За къде пътуваме ли?
      facebook 
Разкази
Написано от Ели   
Сряда, 11 Декември 2013 20:54
За къде пътуваме ли? За Москва. От дете още мечтая да стъпя на Червения площад
и да направя снимка на прословутият Кремъл. Защото винаги съм смятала, че сърцето
на Русия са Кремъл и Червения площад. И докато учех руски в училище коренспондирах с няколко момичета от бившата СССР. Спомени, макар малки, но за мен си останаха
най-красивите спомени, когато получавах колети с руски кукли, балони /шарик/,
шоколадови бонбони, шоколади... Да, наистина получавах много колети, аз също изпращах български сувенири, картини с надписи България. Та така Москва е една моя детска любов, по която съм хлътнала още в малките класове. Ако трябва да съм искрена - нещо като първа любов. И днес пътуваме...
Защо пътуваме? Защото не съм сама. Пътувам с Подуенските баби Гена и Запра.
Двете спечелили джакпота и мечтаят да се разходят до Истанбул, да видят на живо Шехерезада, Али Ръза, Ферхунде и др. Докато прелистваха оживено разговора си за сериалите - "1001 нощи“, "Перла“, "Мелодията на сърцето“, "Сълзи над Босфора“, "Листопад“, "Мечтатели“, "Брак с чужденец“ и "Гордата Аси“ и др.
аз се замечтах за Босфора... От толкова сериали съвсем нормално е да имам любимец артист, нещо като екранно влюбване. Явно уморени от бърборене Гена и Запра почти се унасяха в сън.
Но на мен не ми се спиеше, а и щеше да ми е скучно сама.
- Защо избрахме Москва, когато мечтата ви е да отидете в Истанбул?
Двете скочиха, сякаш бях пуснала ток. Гена започна да се вайка, а Запра вече се намираше на земята и охкаше още по-силно. Всички в автобуса бяха насочили погледи към нас. След минути и автобуса спря.
Оказа се, че объркали автобуса. И двете говореха едновременно. А аз слушах с голям интерес, защото ми приличаха на бурята в морето и ехото на вълните се разнасяше из целият автобус.
Тя Запра не пиела кафето без да изпуши две цигари, и фаталните две цигари били причината да изпуснат автобуса за Турция. Запра забелязала закъснението, но решила да премълчи. А мълчанието веднага я довело до решение, когато видяла табелата Москва.
"Какво пък спечелили сме джакпота, дали ще пътуваме за Истанбул или Москва няма значение. Пък и с всичките тези пари в Москва ще се прехвърлиме за Турция."
Гена продължаваше да маха с ръка като докосваше леко косата й.
- Хайде, ставай Запро. Не ми се прави на невинна.
Оказа се, че Запра е навехнала крака в глезена. Гена я хокаше, че така и се полагало, защото няма да пие кафе на Босфора. Добре, че оставаше малко време още за пътуване.
Когато слязохме аз вече бях влюбена в Подуенските баби. Запра куцаше, но това не и пречеше да подскача по Червения площад. Вече ми беше омръзнало да обикаляме в кръг площада /Запра имаше изненада за нас/, когато се приближи мъж към нас и с ей такава голяяма усмивка извика.
- Здравствуй, Запрааа...
От ехото си помислих, че това е турист или някой Московски тотомилионер, но когато прегърна Запра и се зацелуваха, осъзнах, че това е - Любов. И то не каквато и да е, а Любов от студентските години.
Но Запра се омъжила за вече покойния Павел и така се разделили със Сергей. И докато обикаляме тя беше намерила начин да му се обади.
За къде пътуваме ли? За сватба. Да, сватба в Москва. За миг се размечтах да направя втора сватба и аз в Москва... Но затова пък Запра и Сергей вече взеха решение втора сватба да направят в Истанбул, все пак Запра имаше вина заради Гена, а аз вече бях неразделен пътник с тях. Този път само че беше различно.
Гена се връщаше с мене в България, а Запра оставаше в Москва. Какъв е краят ли? С подуенските баби си пишеме всеки ден във Фейсбук.
 
Гласове: 1
 

За да публикувате коментари, трябва да сте регистриран потребител. Можете да се регистрирате от тук.

 
Изкуство и култура www.svetlosenki.com 2009-2010 Всички права са запазени.  Условия за ползване
Разработка    RSS    Бюлетин    Други проекти: www.mrejo.net    Работа при нас