Кокиченце в замърсена среда
      facebook 
Лично творчество - Поезия
Написано от Жълта Роза   
Събота, 04 Май 2013 15:06
Искам да махна този лих,
за пролетта да съчиня едничък стих.
Да не си губя умът и стихове да хабя,
а с любов да потръбя,
че пролетта дойде и е на нашата врата.
Да усетят всички тази топлина,
тази красота, заляла света.
Питам се защо за пролетта не мога да пиша,
обичам я много, но нещо в мен въздиша.
Топла, бяла пролет дойде,
за природа ни зове.
Самотен планински връх,
стаил в далечината своя дъх,
слънце грее и препича,
свеж, топъл ветрец се вихря.
В поляни, градини и гори,
бяло, нежно кокиченце цъфти.
Изпълва с омайната си красота земята,
за нов живот поздравява луната.
Нежно, красиво и мило,
аромат на живот и свежест стаило,
в своята малка и крехка душица,
цъфнало в гората, насред боклука.
Хвърлен от хора лоши и зли,
не помислили, че са го задушили.
мъчи се да подаде главица,
глътка чист въздух да вдиша,
утринна роса да го напои,
за нов живот да се роди.
Даже с цялата си красота,
даже без да има вина,
то също носи тежестта
на замърсената среда.
Мъчно ми е за вас, душички мили,
теб те видях и ще те спася,
но колко още има в гората,
мъчат се, умират, не могат да се родят.
Умират, без да усетят живота,
без да усетят на човек и добрата страна.
Колко си крехко, красиво, кокиченце мило,
моля се, силен вятър да се завихри,
да подземе всички найлони, хартии,
безразборно хвърлени в гори, поля и ниви,
да изчисти вашата среда,
да усетите и вие свобода,
да посрещнете усмихнати, спокойни,
красивата, изгряваща зора.

Мили хора, обичайте природата!
 
Гласове: 0
 

За да публикувате коментари, трябва да сте регистриран потребител. Можете да се регистрирате от тук.

 
Изкуство и култура www.svetlosenki.com 2009-2010 Всички права са запазени.  Условия за ползване
Разработка    RSS    Бюлетин    Други проекти: www.mrejo.net    Работа при нас