„Копие, захвърлено с любов“ разкрива тайните послания във фреските на Микеланджело
      facebook 
Литература
Понеделник, 03 Февруари 2014 14:13
Микеланджело Буонароти (1475-1564 г.) е многостранният гений на Ренесанса - едновременно скулптор, художник, архитект и поет. Векове след него името му става символ на епохата му, а творбите му се превръщат в образци за съвършенство, вдъхновявайки поколения творци и ценители. Множеството неизвестни около личния му живот продължават да човъркат любопитството, карайки и съвременните изследователи да търсят скрити послания в шедьоврите му или отговор на въпроса кой е бил най-близо до сърцето му. Булото над някои от тези тайни повдига новата книга „Копие, захвърлено с любов“ (ИК „Персей“) - едно себеразкриване на Микеланджело чрез неговите стихове, писма, скулптури и фрески. В съвременниците си и първите си биографи той оставя впечатлението за въздържан и затворен човек, изцяло отдаден на изкуството, за когото елементарни неща като храната и условията на живот са били повече необходимост, отколкото удоволствие.
Книгата е разказ от първо лице за големите любови и вдъхновения на Микеланджело - маркиза Витория Колона и Томазо деи Кавалиери.

В богато илюстрираната книга за пръв път у нас се разкриват и тайните послания във фреските на Микеланджело - изображението на Господ като разрез на човешкия мозък (в Сикстинската капела), автопортрет на твореца върху одраната кожа на св. Вартоломей във фреската „Страшният съд“ и др.

Съставител на изданието е литературният критик и издател Пламен Тотев. Изданието „Копие, захвърлено с любов“ е по повод две годишнини - 450 години от смъртта на Микеланджело и 80 години от рождението на преводача на неговата лирика Драгомир Петров, един от големите майстори на стихотворния превод.

Събитието

Книгата „Копие, захвърлено с любов“ ще бъде представена съвместно от ИК „Персей“ и Италианския културен институт на 11-ти февруари (вторник) от 17:30 ч. в Балната зала на Националната художествена галерия (пл. „Батенберг“ 1). Входът е свободен.
На премиерата Анна Амендоладжине, директор на Италианския културен институт в София, ще говори за юбилея на Микеланджело, Пламен Тотев ще представи изданието, синовете на преводача Драгомир Петров - Христо и Димитър, ще разкажат спомени за баща си, ще прозвучат и сонети на Микеланджело в оригинал и превод.
По време на премиерата ще бъдат нагледно показани, с помощта на мултимедия, и тайните послания, скрити във фреските на Микеланджело.

Микеланджело - универсалният гений на Ренесанса

Микеланджело се ражда на 6-ти март 1475 г. като Микеланджело Лудовико Буонароти Симони в Капрезе, недалеч от Арецо (родното място на Франческо Петрарка и Джорджо Вазари) и на стотина километра от Флоренция, центъра на областта Тоскана. Самият той счита себе си за флорентинец, защото това е градът, в който израства и се оформя като творец и личност.
Съдбоносна се оказва срещата на юношата Микеланджело с шест години по-големия Франческо Граначи, който е ученик на художника Доменико Гирландайо. Впечатлен от рисунките му, Франческо го убеждава да напусне школата по граматика, която посещава, и да започне да учи при мастер Гирландайо. Упоритостта на Микеланджело и твърдото убеждение на Гирландайо, че е открил истински талант, преборват недоволството на бащата на младежа. Но и дълго време след това за таткото заниманието с изкуство ще си остане непознато и недостойно нещо.
Големият шанс на Микеланджело е, че талантът му е забелязан от самия Лоренцо де Медичи, който го взима да живее и да учи заедно с децата му в двореца. Там той си създава контактите, които по-нататък ще изиграят съществена роля за проявите му като творец. Запознава се с връстника си Джовани, средният син на Лоренцо Медичи, обречен на Църквата и сдобил се с кардиналски сан непосредствено преди смъртта на баща си. През 1512 г. той става папа под името Лъв X. Почти техен връстник е и Джулио, извънбрачният син на Джулиано де Медичи, по-младият брат на Лоренцо. В края на 1523 г. той също става папа - под името Климент VII.
24-годишен, Микеланджело създава шедьовъра си „Пиета“ (намиращ се в базиликата „Св. Петър“). Седем години по-късно идва нов триумф - с „Давид“, символът на Флоренция. По-късно ще скандализира религиозните пуритани с фреските си за Сътворението и Страшния съд в Сикстинската капела, Ватикана. В тези фрески има много скрити послания: например в „Сътворението на Адам“ изображението на Господ, обвит в облак от тъкан, много точно възпроизвежда структурата на човешкия мозък, показан в разрез, сякаш внушавайки, че божественото е в самия човек, в неговото съзнание.
Погълнат изцяло от изкуството си, Микеланджело като че ли няма време за личен живот. Причината е донякъде и в това, че в епохата на преклонение пред красотата, той се усеща грозен - заради едно младежко сбиване скулпторът остава със счупен нос. Но това не му пречи самият той да издига красотата в култ, да търси в нея вдъхновение и да я приема за основа на висшата любов, разбирана в духа на актуалния тогава флорентински неоплатонизъм. Затова в чувствата му, отразени в любовните му стихове, има много повече извисяване на духа, отколкото секс. Историята на скандалната връзка на Микеланджело с младия Томазо деи Кавалиери, продължила три десетилетия (той е и на смъртния одър до него), е разказана в „Копие, захвърлено с любов“ и е илюстрирана с прекрасните сонети, които той посвещава на младежа. Ако съдим по стиховете и писмата, които си разменят Микеланджело и вдовицата Витория Колона, маркиза на Пескара и една от големите поетеси на ренесансова Италия, любовта им също е била повече общуване на духа, отколкото на тялото. Двамата се превръщат в една от знаковите творчески двойки на Ренесанса.

Сонет на Микеланджело

* * *

Когато стъпваш радостна и увенчана
с коси от злато под венеца от цветя,
протягат те сами коронки и уста,
за да целунат твоето чело желано.

Цял ден доволна е коприната тъкана -
ту ще пристегне, ту ще поразкрий гръдта,
а мрежата, златотъканата, и тя
погалва се о шията ти кадифена.

Но най-щастлива е превръзката, която -
със златния си ръб проправила межда,
гръдта ти топла стяга и прегръща здраво,

и поясът ти чист, обхванал кръговрата
на твоя стан, ти казва: „Тук ще си седя.“
Какво да правят двете ми ръце тогава?

Мадригал на Микеланджело

* * *

Към тебе кой насила ме понася
свободен уж, а с крачки оковани?
Щом без въже във примка ме опаса,
щом ме достигаш без ръце и длани,
от образа ти кой ли ще ме брани?

Превод: Драгомир Петров


Списание „Светлосенки - Изкуството като начин на живот“ - 1, 2, 3 и 4 брой - прочетете и онлайн от тук: Линк
 
Присъединете се към страницата на svetlosenki.com - Изкуството като начин на живот във facebook.

 

За да публикувате коментари, трябва да сте регистриран потребител. Можете да се регистрирате от тук.

 
Изкуство и култура www.svetlosenki.com 2009-2010 Всички права са запазени.  Условия за ползване
Разработка    RSS    Бюлетин    Други проекти: www.mrejo.net    Работа при нас