"Прототипи и герои" от Петър Величков
      facebook 
Събития - Литература
Понеделник, 11 Март 2013 15:23
Кои са реалните хора, вдъхновили някои от най-известните герои в шедьоврите на родната литература - от Гергана и Боримечката до Бай Ганьо, Фани Хорн и Шибил, ни разяснява литературният историк Петър Величков в изданието "Прототипи и герои" (ИК "Изток-Запад"). Освен български литературни персонажи, той  разглежда и прототипите на безсмъртните герои на Карл Май, Александър Дюма-баща и Антоан дьо Сент-Екзюпери.
Прототип е личност, вдъхновила даден писател да използва факти от нейния живот, външния й вид или емоциите й, като ги възпроизведе в герой от свое произведение. Изследването на прототипите в световен мащаб е твърде популярно занимание, тъй като предизвиква допълнителен интерес около старите книги и техните автори.
В книгата "Прототипи и герои" са събрани историите на някои от най-известните прототипи както в българската, така и в световната литература. Петър Величков проследява историята и личностите, инспирирали създаването на известни герои от родната белетристика, сред които са Лазар Глаушев от "Железният светилник" на Димитър Талев, Тошко Африкански от едноименната книга на Ангел Каралийчев, отец Ередия от "Осъдени души" на Димитър Димов и др. Книгата дава отговори на въпроси като: Чий е Изворът на Белоногата и кой е прототипът на везира? Имат ли общо годеницата на Тодор Каблешков и Рада Госпожина от романа "Под игото" на Иван Вазов? С розово масло менте ли е търгувал прототипът на бай Ганю? Чий прототип е цар Фердинанд І Български?...
В "Прототипи и герои" Величков разглежда и прототипите, вдъхновили някои от най-прочутите персонажи от световната литература - тримата мускетари и Д’Артанян на Александър Дюма-баща, персонажът от "Винету" Олд Шетърхенд (Поразяващата ръка), чийто прототип е самият Карл Май и Розата и Малкия принц на Антоан дьо Сент-Екзюпери.

ОТКЪС

Любен Каравелов преименува бащата на Найден Геров

Ктитор на Рилския манастир е прототип на дядо му Либен

Надали има читател, който да не се е смял, четейки знаменитата повест на Любен Каравелов "Българи от старо време". Знае се, че той я написва на руски и първото й издание излиза в Москва през 1867 г., а на български – във в. "Свобода" през 1872 г.
Дядо Либен има син ерген – Павлин, хаджи Генчо – хубаво, прехубаво, гиздаво, прегиздаво момиченце Лила, червеничко и беличко, чернооко и черновеждо, със снага като фиданка в градина. Речено-сторено, защо да не ги оженят. Наглед простичкият сюжет изведнъж се изпълва от чувства, сметки, хитрини, изненадващи обрати... И всичко това – описано с хумор.
Прототипите на двамата централни герои не са тайна.
Като описва хаджи Генчо, Каравелов има в предвид хаджи Геро Мушек (1775–1864), баща на Найден Геров – известният възрожденски книжовник и руски консул в Пловдив от 1857 г. до Априлското въстание. Точно името на Найден е най-неопровержимото свидетелство за дешифровката на прототипа. В повестта четем, че веднъж хаджията купил магарица и пратил сина си по работа. Синът му я възседнал и минал покрай дядови Вълкови; а дядо Вълко бил голям шегаджия и като седял пред вратника си на стола и видял, че иде хаджи Генчовият син, то го попитал: "Найдене бре! Де закарваш майка си?" Найденчо се върнал вкъщи разплакан, а хаджи Генчо се разярил. На другия ден той продал магарицата на циганите и купил магаре, ако и да изгубил 30 гроша. После хаджи Генчо казал на Найден: "Хайде сега, синко, възседни магарето и премини покрай къщата на дядо Вълко. А ако те попита къде караш баща си, ти му речи: „Закарвам го при жена ти." А в разговор с дядо Либен хаджи Генчо казва: „Трябва да попитаме и Найден, защото Найден е умен и образован човек, седем години се е учил.“ Точно толкова години Геров учи в Русия – от 1839 до 1846 г., а когато се завръща в Копривщица, става учител на самия Любен Каравелов.
Къщата на хаджи Генчо и до днес е запазена в Копривщица, но не и градинката й, в която Каравеловият герой в горещините предпочитал да лежи на хлад по бели гащи. Когато жена му Цона му прави бележка, че това не е морално, че ще го види някоя копривщенка, хаджи Генчо е категоричен: "Хората се раждат на света да се радват, а не да се мъчат."
Вътрешността на Хаджи-Генчовата къща е позната от повестта. Но каква е била Хаджи-Геровата? Почти същата, според описанието на неговия внук Тодор Панчев. Прустът (в повестта Каравелов го нарича "музеят") напомнял аптека – по полиците имало всевъзможни кутии, кутийки, шишета, шишенца, паници, паничета, торби и торбенца с надписи какво съдържат и с всевъзможни исторически бележки – кога и за колко е купено, от кого е донесено армаган, за каква са болест се употребява и как се приготвя лекарството. Лечителските си способности хаджи Геро Мушек наследил от майка си Мика. С тайни лекове тя спасила копривщенци от чумата през XVII век.
 
