Д-р Бен Голдейкър разкрива за престъпните лъжи на фармацевтичната индустрия в „Капаните на фармацевтиката“
      facebook 
Събития - Литература
Сряда, 22 Май 2013 15:30
Д-р Бен Голдейкър - автор на книгата „Псевдонауката“, от която са продадени близо половин милион копия само във Великобритания - спази обещанието си в една от главите на бестселъра си, посветена на измамите на фармацевтичните компании, като отдели много по-сериозно внимание на проблема в най-новата си книга „Капаните на фармацевтиката“ (ИК „Изток-Запад“). Тя носи подзаглавието „Как фармацевтичните компании подвеждат лекарите и вредят на пациентите“. В нея Голдейкър разкрива машинациите на фармацевтичните компании, които провеждат нелепи тестове на медикаментите си, фалшифицират и крият от лекарите и пациентите крайните (особено неприятни) резултати от тези тестове и преувеличават ползите от своите продукти. Повечето от данните от тези изпитвания, които се представят на регулаторните органи, са само от началните етапи от пътя на медикамента. Така пред обществеността се излага изкривена картина на истинските въздействия на лекарствата, а това изкривяване на данните води и до изкривено прилагане на лекарствените средства впоследствие.

„През четиридесетте си години практика след завършване на медицинското училище лекарите се осведомяват какво действа от случайни приказки, от търговски представители, колеги или списания“, споделя Голдейкър и продължава: „Колегите обаче може да получават заплащане от фармацевтичните компании - често необявено, - списанията също, а и пациентските групи. Най-накрая академичните статии, които всички смятат за обективни, често са планирани и написани от хора, които работят директно за компаниите, без да го разкриват. Понякога цели академични списания са просто притежавани от някоя фармацевтична компания. И за капак на всичко - за някои от най-значимите и отдавнашни проблеми в медицината нямаме представа кое е най-доброто лечение, защото не е в ничий финансов интерес да се провеждат каквито и да било изпитвания...“ Самият Голдейкър, който е лекар и епидемиолог, учил в Оксфорд и Лондон, работи за Националната здравна служба, а редом с това е най-популярният журналист, пишещ за наука във Великобритания. Именно колонката му „Псевдонауката“ във в-к „Гардиън“ е в основата на едноименния бестселър от 2009 г., който оспорва качествата на редица модни увлечения в световен мащаб - магическата козметика, нутриционизма, мозъчната гимнастика, енергийните гривни, детоксикациите, антиоксидантите и много други.

„Капаните на фармацевтиката“ получи номинация за „Оруел“ (най-престижната награда за политическа литература във Великобритания), предизвика масова обществена реакция още с излизането си, а в момента тече 12-месечно правителствено разследване на укриването на данни от клинични изпитвания от страна на фармацевтични компании, започнало именно заради трудa на Голдейкър.

Ученият разкрива и описва много от измамите на фармацевтичните компании, които подвеждат лекарите и по-скоро вредят на пациентите, отколкото да ги лекуват.

