Не ти харесва – истината, а харесва ли ти – да те ласкаят?
      facebook 
Лично творчество - Есета
Написано от Жълта Роза   
Събота, 27 Април 2013 14:32
Толкова е ненаситно болното самолюбие на някои хора, че те обичат да приемат похвали, издигания, ласкателства, дори тогава, когато знаят, че хората ги лъжат в очите. Самоизмамата в своя полза е "любим грях" на хора с незадоволено самолюбие, самочувствие, гордост и надменност. Ненапразно се казва - "Ако ние не се ласкаехме сами, ласкателството на другите не би могло да ни навреди." Това е най-голямата слабост на човек - гордостта на сърцето. Трябва да се говори, хвали не с това, което води човек до падение, надменност и горделивост. А това от което човек би могъл да се поучи, смири, усети грешките си, почувства добротата, признание, уважение. Но:
- когато те хвалят - мълчи не противоречи, да не излезе, че си лицемерен.
- когато те укоряват -търпи не възразявай, да не излезе, че си горделив.
- когато ни те хвалят, ни те укоряват - мълчи, за да запазиш сърцето и душата си чисти.
Човек, който в отношенията си с хората е готов с всички на всичко:
- самоубийство нарича - геройство, слава, патриотизъм.
- съгласява се с всяко мнение на хората.
- казва на черното бяло, без да му мигне окото.
- одобрява всякакви постъпки на хора, пред които иска да се покаже или докаже.
- извинява слабости - като неизбежни.
- лошотията, жестокостта нарича - справедливост или свобода.
- подлостта - благоразумие
- гнева нарича - спасение, ревност, оправдание.
-злото нарича добро и обратно.
-горчиво счита за сладко, а сладкото за горчиво.
- добрите дела казва - не съществуват, а изтъква лошите за добри.
Този човек е погубен, загубен. Той е ласкател, който може само да навреди на хората, но не да помогне за добро в добра насока. Но ако обичаш ближния както трябва, без задни мисли и намерения, с неговите грешки ще посочваш и добрите му дела, които всеки човек притежава.
Защото, независимо – кой, какъв, къде, на какъв пост или длъжност е, всеки може да сгреши. Но всички имат право на прошка. Хората, нямаме право да съдим. Добре е, когато човек осъзнава, приема, познава, поправя своите грешки. Лошо е, когато мисли, че е нещо повече от другите, че е безгрешен, велик, недосегаем, далече от хората.
За това, ако кажете нещо приятно, истинско, вярно, кажете го не за да подхлъзнете или провалите някого, а за да го повдигнете, насърчите, подкрепите, помогнете и признаете.
Ако изложиш това, което мислиш, чувстваш, вярваш с чисти помисли, отношение и признателност и любов, а не очакваш нищо в замяна, като пари, облаги, почести и слава. То тогава можеш да си спокоен. Защото, независимо дали на другите им харесва или не, това е твоето мнение. Така мислиш ти. Ти постъпваш към даденият човек, честно, лоялно, това си ти, това чувстваш, виждаш и мислиш.
И тогава винаги ще си готов да застанеш и да защитаваш това, което си изложил, без да се страхуваш, какво ще кажат хората. Ако човек мисли, че по нечестен начин може да спечели хора на своя страна, губи всичко. Губи себе си, достойнството си, губи свободата, духът и душата си.
Но ако затвори сърцето си, за гордостта и ласкателствата на хората, в него няма да проникне нищо лошо, вредно и няма да ограби, неговите добродетели.
Да отхвърлим лъжата, да говорим, всеки с ближният си, само истината. Да се поправим. Трудно е. Защото до сега сме виждали и правили обратното на истината, много пъти, боли от това. Не винаги ще сме одобрени от хората, но това е животът. Всички грешим. Всеки сам се ражда. Сам се бори с вътрешното си аз, сам се бори срещу светът. Всеки е индивидуален сам за себе си.
Не можеш да живееш животът на друг, да бъдеш някой друг, да мислиш и чувстваш като някой друг, за да се харесаш на всички, да те обичат всички.
