOS
Испания, 2009, 127 мин. цветен Филм на El Deseo S.A.
Universal International Pictures (UI)


С участието на:
Пенелопе Крус в ролята на Лена Луис
Омар в ролята на Матео и Хари Кейн
Бланка Портийо в ролята на Джудит
Хосе Луис Гомес в ролята на Ернесто Мартел
Рубен Очандиано в ролята на Рей X
Тамар Новас в ролята на Диего
Анхела Малина в ролята на майката на Лена
Чус Лампреаве в ролята на портиер
Кити Манвер в ролята на мадам Милен
Лола Дуеняс в ролята на четец по устните и други…

Екипът на филма - режисьор Педро Алмодовар, сценарий Педро Алмодовар

Оператор Родриго Прието, музика Алберто Иглесиас, сценография Антон Гомес, монтаж Хосе Салседо, кастинг-режисьор Луис Сан Нарцисо, асистент режисьори Гилермо Ескрибано Лола Гарсия, дизайн костюми Соня Гранде, грим Ана Лозано, прически Масимо Гатабруси, звукова картина Мигел Реяс, Пелайо Гутиерес, Марк Ортс, продуценти Агустин Алмодовар, Естер Гарсия

Световен разпространител Focus Features International LLLP. Разпространител за България БИГ БЕНГ ЕНТЪРТЕЙНМЪНТ
 
Присъединете се към страницата на svetlosenki.com - Изкуството като начин на живот във facebook.

 

За да публикувате коментари, трябва да сте регистриран потребител. Можете да се регистрирате от тук.

 
Изкуство и култура www.svetlosenki.com 2009-2010 Всички права са запазени.  Условия за ползване
Разработка    RSS    Бюлетин    Други проекти: www.mrejo.net    Работа при нас