"Общуването като път към успеха" от Дейл Карнеги & Associates
      facebook 
Литература
Понеделник, 14 Май 2012 15:55
Има хора, на които всичко им върви с лекота. Те обаче са малцина сред нас, а умението да общуваме пълноценно не е просто необходимост в наши дни, а повеля за онези, които искат да напреднат в живота и в кариерата си.
Тази книга ще ви научи как да накарате хората срещу себе си да ви слушат с интерес и да вникнат в казаното от вас, ще разберете какво означава да водите разговор, колко е важно не само да слушате, но и да чувате добре събеседника си и да използвате казаното от него в своя полза, ще разкрие пред вас едно от най-важните умения в днешния свят на конкурентен бизнес - умението да се говори пред публика, ще ви научи да водите спор и да излезете победител в него.

ДЕЙЛ КАРНЕГИ & ASSOCIATES


ОТКЪС

Съществуват четири, и само четири начина, по които контактуваме със света. Въз основа на тези четири допирни точки околните ни оценяват и класифицират: какво правим, как изглеждаме, какво казваме и как го казваме.

Способността за водене на увлекателен разговор е сред най-ценните лични качества, които един мъж или жена може да притежава. Тя е от огромна полза за бизнеса и за успеха в обществото, а също така ни позволява да получаваме по-голяма наслада от общуването с околните.
Нищо не може да се сравни с тази способност, когато е необходимо да създадем добро впечатление, особено пред хора, които не познаваме добре. Да бъдем обаятелни, способни да заинтригуваме околните, да приковаваме тяхното внимание, да ги привличаме към себе си естествено, чрез самите достойнства на разговорните си умения, означава да притежаваме неоценим талант. Той не само ни позволява да оставяме добри впечатления у непознатите, но и ни помага да създаваме и запазваме приятелства. Той отваря врати и размеква сърца. Прави ни интересни във всякаква компания. Тласка ни напред в обществото. Създава ни партньори и клиенти. Това е инструмент, който ни позволява да убеждаваме хората да приемат нашите идеи, да след-ват водачеството ни и да купуват нашите продукти.
Хората, които могат да говорят добре, които притежават умението да представят нещата по привлекателен начин и моментално да заинтригуват околните чрез силата на речта си, разполагат с огромно преимущество пред онези, които, дори да имат какво да предложат, не умеят да го изразят с лекота и красноречие.

Разговорът е несравним генератор на сила и влияние. Но говоренето, без да се мисли, без да се полага усилие за ясно и сбито изразяване, може и да работи срещу нас. Обикновеното клюкарстване или бъбрене няма да впечатли никого, а само ще ни направи да изглеждаме повърхностни и несериозни. Нищо не показва така добре финеса или грубостта на културата ни, наличието или липсата на възпита-ние, както маниерът ни на разговаряне. Той издава всичко за нас. Отворим ли веднъж уста, светът бързо узнава нашите тайни и ни "взема мярка" според това, какво казваме и как го казваме.

Кое отличава добрия събеседник?
Интелектът, умствените способности, експертните по-знания в дадена област може и да са от полза, но не те са основното, което задържа вниманието на публиката.
Трябва да накараме хората да почувстват нашата съпричастност, да им дадем усещането, че са срещнали искрен човек. Не поздравявайте околните само с едно сухо "Здравейте" или "Приятно ми е", без да влагате в него чувство, без никаква емоция. Научете се да долавяте различните ситуации и настроения и да се адаптирате към тях. Гледайте онези, с които се срещате, право в очите и ги карайте да почувстват вашата индивидуалност. Дарявайте ги с усмивка и добра дума, така че с удоволствие да се срещнат отново с вас.