Според внука дядо му постоянно носел в джубето си топка и камшиче. Когато някое дете не го слушало в училище, хаджията го замерял с топката, детето хуквало да я донесе, а за награда изяждало по няколко камшика. За родителите на учениците се хаджи Геро бил всичко – съветник, помощник, съдия. Като днешните нотариуси и адвокати хаджията делял наследства, съчинявал договори, прекъсвал спорове. "Всякой и за всичко тичал при дядо хаджия!" – категоричен е Панчев.
Хаджи Геро бил едър, набит, много нервен, когато говорел. В края на XVIII и началото на XIX век Копривщица била съсипвана и изгаряна неколкократно от кърджалии. Хаджи Геро пестял дълги години, за да се задоми, но загубва всичко и бяга във Влашко. Но, да му дадем думата на самия него: "Аз се ожених старичък, защото все гледах да се понаредя и натъкмя. Когато се бях понатъкмил що-годе, дойдоха пустите кърджалии, та ми оплениха и изгориха всичко, щото имах спечелено, и аз – гол, оставих майка и изгорена къща, се упътих за Влашко. В Русе се срещнахме със Стойка от Ловеч, която като мене беше забегнала от зулумите на хайти и султански еничери, харесахме се и се взехме, без да има никой от нас нейде нещо". Стойка в книгата е прекръстена от Каравелов на Цона.
През 1810 г. хаджията и жена му успяват да се завърнат в Копривщица, където той отваря училище за децата и пее в черквата. В писмо до сина си Найден от 30 декември 1852 г. хаджи Геро пише: „че ми е дип мъчно, когато давам пари више мере за нещо си.“ Неслучайно Каравелов го описва като стиснат човек и авантаджия.
Константин Фотинов в първото българско списание "Землеописание" през 1843 г., когато пише за Копривщица, отбелязва, че един от прочутите й граждани е бащата на Найден Геров – даскал хаджи Геро. Че хаджията е достоен за прототип на хаджи Генчо, защото е характерен персонаж за времето си, говори и факта, че по-късно мнозина се припознават в образа му. Нападали Каравелов, че се бил подиграл с българските учители, а той отговаря на нападките във фейлетона си "Знаеш ли ти кои сме“ от 18 ноември 1972 г. така: "Открихме, че почти всички наши списатели приличат на хаджи Генчо, който много знае, от всичко отбира и комуто всичко иде отръки."
Прототип на дядо Либен основно е дядото на писателя, комуто той носи и името. Някои изследователи обаче смятат, че писателят е ползвал черти от живота и характера на вуйчо си Петко Доганов , един от най-богатите българи на времето. Образът на Петко Доганов и жена му Рада са изписани като ктитори в Рилския манастир. Чорбаджията, придружаван от стотина конника, често отсядал в манастира, а монасите го посрещали чинно и вкупом при Самоковската порта. Така и дядо Либен, като отива на лов, за да се поразходи малко, след него чинно вървят до 50 души слуги. Петко Доганов е сред най-щедрите дарители. На него копривщенци дължат славата да имат своя стая в манастира.

Къщата в Копривщица на чорбаджията била с камина с мраморни подставки – като в замъците на средновековните западни феодали.
Дядо Либен отбира кои пушки са по-хубави, кои коне са по-добри. А Доганов имал прочути в цялата империя коне от рядка порода. 1200 гроша той броил през 1832 г. на тревненски калугер, за да изрисува от натура любимия му кон в иконата на свети Евстатий, която се намирала в черквата "Св. Богородица". Дядо Либен и на стари години държал няколко слуги и имал в обора си няколко коня. Когато един от Дядо-Либеновите синове посъветвал баща си да продаде конете и да уволни слугите си, то дядо Либен му рекъл: "Когато умра, то закопайте и конете ми в моя гроб."

Дядо Либен на младини ходил по шумата и изтребвал турците, а прототипът му Петко Доганов също бил храбър. Турците го наричали "Крал Петко" и му се кланяли.
"От коя ракия искаш да пийнеш, хаджи? Садефлиена ли, гръцка ли, или българска?" – пита дядо Либен хаджи Генчо. Тук Каравелов е нямало защо да се напряга и да измисля. Тайната на изброените еликсири се дължала на отлежаването им в дълбоките и сухи мазета на копривщенските къщи. Те били разделени на три половини – в първата били зърното и варивата, във втората – зимнината (луканки, пастърми, саздърми, кашкавал и сирене), а в третата – бъчвите с вино и буретата с всякакви ракии. Ястия, деликатеси, тутманици и лакомства, описани от Каравелов в "Българи от старо време", могат да се вкусят и днес в славното градче.
 
Присъединете се към страницата на svetlosenki.com - Изкуството като начин на живот във facebook.

 

За да публикувате коментари, трябва да сте регистриран потребител. Можете да се регистрирате от тук.

 
Изкуство и култура www.svetlosenki.com 2009-2010 Всички права са запазени.  Условия за ползване
Разработка    RSS    Бюлетин    Други проекти: www.mrejo.net    Работа при нас