"Максималистът" от Станислав Стратиев в Сатиричен театър "Алеко Константинов"
      facebook 
Театър
Четвъртък, 29 Септември 2011 17:30
На 9-ти септември 2011 г. Станислав Стратиев щеше да навърши 70 години.
В повече от половинвековната история на Сатиричен театър "Алеко Константинов" няма автор, игран толкова много и с такъв успех - и като брой постановки, и като брой изиграни представления, и като феноменален успех сред зрителите. Поколения актьори се утвърдиха в неговите пиеси.
По случай неговата годишнина в Сатиричен театър "Алеко Константинов" отбелязват събитието с програмата "70 години от рождението на Станислав Стратиев". Тя включва вече излязлата през май т.г. богато илюстрована книга-албум "Стратиев и Сатирата" (съставител е Любомир Стратиев), новите постановки на "Максималистът" (режисьор Гаро Ашикян), "Животът, макар и кратък" (режисьор Василена Радева) и колаж по текстове на Станислав Стратиев, озаглавен "Лека форма на тежка депресия" (режисьор Йонко Цонев), които ще имат премиери в началото на предстоящия театрален сезон 2011/2012.

МАКСИМАЛИСТЪТ
Станислав Стратиев

сезон 2011/2012
251-ва премиера - 07.10.2011, 19:00, сцена "Щастливеца"

режисьор - Гаро Ашикян
сценограф - Милена Пантелеева

Славчо - Благовест Благоев
Ваня - Милена Аврамова
Гардероб - Явор Борисов
Сашо - Пламен Великов
Собственик на куче - Стефан Денолюбов
Лекар - Димитър Живков
Дърводелец - Стефан Щерев

Станислав Стратиев
(9 септември 1941, София - 20 септември 2000, София)

Станислав Стратиев завършва българска филология в СУ "Св. Климент Охридски" през 1968 г. През 1964-1968 г. е редактор във в. "Народна младеж", а през 1968-1975 г. работи във в. "Стършел". От 1 юни 1975 до 1983 г. и от 1989 г. до смъртта си е драматург на Сатиричен театър "Алеко Константинов". От 1983 до 1986 е директор и художествен ръководител, от 1986 г. до 1989 г. е художествен ръководител на театъра.
За пръв път Станислав Стратиев публикува през 1958 г. във в. "Средношколско знаме". Сътрудничи с разкази и фейлетони на вестниците "Народна младеж", "Стършел", "Пулс", "Стандарт", "24 часа" и на списанията "Родна реч", "Пламък", "Септември", "Театър". Дебютът му в прозата с книгата "Самотните вятърни мелници" през 1969 г. е посрещнат възторжено от критиката. Следват белетристичните книги: "Троянски кон" (1971), "Дива патица между дърветата" (1972), "Пътешествие без куфар" (1972), "Пеещият кораб" (1973), "Пейзаж с куче" (1977,1986), "Подробности от пейзажа" (1978), "Капитаните от Бискайския залив" (1982) (включва "Самотните вятърни мелници" и "Пътешествие без куфар"), "Живот в небето" (1983), "Българският модел" (1991), "Последно кино" (1991), "Упражнения по другост" (1993), "Стоян" (1995), "Лице от Греко" (1997), "Мотиви за кларинет" (1997), "Вавилонска хроника" (2000), "Избрано. Белетристика и драматургия" (2002, 2009), "Стратиев и Сатирата" (2011), "Българско зелено" (2011). Автор е на киносценариите: "Гардеробът" (1974), "Пазачът на крепостта" (1974), "Кратко слънце" (1979), "Слънце на детството" (1981), "Оркестър без име" (1982), "Равновесие" (1983), "И Господ слезе да ни види" (2001), "Врабците през октомври" (2006). Станислав Стратиев е носител на държавни отличия, на престижни наши и международни награди.
Сатиричният театър открива драматургичния талант на Станислав Стратиев. На 11 февруари 1974 г. е премиерата на първата му пиеса "Римска баня". Следват 11 постановки в Сатиричния театър по негови текстове: "Сако от велур" (1976), "Рейс" (1980), "Максималистът" (1984), "Животът, макар и кратък" (1986), "Балкански синдром" (1987), "Мамут" (1990), "От другата страна" (1993), "Зимните навици на зайците" (1996), "Мотиви за кларинет" (2001), "Римска баня" (2006).
Стратиев е автор и на други пиеси: "Не падай духом" (Първа постановка в Младежкия театър, 1982), "Рагаца" (първа постановка в ЦКТ, 1982), "Подробности от пейзажа" ("Земята се върти") (първа постановка в Театър "Българска армия", 1987), "Празни стаи" (първа постановка в Театър "София", 1999). Едва ли има български театър, който да не е поставял негови пиеси.
Повести, разкази и фейлетони на Стратиев са превеждани и издавани на много езици.
Пиесите му са превеждани, издавани и поставяни в Белгия, Великобритания, Германия, Гърция, Египет, Индия, Ирландия, Италия, Канада, Кипър, Китай, Куба, Кувейт, Мароко, Полша, Румъния, Русия, САЩ, Сирия, Словакия, Турция, Унгария, Финландия, Франция, Чехия, Швеция, Югославия, Япония и другаде.
Спектаклите по Станислав Стратиев само в Сатиричен театър са играни над 1500 пъти. С негови постановки театърът е гостувал в Австрия (Виена, 1993), Алжир (Алжир, 1987), Куба (Хавана, 1986), СССР (Москва, 1977; Москва и Ленинград, 1984; Ленинград, 1988), Унгария (Будапеща, 1987), Финландия (1988), Франция (Театър на нациите, Нанси, 1984).

Гаро Ашикян е роден на 1 май 1973 г. Завършва Академия за музикално и танцово изкуство в Пловдив, специалност композиция в класа на проф. Иван Спасов и режисура в НАТФИЗ "Кр. Сарафов" при проф. Пламен Марков.

Постановки:
"Кайн" от Байрон, ДТ - Смолян
"Пуякът" от Мрожек, НАТФИЗ "Кр. Сарафов"
"Тартюф" от Молиер, НАТФИЗ "Кр. Сарафов"
"Хубавата Клара" от Фасбиндер, ДТ - Благоевград
"Господин Паул" от Танкред Дорст, Малък градски театър "Зад канала"
"Олеана" от Мамет, Фестивален център - Варна
"Delete" от Баурезима, Театър "София"
"Женитба" от Гогол, Срумица /Р.Македония
"Ревизор" от Гогол, ДТ - Благоевград
"Господин Колперт" от Гизелман, ДТ - Стара Загора
"Закуска, обяд, вечеря" от Мошина, ДТ - Благоевград
"Боговете" от Георги Данаилов, Сатиричен театър
"Еснафска сватба" от Б.Брехт, Срумица /Р.Македония
"Женитба" от Гогол, ДТ - Пазарджик
"Онзи, който се хили" от Венцислав Кулев, Народен театър "Иван Вазов"
Автор на музика за театрални постановки и филми.

Награди:
"Ревизор" - награда на публиката на Театралния фестивал в Благоевград
Награда за съвременна композиция на Академичния конкурс за Камерна музика
Лауреат на "Иван Спасов" - конкурс за съвременна българска музика.
 
Присъединете се към страницата на svetlosenki.com - Изкуството като начин на живот във facebook.

 

За да публикувате коментари, трябва да сте регистриран потребител. Можете да се регистрирате от тук.

 
Изкуство и култура www.svetlosenki.com 2009-2010 Всички права са запазени.  Условия за ползване
Разработка    RSS    Бюлетин    Други проекти: www.mrejo.net    Работа при нас