Бъдете сърдечни
Ако желаете да сте добри събеседници, сърдечността е задължително условие. Трябва да разтворите вратата на сърцето си широко, а не, както правят мнозина, просто леко да я открехнете, колкото да кажете на хората, които срещате: "Да, можете да надзърнете, но не и да влезете, докато не се уверя, че наистина сте желани познати". Много хора се отнасят скъпернически към сърдечността. Те сякаш я пазят само за специални случаи или за най-близки приятели, като че ли е прекалено ценна, за да я раздават на всеки срещнат.
Не се бойте да отворите сърцето си; освободете се от резервите и задръжките. Когато се срещате с хора, не се дръжте така, сякаш се боите да не направите грешка, ако се ръкувате с тях или им кажете нещо хубаво.
Топлото неподправено ръкостискане и сърдечният комплимент ще създадат помежду ви мост от доброжелателност. Събеседникът ви ще си каже: "Ето един наистина интересен човек. Искам да узная повече за него. Той очевидно вижда в мен неща, което повечето хора не забелязват".
Изградете си навика да бъдете искрени, приветливи и открити в отношенията си – това може да сътвори чудеса. Ще откриете как сковаността, неувереността, безразличието и хладната липса на интерес към другите, които толкова са ви смущавали, ще изчезнат от само себе си. Хората ще започнат да забелязват, че вие действително се интересувате от тях, искате да ги опознаете, да им угодите и да ги заинтригувате. Упражняването на сърдечността ще издигне на ново ниво социалното ви въздействие. Вие ще развиете привлекателни качества, каквито не сте и по-дозирали, че притежавате.

Важно е не само какво казвате, но и как го казвате

Не забравяйте, че ние се изразяваме не само чрез думите, които произнасяме, но и чрез тона на гласа си, изражението на лицето, жестовете и обноските си.
Когато Чарлз У. Елиът бил президент на Харвард, той казал: "За мен има само едно умствено достижение, която е задължителна част от образованието на всяка дама или джентълмен. Това е точната и изящна употреба на майчиния език".
Няма друго умение, което да може да се използва така постоянно и ефективно за създаване и поддържане на приятелства, както добрия разговор. Без съмнение, дарът на речта е бил замислен като инструмент с много по-велики възможности, отколкото мнозина от нас изобщо някога използват.

