Коя е правилната позиция
      facebook 
Лично творчество - Есета
Написано от Жълта Роза   
Вторник, 07 Май 2013 18:27
Нима да бъдеш добър, внимателен към хората, да искаш да кажеш нещо добро или истината в очите - е грях. Защо човек трябва да бъде лош, груб с хората, за да го харесват, забелязват, признават. Хора, само лицемерното човекоугодничево е лошо, нечисто, това е - гордост, интереси, блага, себелюбие, алчност, власт, сребролюбие.
Но има и Богоугодно човекоугодничество, което е доброто, което излиза от сърцето.
Защото Бог гледа не на лице, а на сърце. Съди за делата ни, не по външната им видимост, а дълбоко скритите подбуди и намерения. В писанията е записано: ''Бог ще изнесе на светло тайните на мрака и ще извади наяве намеренията на сърцата им.'' Много хора в този живот са като в театър. Играят чужда роля в своя живот. Едно
носят в сърцата си, а друго показват пред хората.Това, което е скрито в сърцата им, може да е зло, но може да бъде и добро. А това, което е открито за хората, е показност. Подвизите, делата, действията са винаги явни, известни. Как иначе хората ще ги забелязват. Но ако човек е добър, винаги избира по-доброто и не само на думи, той ще усеща правдата. Ще я носи винаги със себе си в сърцето си. И ще се научи да я прилага, когато няма да е харесван, удобен на всеки, когато е мразен, упрекван, подиграван в този грешен свят. Много пъти ще чува, че не вижда реалноста, живее в друг свят.
Да, всички живеем тук, сега, на този свят, всички виждаме реалноста. Но и всички имаме свободна воля да чуваме, чувстваме, да преживяваме и наблюдаваме. Но и да мислим, разсъждаваме и си вадим изводи от всичко минало и преживяно. Без значение къде си, кой си, на какъв пост, или длъжност.
И какво значение има какво си мисли някой за мен, ако с нищо не съм зависима от него.
Не знае нищо за мен, а говори, мисли само с очите си. Само, защото не му харесва това, което е прочел. Не знае, колко и той е виновен пред много хора със свои думи.
Не знае, колко съм го наблюдавала, изследвала, изобличавала, оправдавала и разбирала.
За да разбера, какво се крие в сърцето и душата му. Какъв човек е. В определен момент такъв човек може и да ме похвали, без да знае, че за мен това няма никакво значение.
Ако аз съм издържала, преодоляла прибързани думи, обиди, подигравки, заради това, което вярвам, чувствам, мисля. Какво значение имат след това добрите думи. Не е ли това лицимерие. Добре е, когато човек не се поддава на хората. Не заема непременно тяхната позиция в тежки времена. Не се опълчва срещу нещо, което не знае, не вярва, не разбира и не е сигурен. Ценя и уважавам хора, които въпреки, че не вярват, мислят и разсъждават. Само по този начин те могат да стигнат до истината.
А тя е - да не носим в сърцето си две убеждения - ''на Бог или дявола''
- да не слугуваме на две истини - ''тя е една" - другото е лъжа.
- да не вървим по два пътя - ''добър или лош"
- да сме наясно в какво и кого вярваме - ''Бог или човек''- истината или човешкото лицимерие.
БАСНЯ
Между животните в гората избухнала война.
- От едната страна се наредили - лъвове, вълци, мечки, лисици, мишки...
- От другата страна - орли, соколи, гарвани, гълъби, врабчета...
Победата накланяла ту към едната, ту към другата страна. Прилепът наблюдавал това отстрани и си мислел. Ще лавирам между едните и другите. Помагало му това, че могат да го вземат и за мишка, и за птица. Но ето, че животните се вразумили, нещата се осуетили. Нямат друг избор освен да живеят заедно. И те сключили мир.
Прилепът не знаел към кой да се присъедини, не знаел на чия страна е. Лицимерието му станало видимо и явно. Никой повече не му вярвал, не го искал, не го уважавал.
Заради големият срам, който изпитал и трябвало да понася, прилепът се скрил в тъмнината и никога не посмял да излезе на светло. Колко актуална истина сега и за наше време.Защото, ако човек иска да се хареса и на едните, и на другите, непременно ще се озове един ден в позицията на прилепа. Тъй като при животните има лоши и добри, но и при птиците също има лоши и добри.
Кого ще осъдиш, кого ще оправдаеш, ако и ти си грешен. А и нямаме право за това. Не е наше правото да съдим. Добре е човек да знае своята позиция, да е наясно със себе си.
Да е добър, да обича Бог, да вярва в доброто, да слуша своя разум, съвест и сърце.
Преди всичко да мисли за мир, а не война. Защото мирът и любовта са равновесието за всичко на този свят. През каквито и изпитания да е минал и ще мине човек, ако се ръководи от Божията любов и свободна воля, никога той няма да попадне в позицията на "прилепа''. Защото сърцето, разумът и съвестта ще му показват правилната позиция.
Според времето, което живеем много пъти независимо дали на нас ни харесва или не.
Добре е да помним това. Защото свободата не е външен, а вътрешен процес.'
Може ли духът на този грешен свят да е пуснал корени в твоя ум и сърце?
Само, ако ти си му позволил това. Но ако не го допускаш до себе си: ''Ето я свободата, свободната воля, която всички искат, притежават, но не я осъзнават и цял живот протестират и другите затова обвиняват.
Та "кои сме ние - да искаме, да мислим, да вярваме, че Бог ще прости нашите грехове, а на другите не".
''Заедно с търпението идва доверието" и ''Заедно с доверието идва и търпението.''
 
Гласове: 1
 

За да публикувате коментари, трябва да сте регистриран потребител. Можете да се регистрирате от тук.

 
Изкуство и култура www.svetlosenki.com 2009-2010 Всички права са запазени.  Условия за ползване
Разработка    RSS    Бюлетин    Други проекти: www.mrejo.net    Работа при нас