"Кожата, в която живея" - филм на Педро Алмодовар, по мотиви от "Тарантула" на Тиери Жонке
      facebook 
Събития - Стоп кадър
Сряда, 02 Ноември 2011 15:47
Ексцентричен трилър, готическа мелодрама, поетичен филм на ужасите... Последният филм на Педро Алмодовар носи заглавието "Кожата, в която живея" - базиран е върху мотиви от романа "Тарантула" ("Кожата, в която живея") на Тиери Жонке. Сюжетът ни среща с блестящ пластичен хирург (в ролята на Робер - Антонио Бандерас), преследван от трагични спомени. Той се опитва да създаде определен вид синтетична кожа, която да е по-устойчива при външно въздействие. Обсебен е от жажда за отмъщение и от идеята за човешко съвършенство. Но докато великият Микеланджело възпроизвежда въображаемата реалност чрез скулптурите си, Робер извайва Вера според представата, продуцирана от страстните му желания. Всъщност "опитното му зайче" е една мистериозна, опасна, непостоянна жена (съблазнителната Елена Аная в ролята на Вера), притежаваща ключ към неговата мания. Филмът е визуално притегателен, богат на ретроспекции, черен хумор, непредсказуеми завои и обрати. Историята на Тиери Жонке е третирана интелигентно. Екранизацията на романа е спестила някои заплетени ситуации, но от това печели зрителската илюзия за правдоподобност. Филмът е смел, изкусно заснет и декадентски красив. Но не си мислете, че е толкова фокусиран върху сетивното, колкото заглавието внушава. В тази история всяко лекомислие се наказва брутално. Онова, което се крие под кожата, никога не е имало по-голямо значение. Основни теми са сексуалната идентичност, неумолимостта на съдбата и невъзможността да определим еднозначно всяко човешко действие от позиция на общоприетия морал. А иначе централният персонаж - героят на Антонио Бандерас, е забележителен естет, същото се отнася за Жонке и Алмодовар - няма как резултатът да не бъде естетически триумф.

Участват още: Мариса Паредес, Роберто Аламо, Бланка Суарес, Жан Корнет, Хосе Луис Гомес и др. Бандерас и Алмодовар не са работили заедно повече от двадесет години. Актьорът споделя, че мисли за участието си в този филм като "завръщане у дома".

"Кожата, в която живея" беше представен в рамките на конкурсната програма на кинофестивала в Кан тази година.

Кожата, в която живея
La Piel que habito
Испания, 2011, 120 мин.
реж. Педро Алмодовар
по романа "Тарантула" от Тиери Жонке
С: Антонио Бандерас, Елена Аная, Мариса Паредес
Кан ’11 - Конкурсна програма

ИНФОРМАЦИЯ ЗА ПРОЖЕКЦИИТЕ:

12.11.2011, Дом на киното, прожекция от 23.00 ч., вход: 8 лв. (6 лв. с намаление). Книгата ще се продава с намаление единствено на тази прожекция.

14.11.2011, кино "Люмиер", прожекция от 18.45 ч.

17.11.2011, Зала 1 на НДК, в рамките на Киномания, прожекция от 19.00 ч.

На 18.11.2011 стартират предпремиерни прожекции на филма.

След 25.11.2011 филмът ще се излъчва в киносалоните в цялата страна. Ще има прожекции и във Фестивалния комплекс във Варна, както и в Пловдив.

За книгата:


Криминалният роман "Тарантула" ("Кожата, в която живея") ще бъде на българския книжен пазар на 7-и ноември (в превод на Георги Ангелов).
Литературната биография на Тиери Жонке обхваща повече от дузина забележителни творби. Спряган е като един от новаторите на жанра "черен" криминален роман във Франция.
"Тарантула" ("Кожата, в която живея") е най-популярното му произведение. Център на романа е тайната, която свързва състоятелния пластичен хирург Ришар Лафарг и красивата Ева. За развитието на действието "вина" носят още - странен банков обирджия, един пленен младеж, треперещ пред своя мъчител Тарантула, както и вечната песен "The Man I Love". Фабулата на книгата е напрегната и енигматична, а развръзката - незабравима.