КАПАНИТЕ НА ФАРМАЦЕВТИКАТА

ОТКЪС

1.
Липсващите данни


Спонсорите получават отговора, който искат. Преди да започнем, трябва да разсеем всякакви съмнения относно едно нещо – финансираните от фармацевтичната промишленост изпитвания е по-вероятно да дадат положителен, благоприятен резултат, отколкото независимо финансираните. Това е основната ни предпоставка и ви предстои да прочетете една много кратка глава, защото това е едно от най-добре документираните явления в разрастващата се област на „проучването на проучвания“. Тя стана и доста по-лесна за изучаване през последните години, защото правилата за обявяване на промишленото финансиране станаха малко по-ясни.
Можем да започнем с нещо по-ново. През 2010 г. трима изследователи от Харвард и Торонто открили всички изпитвания, занимаващи се с пет големи класа лекарства – антидепресанти, лекарства за язва и т.н., – а после проверили две ключови характеристики: дали изпитванията имат положителни резултати и дали са финансирани от фармацевтичната промишленост?1 Открили общо над 500 изпитвания: 85% от промишлено финансираните изследвания били положителни, докато от държавно финансираните само 50% били такива. Това е значителна разлика.
През 2007 г. изследователи прегледали всички публикувани изпитвания, занимаващи се с проучване на ползата от един статин. Статините са понижаващи холестерола лекарства, които намаляват риска да получите инфаркт, изписват се в много големи количества и ще заемат видно място в настоящата книга. Това изследване открило общо 192 изпитвания, които или сравнявали един статин с друг, или сравнявали статин с друг вид лечение. След като направили проверка за някои други фактори (ще се задълбаем в значението на това по-нататък), изследователите открили, че при финансираните от промишлеността изпитвания имало 20 пъти по-голяма
вероятност да дадат резултати, благоприятни за тестваното лекарство. И отново – това е много голяма разлика.
Ще разгледаме още един пример. През 2006 г. изследователи проучили всички изпитвания на психиатрични лекарства в четири научни списания в течение на десетгодишен период, като открили резултати от общо 542 изпитвания. Спонсорите от промишлеността получавали благоприятни за своето лекарство резултати в 78% от случаите, докато независимо финансираните изпитвания давали положителен резултат в 48% от случаите. Ако сте конкурентно лекарство, изправено срещу лекарството на спонсора в някакво изпитване, няма да ви е никак лесно – вие ще спечелите само в мизерните 28% от случаите.
Това са печални, стряскащи резултати, но те идват от отделни единични проучвания. Когато в някаква област има много изследвания, винаги е възможно някой – като мен например – да подбере черешките сред резултатите и да представи пристрастна картина. Аз бих могъл фактически да правя точно онова, в което обвинявам фармацевтичната промишленост: да ви разказвам само за изследванията, които подкрепят моята теза, скривайки от вас успокоителните проучвания.
За да се предпазят от този риск, изследователите са измислили систематичния обзор. Ще го разгледаме по-подробно малко по-нататък (стр. 30), тъй като той е в сърцевината на съвременната медицина, но в същността си един систематичен обзор е нещо просто: вместо да чопкате из изследователската литература, съзнателно или несъзнателно подбирайки оттук-оттам статии, които подкрепят предварителните ви убеждения, вие предприемате систематичен научен подход към самия процес на търсене на научни данни, с което гарантирате, че вашите данни са възможно най-пълни и представителни за всички изследвания, които някога са били правени.
Систематичните обзори са много, много изнурителни. През 2003 г. по съвпадение бяха публикувани два такива, и двата занимаващи се тъкмо с въпроса, който ни интересува. Те взели всички публикувани някога изследвания, които проверявали дали промишленото финансиране е свързано с благоприятни за промишлеността резултати. Всеки от тях предприел леко различен подход към откриването на изследователски статии, но и двете установили, че при промишлено финансираните изпитвания като цяло било около четири пъти по-вероятно да бъдат съобщени положителни резултати. Един следващ обзор през 2007 г. разгледал новите изследвания, публикувани през четирите години след тези два първоначални обзора – той открил още 20 работи и всички те, с изключение на две, показвали, че спонсорираните от промишлеността изпитвания е по-вероятно да съобщят благоприятни резултати.
Излагам тези факти подробно, защото искам да е абсолютно ясно, че по въпроса няма никакво съмнение. Спонсорираните от фармацевтичната промишленост изпитвания дават благоприятни резултати и това не е мое мнение или догадка въз основа на случайно бегло изследване. Това е много добре документиран проблем и той е бил изследван обстойно, без някой да се намеси и да предприеме ефективни действия, както ще видим.
