Биографично...
      facebook 
Лично творчество - Поезия
Написано от Dimitar Mitov-Komshin   
Сряда, 07 Март 2012 19:46
От тук в този свят поех
от дивния Балкан,
от Ком и Стара планина...
Нежен ромул на река Височка
напявал песен в детския ми сън...
За туй такъв съм:
Клокочещ, нежен, буен, всеотдаен...
Като пролетните й води.
Бушуващ, устремен, политащ...
Дете на планината съм,
дете на красота и страст...
Заченато в онази дивна красота,
поело пътя си в града,
в Коньовица, в най-красивия квартал
израснал, възмъжал съм ...
В онези дни, години,
животът ми не бе праволинеен,
в различни пътища вървях,
тръгвах, посоки бърках,
падах, ставах, но не спрях,
уморен не почивах, вървях... вървях...
Вървях през всякакви пътеки,
попадах и в калта,
измивах се и продължавах...
Та син съм на Балкана,
на Коньовица, на „малата”,
възпитан бях да продължавам,
да бъда твърд, да бъда мъж!
От улицата много взех -
Тя, улицата, е житейската Сорбона,
тя дава ти това, което казва се -
Урок в играта на живота.
Стига да си умен - с очи, уши отворени,
„студент” прилежен...
Та животът не е нежен - борба е той,
суров, несправедлив,
понякога дори жесток.
Това в университета се не учи,
урок е то на уличния тротоар,
това отдавна съм разбрал.
Така вървях до тука...
Вървях по своите пътеки -
с отворени очи, уши …
Вървях изправен в живота,
разглеждах го като в музей,
изучавах го... псувах го и продължавах...
Щастлив, че жив съм.
Че виждам красота и радост, тъга и мръсотия...
Че има ме! Че съм се родил, живея!
Че в него съм и продължавам!
Че той, животът, чудо е прекрасно!!!!
 
Гласове: 0
 

За да публикувате коментари, трябва да сте регистриран потребител. Можете да се регистрирате от тук.

 
Изкуство и култура www.svetlosenki.com 2009-2010 Всички права са запазени.  Условия за ползване
Разработка    RSS    Бюлетин    Други проекти: www.mrejo.net    Работа при нас