"Приказка за вечността" от Гергана Турийска и Стоян Динков
      facebook 
Съвременна българска литература
Петък, 10 Септември 2010 19:38
"Приказка за вечността" на Гергана Турийска и Стоян Динков е една безкрайна история за срещата на две души във времето. Въпреки привидно традиционната завръзка на взаимоотношенията между един мъж и една жена, тяхната любов не прилича на онези, за които сме свикнали да четем в романите. Книгата е свидетелство за духовните светове, които се разкриват в реално време, когато припознаем себе си в очите на другия. Тяхната връзка протича на едно различно ниво, в което материята сякаш не съществува. Той и Тя разкриват емоциите си, първоначално в размисли, които наподобяват любовни писма. Когато това вече не е достатъчно, диалогът им представя както личните им страсти, така и философски, религиозни и дори магически слоеве в общуването им. Историите, които споделят от реалния свят и живота си, са по-скоро начин да намерят още доказателства, че нищо не се случва за първи път помежду им. Всеки следващ техен разговор ги доближава до момента, в който или ще се отдадат един на друг, или ще оставят историята да се повтори отново и да се срещнат в следващия си живот.
Напред към неизбежното бъдеще или назад към миналото, което винаги им е принадлежало, но никога не са споделяли? Сцените в книгата са едно постоянно дежа ву между двамата.

Единственият въпрос, който има значение, е "Защо всичко се повтаря?". Защо се срещат всеки път, във всичките си съществувания в този свят, но никога не успяват да бъдат заедно?


Той
Колко пъти съм в полусъзнание? Колко пъти съм в безсъзнание? Вече не си задавам тези въпроси. Защото свикнах да е така. Почти не излизам от тези състояния. Вървя по улиците, а мисълта ми отказва връзка със света. Говоря с хората, но изобщо не ги слушам. Не разбирам тези разговори, не зная какво им казвам. Не ги чувам. Гледам небето, но погледът ми стига до сърцето на синевата и заспива като малко дете, в скута на майка си. Опитвам се да преброя всички звезди, и почти съм го направил... Слънцето се смее над суетата и дребнотемието, ето защо съм така откровен с него, гледам го спокойно, без да примижавам. Дърветата се навеждат и ме галят с клони, сякаш да избършат сълзите ми, които само те виждат. Въпреки че съм в полусъзнание, а често и в безсъзнание, аз едва сега наистина живея. Най-после усещам смисъла на живота. Започнах да го разбирам. Ето какво направи с мен.

Тя

Има един много странен коридор през времето. За пътуването има само два билета и поради някакви много странни обсоятелства, точно ние ги държим. Животът с теб е като филм. Събира се понякога точно в сто и двайсет минути. Репликите на персонажите са написани предварително и точно на място. Жестовете и  темите им в цялата си странност са такива, каквито трябва да бъдат. В една систематична, нелогична последователност се римуват всичките ни сцени. На отсрещният край на коридора сигурно ни очаква някое френско кафене, с малки квадратни масички. Ще те помоля, ако персонажите ни попаднат там, да стоиш на отсрещния ъгъл на масата. Всички знаем как завършват тези сцени във френските филми - или с куршум, или с целувка.


"Приказка за вечността" от Гергана Турийска и Стоян Динков. Художник на корицата: Дамян Дамянов; редактор: Красимир Гетов. Книгата излиза под знака на ИК "Сиела".
 
Присъединете се към страницата на svetlosenki.com - Изкуството като начин на живот във facebook.

 

За да публикувате коментари, трябва да сте регистриран потребител. Можете да се регистрирате от тук.

 
Изкуство и култура www.svetlosenki.com 2009-2010 Всички права са запазени.  Условия за ползване
Разработка    RSS    Бюлетин    Други проекти: www.mrejo.net    Работа при нас