Има едно последно изследване, за което искам да ви разкажа. Оказва се, че този модел, при който промишлено финансираните изпитвания е неимоверно по-вероятно да дадат положителни резултати, се запазва дори и когато оставите настрана публикуваните научни статии и вместо това погледнете докладите от изпитвания, изнасяни на научни конференции, където данните често пъти се появяват за пръв път (всъщност, както ще видим, понякога резултатите от изпитванията се появяват само на някоя научна конференции и с много малко информация за това как е било проведено изследването).
Фрайс и Кришнан проучили всички научни резюмета, представени на срещите на Американския колеж по ревматология през 2001 г., които докладвали за някакво изпитване и съобщавали за промишлено спонсорство, за да установят какъв е процентът на резултатите, благоприятни за лекарството на спонсора. Предстои една малка кулминация и за да я схванете, ще трябва да обясним накратко как изглежда една научна статия. По принцип разделът с резултатите е обширен: дадени са необработените числа за всеки резултат и за всеки възможен причиняващ фактор, но не само като необработени стойности. Дадени са и „интервалите“, изследвани са евентуално подгрупи, проведени са статистически проверки и всяка подробност от резултата е представена под формата на таблица, а после и в по-кратка разказна форма в текста, обясняваща повечето важни резултати. Този дълъг процес обикновено е разпрострян на няколко страници.
При Фрайс и Кришнан [2004 г.] това ниво на обстоятелственост било излишно. Разделът с резултатите е едно-единствено просто и – както ми се струва – доста пасивно-агресивно изречение: Резултатите от всички рандомизирани контролирани изпитвания (45 от 45) са благоприятни за лекарството на спонсора.
Това крайно откритие има интересен страничен ефект за онези, които се интересуват от пестящи време съкратени процедури. Тъй като всяко промишлено спонсорирано изпитване дава положителен резултат, то това е всичко, което ви е нужно да знаете за някакъв труд, за да прогнозирате резултата му: ако е финансиран от промишлеността, можете да сте напълно сигурни – изпитването е установило, че лекарството е чудесно.
Как се случва това? Как промишлено спонсорираните изпитвания почти винаги успяват да постигнат положителен резултат? Това се дължи, доколкото може да се установи, на съчетание от фактори. Понякога изпитванията крият недостатъци още по самата си организация. Можете да сравнявате новото си лекарство с нещо, за което знаете, че не струва – съществуващо лекарство в неподходяща доза, може би, или пък плацебо захарно хапче, което не прави почти нищо. Можете да подберете пациентите си много внимателно, така че да има по-голяма вероятност те да отбележат подобрение с вашето лечение. Можете да надникнете в резултатите още по средата на изпитването и да го спрете по-рано, ако изглеждат добре (което – поради интересни причини, които ще разгледаме по-нататък, – е статистическа отрова). И тъй нататък.
Преди да стигнем до тези любопитни методологически врътки и шашми, тези побутвания и подръпвания, които пречат на едно изпитване да бъде безпристрастна проверка на това дали някакво лечение действа или не, тук имаме нещо много по-простичко.
Понякога фармацевтичните компании провеждат много изпитвания и когато видят, че резултатите са неблагоприятни, просто пропускат да ги публикуват. Това не е нов проблем и не е ограничен само до медицината. Всъщност въпросът с отрицателните резултати, потънали в неизвестност, засяга почти всеки край на науката. Той изкривява резултатите в толкова различни области като мозъчната томография и икономиката, подиграва се с всичките ни усилия да изключим тенденциозността от изследванията си и въпреки всичко, което регулаторни органи, фармацевтични компании и дори някои учени ще ви кажат, това е проблем, който е бил оставен нерешен в течение на десетилетия.
Всъщност той е толкова дълбоко вкоренен, че дори и да го решим днес – още сега, напълно, завинаги, без никакви недостатъци или пропуски в законодателството ни, – това пак няма да ни помогне, защото пак ще практикуваме медицината, бодро вземайки решения относно най-доброто лечение въз основа на десетилетията медицински данни, които – както вече видяхте – са изкривени в самата си основа.
Но има път напред.
 
Присъединете се към страницата на svetlosenki.com - Изкуството като начин на живот във facebook.

 

За да публикувате коментари, трябва да сте регистриран потребител. Можете да се регистрирате от тук.

 
Изкуство и култура www.svetlosenki.com 2009-2010 Всички права са запазени.  Условия за ползване
Разработка    RSS    Бюлетин    Други проекти: www.mrejo.net    Работа при нас