Монолози на щастието. За религията и празниците.
      facebook 
Лично творчество - Есета
Написано от Манол Манолов   
Неделя, 17 Февруари 2013 17:01
Щастието заедно с неговите спътници, Греховете решиха да коментират отношенията на хората към религията и празниците... Прескочиха във времето, за да наблюдават един от най-почитаните празници – Великден. Щастието бе разочаровано от това, което виждаше и започна със своя коментар:
- Наричат го страстната седмица... 09.04.2012 г. По произход думата „страст“ идва от латински „passio” – страдание ... Всъщност, коренът на „страст“ е отново „стра“ – страданието ... Интересно ми е да науча за еволюцията на думата. Как в годините „страст“ се е превърнала в дума-усещане, която всеки асоцира с обмяната на епидермални площи между Марс и Венера... Всъщност, мисля си, няма нищо велико във Великден... Освен противоречията на църквата. Велик ден, че някой, някога е страдал цяла седмица заради хората... Не би ли следвало в такъв случай да дадем валидност на фразата „Всеки ден е Великден“ и да я изкараме от прашния съндък на социалното забвение. Зачитаме се из пресата и на какво попадаме : „Мъж е убит при масов бой в пловдивско село“... Човекът бил ром, ама човек-ром – от онези, които всички званещи се за „интелигентни“ наричат „хора“, но в съзнанието си все още поддържат една човекоподобна представа... Дали пък този човек освен „страстен“ ден, седмица, месец, не е имал и един страстен живот ... Под душа на думите, които е чувал за себе си : „Ти си човек !“; „Ти не си по-различен !“; „Ти си ... !“ той може би вътрешно се е страхувал, че трябва да „изкупи“ липсата на вяра на хората в собствените им думи... Защото езикът и думите са се превърнали в един добър параван за мислите, които пък от своя страна излизат на невербално ниво – къде с манипулация, къде с агресия, къде с оружие... И ето, денят е дошъл... 14.04.2012 г. – от човека е свален кръстът, който сам е носил 45 години ... Тъжно е, че всъщност той ще бъде почетен истински само от шепа хора, малка частичка от обществото, която никой не би разбрал, забелязал... А дори и да го направи, то утре всички ще са в ново социално забвение... Жалко е, че истински почетените хора са мъртвите – чаловеците са загубили способността си да почитат живи хора... Или по-скоро, те не почитат почти нищо живо – радват се на пържолата, но не и на животното, радват се на хартията, но не на дърветата, радват се на миналото, копнеят за бъдещето, но забравят за настоящето ... Говорят за любов, а задържат само страст (парадоксално и в двата смисъла – като „страдание“ и като „желание“) ... О, свят на глупци... Кой ли ме кара да мисля сега за тези неща ? Ама, нейсе, ядосвам се ... Та след това встъпление, исках да кажа, че людете живеят един „страстен“ живот, в който всеки ден си отиват хора, които са страдали ли, страдали... За да „изкупят“ чуждите предразсъдъци, прищевки, власт ... А колко често изкупуват и чуждите богатства, чуждия черен хайвер, чуждата яхта ... Но „мълчи сърце“... Църквата ще замълчи по въпроса – зачитаме друга новина : „Благодатният огън слезе от небето“... Представяте ли си, тя е разположена точно под горната ... И колко народ очаква „благодатния огън“ и за какво, ако ги питаш... Защото той ще им донесе късмет, щастие може би, ще изчисти пълните им с вина нищожни душици... Красиво или патетично е всичко това ? Възвишено или низшо ... ? Кой знае, ама ги вижте довечера, като гъгрици – всеки със свещичката си се запътил без посока, да занесе огън в къщи ... Ама питай го, за какво е този огън, от къде е дошъл, пък защо го има ... Ще ти отговори, ама друг път... Иначе невежата, ако го питаш, няма по-голям раб на дядо му Боже от него... Ооо, така вярва, че „ако теорията за силата на мисълта е вярна“, то той би следвало да бъде всеки месец на корицата на „Форбс“ или някое друго списание, което описва съвременното понятие на „щастието“... Е, да де, ама не е, стои си като мишка, дори не знае в какво точно вярва, ама вярва и ... си мисли, както разбрахме... Ама страхът го води, не Животоначалника... Не случайно мислите му протичат във формата : „Ще си мисля противоположното на това, което искам, за да ми се сбъдне ...“, че защо, бе? Защото те е страх да си мислиш за евентуалното щастие ... Или пък щастието в религията е наказуемо, а от щастието в живота се дебелее ? Всичко е заровено в мистика... Но от нея, главичка прокрадва змийчето на отчаянието, на липсата на вяра, неувереността в себе си... Ако вярва в себе си и в онази част от свещената книга : „...Не ми стройте храмове, не ми създавайте идоли и не им се кланяйте... Аз съм на всякъде... Вдигни камъка и ще ме намериш, разтвори тревата и ще ме откриеш, погледни небето и ще ме видиш, аз съм навсякъде...“, то от къде идва потребността да правиш всички тези „окултности“, които дори не разбираш ? Отварям фейсбук и чета статус на приятел, чието име няма да цитирам, за да не се обиди... Та писал той : „В 14:24 ч. Господ ни доказа,че ни обича,като прати Благодатния си огън при нас - грешните.Нека не го разочароваме с покварни мисли и дела.Бъдете здрави!“ Как да анализираме тези три изречения... На въпросния фейсбук-човек, Господ му е доказал, че го обича, защото някой в Йерусалим е запалил т.нар. „благодатен огън“, а Дядо Николай (който нито е дядо, нито е Николай (името значи победител на народи)) го е донесъл в Пловдив... Ама Господ му е доказал първо и това, че е грешен... Дали в живота такава комуникация може да има и дали ще бъде толкова силна връзката, ако докажеш някому първо, че е мухльо, а след това да го убеждаваш, че го обичаш, без да оттегляш тезиса си, че мухльо ... Ето това прави Бог съвършен ... Второто изречение вече говори за покварни мисли и дела ... Кое поправимо нещо (а всичко е поправимо) би могло да бъде покварно ? И по какъв начин някой, който инак се използва със синонима „любов“ може да бъде разочарован ... Сега прощава ли Бог или се разочарова ... Наказва или поощрява ... ? Какво се случва ... ? Аз в крайна сметка не искам това да звучи, като противопоставяне на религията... Искам това да звучи като противопоставяне на обществото, което е доста болно в своите вярвания, че вероятно би било готово да скочи от последния етаж на висока сграда или мост ... Хубаво е, че Бог не е с такова чувство за хумор ... И все пак утре може да бъде обявен за световен ден на шизофренията... Нали знаете как се поздравяват всички ... „Христос воскресе“, а другият отговаря : „Воистина воскресе“... И в това са уверени също толкова много, колкото болният, когато казва, че е го преследват десетки организации ... Та, обявявам 15.04.2012 г. за ден, в който може да кажете всичко каквото си помислите ... Че сте видяли НЛО, че сте преследвали Йети, че сте играли карти с чудовището от Лох Нес ... Всички ще ви отговарят, че „Воистина“ е така ... Чук – Чук !
 
Гласове: 0
 

За да публикувате коментари, трябва да сте регистриран потребител. Можете да се регистрирате от тук.

 
Изкуство и култура www.svetlosenki.com 2009-2010 Всички права са запазени.  Условия за ползване
Разработка    RSS    Бюлетин    Други проекти: www.mrejo.net    Работа при нас