Аз и Луната
      facebook 
Лично творчество - Поезия
Написано от Andriana Andreeva   
Петък, 08 Октомври 2010 13:08
Разхвърлям раковини през октомври.
безцелно всред мъгла...
смокинов аромат се рони
от роклята ми на листа.
 
Изрязана в нощта Луната
разглежда своята Земя
и тихо слиза досами тревата,
предвкусвайки деня.

Разхвърлям раковини напосоки.
При отлив няма звук.
Морето се отдръпва към Луната
и пясъкът е сух.

Разхвърлям Раковини за надежда.
След отлив идва ден.
И малко раче ме поглежда
като дете след сън.

Разхвърлям Раковини
и се смея.
играта е  една
на моята природа
с Нея
Старата Луна...

A.A. London
08/10/2010
 
Гласове: 2
 

Коментари  

 
#1 peniashkiplashkoff 2010-10-08 21:18
Страхотно и красиво!
Адмирации!!!

А сега:

Застанал на брега
със рапани във ръце
и загледан в луната,
ще я приема от сърце.

Звездите по своему премигват,
а луната в люлка дете приспива,
а Посейдон спокойствието пази.
Заспали са морските талази.
 

За да публикувате коментари, трябва да сте регистриран потребител. Можете да се регистрирате от тук.

 
Изкуство и култура www.svetlosenki.com 2009-2010 Всички права са запазени.  Условия за ползване
Разработка    RSS    Бюлетин    Други проекти: www.mrejo.net    Работа при нас