За това Бог ни е дал свободна воля всеки сам да решава – как , кога, и за какво ще я прилага в своя живот. Но и всеки сам да отговаря за свои думи, действия, дела.
Защото с лъжи и ласкателства, хората, от целия свят да спечелиш никой от тях, не може да те замести да те спаси, да застане вместо теб пред очите на Бог.
Това е истината. Никой, никого не може да оправдае пред Бог, дори и сам себе си.
В сърцата на лошите, зломислещи хора има – коварство, лъжи, раздори, клюки, подстрекаване към зли дела. А в сърцата на добрите хора – има мир, радост, любов, уважение, признателност, подкрепа за добрите дела.
Постоянното връщане назад, злопаметството говори за скрита в душата и сърцето – мъст, неизкоренена злоба, омраза, лошотия.
Тази злоба е жив, опасен въглен, заровен под пепелта фалшиво външно примирие и доброта. Като този въглен, всеки момент може да бъде раздухан от всичко, и всеки да открие начало на нов, голям пожар. В този пожар, могат да пострадат, много хора които нямат никаква вина за това.
За дявола, който се крие зад този въглен, не е задължително, непременно да има груб, явен за пред очите на хората голям грях, за да си подчинен, на неговата воля.
Достатъчно е: стаено чувство на – завист, злоба, ненавист, мъст, омраза в сърцето и душата.
От това, можеш да разбереш, кой е в теб, на кого служиш и от кого си подвластен, зависим.
Но ако в сърцето си имаш любов към хората, то Бог непременно ще ти подаде ръка. Ще ти помогне, ще те вдигне да станеш и се изправиш да се поправиш, изчистиш и вървиш в правилната посока. Да виждаш доброто. Да обичаш Бог и хората, и да бъдеш обичан, от тях.
Усещането, да цениш, виждаш в хората добрите им дела и качества, внася в сърцето на човек - мир, спокойствие, любов, свобода. Любов, която по особен начин, те изпълва с чисти мисли, топлина, доверие, желание за помощ, болка, състрадание. И тази чиста, голяма любов – без задни мисли, без грехове, без страх, а с доверие. Доверие за промяна.
Пожелавам на всички, да изпитат тази любов, за да разберат цялата истина. За да разберат, кое е правилно и кое грешно. Чрез вярата разбираме, че всичко във вселената е сътворено и подредено, чрез Божието слово. Много неща, независими от човека.
– Онова, което виждаме, е възникнало от това, което не виждаме, а чувстваме. Ако някой, не греши в думи, то той е способен да владее и цялото си тяло.
“Както юздата в устата на коня, управлява цялото му тяло!”
Езикът е малък, но е огън, който може да благославя и да проклина. Може да очерни, цялото ни тяло, но може и да го изчисти. Не допускайте, той да властва за зло. Ние сами за себе си, решаваме това.
Но трябва да знаем:
“От един и същи извор, не може да излиза сладка и горчива вода, тя е или добра или лоша за пиене.”
“Едно дърво, не може да роди заедно и сладки и горчиви бадеми. Те могат да бъдат или добри или лоши.”
Мъдростта идваща отгоре е миролюбива, чиста, разумна. Тя е готова да прости, да се примири, да се подчини. Тя е милостива, безпристрастна, нелицемерна, искрена и честна. Тя вярва в доброто, и то непременно идва. И плодът на праведността сее мир, спокойствие, търпение, любов за онези които ценят, тези качества, а не вражда, война, смърт, убийства, раздори.
Не е трудно да изпиташ себе си, а може би, се припозна!
Никога не е късно, да се поправим за свои грешки, думи, дела, Бог е за това!
 
Гласове: 0
 

За да публикувате коментари, трябва да сте регистриран потребител. Можете да се регистрирате от тук.

 
Изкуство и култура www.svetlosenki.com 2009-2010 Всички права са запазени.  Условия за ползване
Разработка    RSS    Бюлетин    Други проекти: www.mrejo.net    Работа при нас