Култивирайте разговорните си умения
Повечето от нас са нескопосани в общуването си. Това е така, защото не се стараем да го превърнем в изкуство, не полагаме усилие да се научим да говорим добре. Не четем и не мислим достатъчно. Изразяваме се небрежно и немарливо, защото по този начин ни е много по-лесно, отколкото, преди да отворим уста, да помислим и да се опитаме да се изразим с елегантност, лекота и сила.
Хората често си служат със следното оправдание за липсата на усилия в тази насока: "Добрите оратори не се създават, те се раждат такива". Но със същия успех можем да кажем, че добрите лекари, адвокати или търговци се раждат такива. Никой от тях не би стигнал далеч без упорит труд. Това е цената на всяко достижение, което има някаква стойност.
Много преуспели личности до голяма степен дължат своя напредък на умението си да разговарят добре. Способността да заинтригуваш другите и да задържиш вниманието им е голяма сила. Докато други, които притежават ценни познания, но поради недодялания си начин на изразяване не умеят да ги облекат в логичен, интересен или завладяващ стил, често пъти остават ощетени.
Истински празник за сетивата е да се слушат хора, култивирали у себе си изкуството на разговора. Езикът тече като кристален, прозрачен поток, думите са подбрани с изтънчена деликатност, акуратност и вкус, а дикцията е пропита с такова изящество, че всеки присъстващ остава очарован.
Можем да считаме, че сме бедни и нямаме шанс в живота. Можем да сме в положение, при което други да зависят от нас и поради това да не можем да постъпим в колеж, в университет или да учим музика или изкуство, както ни се иска. Можем да сме закотвени в потискаща среда или разочарова-ни и измъчвани от незадоволена амбиция. Но никое от тези неща не бива да ни спира да станем добри и интересни събеседници и да се стараем да се изразяваме по най-добрия възможен начин във всяко изречение, което произнасяме. В това отношение може да ни бъде от помощ всяка прочетена книга, всеки културен човек, с когото разговаряме.
Малко са хората, които се замислят за това, как ще се изразят. Повечето използват първите думи, които им дойдат на езика, без да се постараят да оформят изреченията си така, че да им придадат красота, яснота, прозрачност и сила. Фразите излизат от устата им както дойде, без особена стройност или порядък.
Четенето е едно занимание, което не само разширява кръгозора ни и ни дава нови идеи, но също така обогатява и нашия речник, което е изключително полезно при разговор. Всички сме виждали как някой се мъчи да изрази дадена концепция, но не успява поради ограничеността на словесния си запас. Той не разполага с достатъчно думи, за да облече в тях мисълта си и да я направи привлекателна. Ето защо се върти в кръг, зацикля и повтаря, без да може да намери точната дума, с която да предаде търсеното значение.
Ако имаме амбицията да говорим добре, трябва да търсим обществото на образовани комуникативни хора. Изолираме ли се от околните, дори и да сме завършили университет, пак ще общуваме незадоволително.
Всички изпитваме съчувствие, когато видим как някой, особено ако е плах и срамежлив, е обладан от онова ужасно състояние на потискане на мисълта и "блокиране", при което се опитва да каже нещо, но сякаш си е глътнал езика. Това често се случва на децата и младежите, когато трябва да говорят пред публика в училище. Но дори и големите оратори са преминавали през същите перипетии, когато са правели първите си изяви, и нерядко са изживявали тежко грешките и провалите си. При все това, единственият на-чин да овладеете изкуството на говоренето е като постоянно се упражнявате да се изразявате правилно и елегантно.
Ако се случи да откриете, че идеите ви убягват, когато се опитвате да ги изречете, че напразно търсите нужните думи и не можете да ги откриете, бъдете сигурни, че всяко подобно усилие, дори и да е било неуспешно, ще ви позволи да направите по-успешно изказване следващия път. Забележително е колко бързо, при положение че продължавате да опитвате, ще преодолеете своята скованост и неловкост и ще придобиете плавност на маниерите и лекота в изразяването.
Всички добри оратори са изпитвали онзи несравним прилив на енергия, идващ от аудиторията, който ги стимулира, вдъхновява и освежава. Смесването на мисъл с мисъл, на съзнание със съзнание, поражда нови сили, както смесването на две химични съединения често води до получаване на ново, трето вещество.

Ако проявявате интерес към другите, за два месеца ще се сдобиете с повече приятели, отколкото за две години, ако се опитвате да накарате другите да се заинтересуват от вас.

