Старият поет
      facebook 
Лично творчество - Поезия
Написано от Първолета Маджарска   
Вторник, 08 Октомври 2013 13:42
„Защо умирам? И защо отново
смъртта приема образа на слово?”

/Иван Динков, из „Изповед”/

Старият поет
пристъпва меко, като сянка.
Тактува леко, маха с дясната ръка,
набира скорост.
Движи се като писалка.
Чертае върху тротоара права линия
с обли завои – знаци и неясни шарки.

Мъчат го стълбите извити до деветия етаж,
когато асансьорът за небето не работи.
Тогава се изкачва бавно, почти задъхано,
на пресекулки,
по стълбите на своята слава.

На горните етажи спира да почине.
Най-тежки са високите етажи,
където не достига въздух,
Съседите, приятелите, всички
са назад –
по-ниско и по-ниско долу…

Най-тежки са високите етажи.

Да беше гълъб,
да пикира право на терасата,
или на покрива,
и да се спусне бавно…
Но той е старият поет,
известният поет,
който всеки ден катери
стълбите на висините
до горния,
до сетния етаж.
 
Гласове: 3
 

За да публикувате коментари, трябва да сте регистриран потребител. Можете да се регистрирате от тук.

 
Изкуство и култура www.svetlosenki.com 2009-2010 Всички права са запазени.  Условия за ползване
Разработка    RSS    Бюлетин    Други проекти: www.mrejo.net    Работа при нас