| svetlosenki.com |  |
| Клод Льолуш |
 facebook |
| Отпечатъци |
| Понеделник, 07 Февруари 2011 19:51 |
 Клод Льолуш е роден в Париж през 1937 г. До киното се докосва, когато е едва 8-годишен и получава като подарък от баща си 8-милиметрова камера. С нея бъдещият режисьор започва да снима всичко, което му се струва интересно - съучениците си, училището, преподавателите, приятелите, момичетата, които харесва. В продължение на няколко години Льолуш успява да развие своя усет към киното с тези първи кадри и на 14 с помощта и съветите на един приятел на баща му той монтира първия си документален филм "Злото на века". Лентата е удостоена с Гран При за дебют на кинофестивала в Кан. На 16 години талантливият французин вече режисира реклами и работи в телевизията като щатен документалист. Льолуш заминава да прави кинорепортажи в различни точки на света (в това число и в СССР през 1957). След като снима много късометражни филми за Армейската кинослужба, през 1960 г. Льолуш създава собствена продуцентска компания - "Les Films 13" и заснема първия си пълнометражен филм - "Le Propre de l'homme", който се оказва финансов и творчески провал.
По-успешният "Une fille et des fusils" (1965) е вдъхновен от американските трилъри, докато "Les Grands Moments" (1965) е определен от самия режисьор като "кошмар върху лента". Отчаян и съкрушен, Льолуш е на път да се откаже от кариера зад камерата. Но една нощ пристига на плажа в Дьовил, Нормандия. Събужда се с изгрева на слънцето и ново вдъхновение, което ражда сценария на "Един мъж и една жена". "Най-семплото и банално заглавие на света, простичко като самата любов..." През 1966 г. лентата печели "Златна палма" в Кан, две награди "Оскар", общо 42 приза от различни фестивали и се превръща в своеобразно тематично обобщение за киното на Льолуш - мита за вечната любов. "Един мъж и една жена" е филм за изгубената любов, за крехката надежда и за съдбата, която има свои планове. Филмът дължи много на Анук Еме (макар че ролята е писана за Роми Шнайдер) и Жан-Луи Трентинян, изпълнителите на главните роли. 28-годишният Льолуш се оставя на въображението си. Двадесет години по-късно то го отвежда до идеята за продължение на филма, но дали е възможно да се предвиди краят на история, основана на отсъствието на развръзка. През следващите години критиката не винаги е благоразположена към режисьора, но зрителите никога не остават безразлични, а чувствата, пробудени от филмите му варират от възторг до отричане. Автентичната атмосфера, спонтанността на актьорите и виртуозността на снимане като режисьорски метод са запазена марка на Льолуш. Независимо дали снима лежерна комедия, социално ангажиран филм, историческа фреска или кримка. Клод Льолуш обожава актьорите и пред камерата му са преминали много от големите звезди на френското кино - Катрин Деньов, Ив Монтан, Жан-Пол Белмондо, Фани Ардан, Жан-Клод Бриали, Анук Еме, Жан-Луи Трентинян и чуждестранни (Джеръми Айрънс, Джералдин Чаплин), но привлича и непрофесионални актьори, някои от тях популярни личности като Бернар Тапи и Патрисия Каас. Важни спирки в изследването на митичната любов са връзката между Едит Пиаф и боксьора Марсел Сердан ("Едит и Марсел", 1983), както и аферата между крадец (Айрънс) и певица (Каас) от "И сега дами и господа...". Друг известен филм на режисьора, "Смелостта да обичаш" (2005), е определян от критиката като "нова притча за търсенето на щастие, изградена от песни и емоции с неподправен лиричен и романтичен почерк". Самият Льолуш казва: "Смелостта да обичаш" е филм, който трябваше да направя още в началото. В него се концентрирам върху героите, които усещам най-близки - мъже и жени, чиито проблеми се дължат на гордостта. Няма нищо по-интересно за снимане от обикновени хора, на които се случват необикновени неща", допълва разказа си режисьорът. Докато снима "Булеварден роман" (2007), Клод Льолуш работи под псевдоним и едва след премиерата на филма в Кан разкрива, че той е режисьор. Ролите са поверени на големи звезди на френското кино - Фани Ардан, Доминик Пиньон и Мишел Берние. На Ардан е поверена ролята на популярен автор на криминални романи. За писателката се носят слухове, че някой друг пише книгите й. Нейната съдба я среща с млада фризьорка, мистериозен непознат, сериен убиец и учител, напуснал семейството си. Техните взаимоотношения се преплитат в неочакван кръговрат, а какви ще бъдат последствията - това трудно може да се предположи. Днес Клод Льолуш е щастлив баща на 7 деца от различни дами на сърцето му. Една от любовите на живота му е актрисата Ан Жирардо, с която имат афера по време на снимките на филма “Vivre pur vivre”(1967). Режисьорът участва през 2002 и 2007 година в специалните мултинационални проекти с късометражни творби на известни творци - негова е новелата "Франция" в "11 септември 2001", а също и новелата "Киното зад ъгъла" във филма-омнибус "Всекиму своето кино". Ретроспектива с филми на Клод Льолуш ще бъде представена в Дома на киното между 25 февруари и 3 март. Информацията е предоставена с любезното съдействие на София Филм Фест. www.siff.bg. Снимка: СФФ Присъединете се към страницата на svetlosenki.com - Изкуството като начин на живот във facebook.
|
Изкуство и култура www.svetlosenki.com 2009-2010 Всички права са запазени. Условия за ползване
Разработка RSS
Бюлетин 
Други проекти: www.mrejo.net
Работа при нас
Разработка RSS
Бюлетин
Други проекти: www.mrejo.net
Работа при нас