Очите на пепелта са сиви
      facebook 
Лично творчество - Поезия
Написано от Геолина Стефанова   
Четвъртък, 02 Декември 2010 10:00
Руините...
В тях огънят горя
през цяла нощ
и дим се ви
отровен.
Ветрило - зарево
закри съня
и падах аз-
отново,
и отново,
препъвайки се
в трънест къпинак.
По пръстите ми
сок от горски ягоди-
на кръв приличаше
във рехавия мрак.
Уплашени мълчаха
горски гълъби.
В очите им
жарава загорча.
А храмът рухна.
Пееха вандалите...
И ти бе там.
Разкъса мисълта.
Задъвка я.
Изплю...
Луната-бялата
зад облаците скри
помръкнал лик,
а вятър пръсти впи
в гореща пепел
и в мен,
като в часовник,
празен вик
наместо пясък
се заблъска.
С пълни шепи
захвърлих го
към бледата Луна.
Запада като
мърляви снежинки.
А зазоряваше...
И стискаше тъга
сърцето ми,
неструващо стотинка.
 
Гласове: 1
 

За да публикувате коментари, трябва да сте регистриран потребител. Можете да се регистрирате от тук.

 
Изкуство и култура www.svetlosenki.com 2009-2010 Всички права са запазени.  Условия за ползване
Разработка    RSS    Бюлетин    Други проекти: www.mrejo.net    Работа при нас