ТИЕРИ ЖОНКЕ - ТАРАНТУЛА (КОЖАТА, В КОЯТО ЖИВЕЯ)


ОТКЪС

Ришар Лафарг крачеше бавно по застланата с чакъл алея, която водеше до мъничко езеро сред горичката край оградата на вилата. Нощното небе беше ясно в юлската вечер, осеяно с млечнобели трепкащи искрици.
Двата лебеда тънеха в спокоен сън зад разстланите водни лилии, извили шии под крилете си, дребната женска ласкаво се бе сгушила до по-внушителното тяло на самеца.
Лафарг откъсна една роза и вдъхна за миг сладникавия, почти отблъскващ аромат, преди да се върне назад. Зад липите край алеята се издигаше плътният и лишен от всякакво изящество силует на ниската къща.
На приземния етаж бе кухненското помещение, където Лин, камериерката, навярно се хранеше. Отдяснобеше по-светло и се носеше приглушено бръмчене: там беше гаражът, където шофьорът Роже се занимаваше с двигателя на мерцедеса. И най-сетне – просторният хол, през чиито тъмни завеси се процеждаха само няколко лъча светлина.
Лафарг вдигна очи към първия етаж и погледът му се спря върху прозорците на обиталището на Ева. През открехнатите капаци мъждееше сияние и се носеха нотите на плаха мелодия на пиано: първите тактове на The Man I Love…
Лафарг потисна раздразнението си, влезе с бързи крачки във вилата, затръшна вратата, почти изтича до стълбището и го изкачи на един дъх. Когато стигна на етажа, замахна с юмрук, но после се овладя и се задоволи да почука със свит показалец.
Отлости трите резета, запречващи отвън вратата на апартамента с обитателката, която упорито оставаше глуха за неговия зов.
Затвори безшумно вратата и влезе в будоара. Помещението тънеше в мрак, единствено лампата с абажур на пианото хвърляше приглушена светлина. В дъното на спалнята, в съседство с будоара, рязко неоново бяло петно от банята открояваше ярко края на апартамента.
Насочи се в полумрака към уредбата и спря звука, прекъсвайки първите ноти на музиката от плочата с The Man I Love.
Овладя гнева си, преди да промърмори с равен, лишен от упрек тон една все пак кисела забележка относно разумния срок за гримиране, избор на рокля и подбор на подходящи бижута, съобразени с вечерята, на която той и Ева бяха канени. После отиде до банята и сподави ругатнята си, когато видя младата жена, потънала в гъст пашкул от синкава пяна. Въздъхна. Ева пресрещна погледа му; стори му се, че съзира предизвикателство, и това го накара да се ухили. Поклати глава, почти развеселен от подобна детинщина, и напусна апартамента…
Когато се върна в салона на партера, си наля скоч от бара до камината и го изпи наведнъж. Алкохолът опари стомаха му и лицето му се сви в болезнена гримаса. Отиде до интерфона, свързан с апартамента на Ева, натисна бутона и се прокашля, след което изрева, притиснал устни до пластмасовата решетка:
– Умолявам те, побързай, боклук такъв!
Ева подскочи стреснато, когато двете колонки от 300 вата, скрити в преградите на будоара, възпроизведоха с пълна мощ рева на Ришар.
Тя потръпна, преди да излезе бавно от огромната кръгла вана и да навлече хавлията. Седна пред тоалетната масичка и започна да се гримира с бързи и резки движения.
Управляваният от Роже мерцедес напусна вилата във Везине и се насочи към Сен-Жермен. Ришар наблюдаваше отпуснатата до него Ева. Тя пушеше небрежно, поднасяйки от време на време цигарето от слонова кост до тънките си устни. Уличните лампи осветяваха на равни интервали купето на колата и хвърляха мимолетни отблясъци по плътно прилепналата рокля от черна коприна.
Ева седеше с отметната назад глава и Ришар не можеше да види лицето ѝ, озарено само от краткото припламване на цигарата.
 
Присъединете се към страницата на svetlosenki.com - Изкуството като начин на живот във facebook.

 

За да публикувате коментари, трябва да сте регистриран потребител. Можете да се регистрирате от тук.

 
Изкуство и култура www.svetlosenki.com 2009-2010 Всички права са запазени.  Условия за ползване
Разработка    RSS    Бюлетин    Други проекти: www.mrejo.net    Работа при нас