Интересувайте се искрено от околните

Мнозина от нас са не само лоши събеседници, но също и лоши слушатели. Ние сме прекалено нетърпеливи, за да слушаме. Вместо да внимаваме и да попиваме охотно историята или информацията, която ни се предлага, ние не проявяваме към говорещия дори елементарното уважение да стоим мирно. Озъртаме се нетърпеливо, барабаним с пръсти по масата или по стола, въртим се на мястото си, сякаш сме отегчени и нямаме търпение час по-скоро да се махнем, а накрая дори го прекъсваме, преди да е довършил. Всъщност ние сме се превърнали в толкова нетърпелив народ, че вече нямаме време за нищо, освен да се бутаме напред и да ръгаме с лакти околните в опит да достигнем желаната позиция или пари.
Нервната припряност се е превърнала в широко разпространена черта. Всяко нещо, което не ни носи бизнес, пари или което не ни помага да достигнем позициите, към които се стремим, ни отегчава и досажда.
Вместо да се наслаждаваме на своите приятели, ние ги разглеждаме като стъпала на стълба и ги ценим според тяхната способност да ни изпращат клиенти, поръчки, пациенти или да ни отварят вратички по пътя към осъществяване на амбициите ни.
Една от причините за неспособността ни да разговаряме добре е липсата на съпричастност. Ние сме прекалено егоистични, прекалено ангажирани със собственото си благосъстояние, забили глава в собствения си малък свят, прекалено погълнати от личната си кариера, за да се интересуваме от околните. Никой не може да е добър събеседник, ако не проявява съпричастност. Ние трябва да сме способни да вникнем в битието на другия човек, да заживеем с него и да бъдем добри слушатели, за да успеем да се докоснем до точките на неговия интерес. Не сторим ли това, колкото и много да знаем по дадена тема, тя няма да заинтригува слушателя ни и нашите усилия да комуникираме с него ще останат до голяма степен напразни.
Тъжно е, когато се случи да видиш в някой клуб, на парти или друго събиране как гостите стоят неми, почти безпомощни, неспособни да завържат човешки разговор, защото са прекалено ангажирани със самите себе си. Те не си позволяват да проявят сърдечност или да се оставят на случая дори дотолкова, че да се заприказват с някого.
Те са хладни, резервирани и сдържани, защото умовете им са другаде. Има само две неща, които ги интересуват: това са бизнесът и техният собствен малък свят. Ако ги заговорим за тези неща, веднага ще се оживят; но иначе никога няма да ни попитат за нашите дела, как се чувстваме, какви са нашите болки и стремежи или с какво могат да ни помогнат. Докато живеят в това трескаво, егоистично и бездушно състояние, те никога няма да постигнат особена висота в общуването.

Бъдете тактични
Добрите събеседници винаги са много тактични – те умеят да са интересни, без да засягат околните. Някои хора притежават забележителната способност да докосват най-доброто у нас. Други пък събуждат отрицателните ни страни и всеки път, когато ги видим, се дразним. А трети просто са ведри и любезни и никога не ни настъпват по чувствителните места. Те сякаш излъчват спонтанност и доброжелателност.
Линкълн бил майстор в изкуството да предразполага всеки, с когото се срещал. Той отпускал хората със своите истории и шеги и ги карал да се чувстват толкова комфортно, че те охотно разкривали съкровищницата на ума си в негово присъствие. Дори непознатите винаги говорели с него с удоволствие, защото бил топъл, сърдечен и обаятелен в обноските си.
Естествено, чувство за хумор като това, което е притежавал Линкълн, е чудесна добавка към умението да разговаряме. Но не всеки умее да се шегува, а ако ни липсва чувство за хумор, а се мъчим да бъдем забавни, най-много да станем за смях.
И все пак, добрите оратори не са прекалено сериозни и не засипват публиката с подробности и детайли. Те знаят, че фактите и статистиката могат да бъдат отегчителни и за-това, за да ги възприемат по-добре, разнообразяват речта си с илюстрации и анекдоти. Известна порция оживление е абсолютно необходима, иначе монотонността убива вниманието. Но внимавайте: ако е прекалено лековата, презентацията ви, макар и забавна, може да не постигне целта си.
За да бъдем добри събеседници, е задължително да сме спонтанни, въодушевени, естествени и да показваме доброжелателност. Необходим ни е дух на съпричастност, за да прегърнем от сърце и душа нещата, които интересуват другите. Нашата цел е да си осигурим вниманието на слушателите и да го задържим, като ги заинтригуваме – а единственият начин да постигнем това е като им покажем истинско приятелско разбиране и отзивчивост. Ако сме студени, сдържани и безразлични, няма да успеем да приковем тяхното внимание.

"Общуването като път към успеха" излиза на български под знака на ИК "Колибри". Превод: Деян Кючуков.
 
Присъединете се към страницата на svetlosenki.com - Изкуството като начин на живот във facebook.

 

За да публикувате коментари, трябва да сте регистриран потребител. Можете да се регистрирате от тук.

 
Изкуство и култура www.svetlosenki.com 2009-2010 Всички права са запазени.  Условия за ползване
Разработка    RSS    Бюлетин    Други проекти: www.mrejo.net    Работа при нас