Световноизвестният режисьор Коста-Гаврас представя "Капитал" на СФФ
      facebook 
Стоп кадър
Понеделник, 04 Март 2013 16:01
Режисьорът Коста-Гаврас, носител на много престижни награди, сред които "Оскар", "Златна палма" и "Златна мечка", ще представи най-новия си филм "Капитал", с който ще открие Московския фестивал през юни 2013.
Създаден с неоспорим визуален усет, филмът "Капитал" представя една история в безмилостния, жесток и алчен финансов свят. "Това е филм, който засяга всеки един от нас", споделя Коста-Гаврас. "Капитал" описва ситуация, от която няма никакъв изход. Всеки божи ден се събуждаме, чудейки се: Какво можем да направим, за да умилостивим пазарите? Те вече приличат на болен и ужасно взискателен пациент, който има постоянна нужда да му се сменяват памперсите и да бъде развличан, за да се чувства по-добре. Днес ние всички смe заложници на тaзи глобална скръб. Някои хора посрещат тази ситуация без страх или тревога, защото работата им е да се "хранят" от нея. Но дори те не могат да я контролират. Непредсказуеми, подобно на пулса на смъртно болен човек, финансовите пазари са в синхрон с ритъма на суетата, безсмислието и алчността".

Освен със забележителен визуален стил и запомнящ се саундтрак "Капитал" на Гаврас може да се похвали и с доста силен актьорски състав, в който са и световните звезди Гейбриъл Бърн и Наташа Рение.

Коста-Гаврас е френски режисьор от гръцки произход. Получава признание с трилъра "Z" (1969; "Оскар" за чуждоезичен филм) и поставя началото на серия политически трилъри, в които изобличава насилието, корупцията, тоталитаризма - "Признанието" (1970), "Обсадно положение" (1973), "Специален отдел" (Награда за режисура от Кан, 1975), "Музикална кутия" (1989).

Коста-Гаврас е роден на 12 февруари 1933 година, в Гърция. Живее във Франция от 60 години, но и до днес не спира да се интересува за живота и политическата обстановка в родината си. По време на окупацията на Гърция, семейството му се премества в Пелопонес, а след края на войната - в Атина. По време на войната бащата на Гаврас е член на лявото крило на Националния фронт за освобождение на Гърция и по-късно е арестуван по подозрение, че симпатизира на комунизма. Семейството на Гаврас е принудено да напусне Гърция.

Коста-Гаврас завършва гимназия във Франция, а през 1951 г. започва да учи право в Сорбоната, но през 1956 г. зарязва Университета и се захваща с киното. Завършва висшето си образование в IDEK в Париж и работи като асистент-режисьор в киното. През 1965 г. Гаврас прави своя дебют като режисьор - екранна адаптация по романа „Убийци в спални вагони” с Ив Монтан в главната роля.

Коста-Гаврас е бил член на Международното жури на кинофестивала в Кан през 1976 г. и Президент на Международното жури на 58-то Берлинале през 2008. Именно в Берлин Коста-Гаврас заявява: "Имам шанса да кажа на света неща, които мен дълбоко ме вълнуват. С надеждата, че моите истории ще развълнуват и света. Всичко това се корени назад в детството, когато Гърция бе окупирана от немските войски. Нямаше ток, стояхме на тъмно и баща ми разказваше истории. Така разбрах силата на разказването и възможността да внушаваш собствени мисли на другите много ми хареса. Основната тема на моите истории е властта. Всеки от нас има власт да влияе върху другите и в същото време е жертва на властта на останалите. Ето това ме занимава. За съжаление в киното можеш да накажеш "лошия", но не и в живота. В реалността неморалните действия най-често остават ненаказани", убеден е режисьорът.

Чрез филмите си Коста-Гаврас показва как историята, политиката, обществото, държавните институции, политическите партии влияят на съдбата на отделния човек. Истински гражданин на света, снимал филмите си в различни страни, Коста-Гаврас е признат за космополитен кинематографист в най-добрия смисъл на думата, един истински хуманист художник, който се интересува от глобалната борба между доброто и злото, не само от злободневната политическа страст.

Сред особено успешните филми на Коста-Гаврас са "Пропаднал без вест" ("Златна палма" в Кан, 1982),  "Музикална кутия" ("Златна мечка" на Берлинале 1990), "Малкият апокалипсис" (1993), "Луд град" (1997), "Свидетелят" (2001).

Коста-Гаврас признава, че когато прави филмите си, винаги спазва два принципа: да бъде колкото се може по-верен на героите и ситуациите и да не забравя, че киното е преди всичко зрелище. Може би това e една от причините, всеки негов филм да бъде повод за коментар, скандал или похвала...

На 8-ми март в Дом на Киното той ще получи наградата на София на Столичната община за своя принос към изкуството на киното.
 
Присъединете се към страницата на svetlosenki.com - Изкуството като начин на живот във facebook.

 

За да публикувате коментари, трябва да сте регистриран потребител. Можете да се регистрирате от тук.

 
Изкуство и култура www.svetlosenki.com 2009-2010 Всички права са запазени.  Условия за ползване
Разработка    RSS    Бюлетин    Други проекти: www.mrejo.net    Работа при нас