Здравей, приятелко! Видя ли, че наднича една нагиздена жена?
      facebook 
Лично творчество - Поезия
Написано от Ели   
Четвъртък, 03 Октомври 2013 22:06
Една жена наднича, идва вече,
прелита тихо над поля и над гори,
премяна от кафяво-жълто в пазвите си скрила,
ще разкраси земята като цветната дъга.

За туй, приятелко, днес нека да поседнем
на пейката от спомени край старата гора,
онази песен нека да запеем, която пеехме като деца -
обичам лятото, но таз жена не пита... и ето че дошла е есента.

И нека да поканим есента - добре дошла, седни до нас сега,
вълшебства носи тя сега - не е поет, не е художник даже тя,
ще хвърли просто свойта красота и голичка ще тръгне без листа,
но горда, с вдигната глава, че дала е от свойта хубост, чар.

Да тръгнем просто ей така, една разходка из високите скали,
по изгледа прекрасен да тръгнеме като сестри,
сестри подобни като лятото и есента -
щастливи, топли, като феи на мечти.

Жена нагиздена в премяната на златен листопад,
като магьосница съвсем скоро ще превърне земята ни в карамелен рай,
Затуй, приятелко, не бързай... да се изкъпем в тихата река,
на лятото да кажем - вижда вече се и твоя край.

Като кокетна дама пременена със своя истински воал,
объркана, като една жена... ту слънце, вятър, дъжд.
Здравей, приятелко - и ти не спиш или не си сама,
а може би и ти твориш за тази нежна красота на есента.
 
Гласове: 1
 

За да публикувате коментари, трябва да сте регистриран потребител. Можете да се регистрирате от тук.

 
Изкуство и култура www.svetlosenki.com 2009-2010 Всички права са запазени.  Условия за ползване
Разработка    RSS    Бюлетин    Други проекти: www.mrejo.net    Работа при нас