„Манифестът на един бог“ от Стоян Авджиев
      facebook 
Съвременна българска литература
Четвъртък, 13 Февруари 2014 12:26
Американецът Доминик Кейн - млад гений със светопроменящи идеи и грандиозни планове за бъдещето, които задейства с помощта на военните, е главният герой в романа „Манифестът на един бог“ на Стоян Авджиев. Книгата, която е  част от поредицата „Magica“ на ИК „Изток-Запад“ и дебют на младия автор на книжната сцена, e и арена на вечния въпрос: Вяра и/или знание?
Младият Доминик Кейн не е обикновен колежанин - той има изумително мащабни идеи, които - подобно на всеки млад учен - мечтае един ден да превърне в реалност. В една знакова сутрин той е изненадващо посетен от двама военни, които му предлагат възможността и ресурсите да реализира брилянтния си проект - специална свръхтехнологична броня, която ще превърне притежателя си в полубог. Този проект е замислен да промени света, да спре войните, да даде огромно преимущество на американската военна машина. Но най-вече - той е замислен да бъде големият триумф на Доминик.
Но тъй като на този свят нищо не е даром, Кейн трябва да плати прескъпо за мечтата си. В желанието си да наложи своята безпределна мощ над всеки, героят губи всичко човешко у себе си, а жаждата му за власт застрашава най-близките му.

„Манифестът на един бог“ е книга за теологията и хуманитаризма, за божественото и науката, за непреодолимото желание на човек да стане бог. Следвайки основната идея на неофройдистите за водещия нагон у човека - този за властта, авторът показва вечно незадоволимото желание на човек да бъде бог, за да упражнява мощта и властта си над всичко и над всички. Нерядко героят на Авджиев се изразява във философския стил на Фридрих Ницше, определяйки себе си като „Живия бог“: „Нима не ме познахте? Не съм аз нищо повече от човек и ни по-малко съм от бог. Създание, отдавна уморено да стои в затлачената, застояла локва на секналата еволюция. Не сме ли ние пръв пример за зверовете земни, квинтесенция тъй сладка на пръстта и сурова жажда за живот, неограничен и непосечен в свойто въжделение да бъде! Наше е правото да свалим небесата с могъщи викове на стоманени гайки, прекланяйки се пред волята ни, изковани в огнените пещи на умове, разбудени от съдбата!“

„Манифестът на един бог“ е дебютът на Авджиев на литературната сцена. Живял в Лондон и Сиатъл, понастоящем младият автор учи философия в СУ „Св. Климент Охридски“ и е носител на множество академични награди.

МАНИФЕСТЪТ НА ЕДИН БОГ

ОТКЪС

Ескортът довлачи младежа до платформата на тестовата площадка, помещаваща рожбата му. Доминик съзря творението си в целия му неземен блясък и бленувана слава.
Стоейки там, заобиколено от сглобителните механични крайници, придържайки го заедно с безброй кабели и тръби, виещи се по пода, се извисяваше житейският му magnum opus. Покритието му се изменяше и пулсираше, помещавайки гнездо вечноработещи микрочудеса. Неуморимите труженици тъчеха и тестваха системите на технологичния монумент. Екзоскелетът тъкмо се обливаше с жужащата, немирна метална обвивка. В подножието бяха строени неговите братя учени, принудени да кооперират, вкарвайки своите активационни протоколи. Можеше да види натежалите сълзи в очите им, носещи разпалената искра на фанатизма. Времето бе дошло. Поклащайки леко глава, той даде сигнал за атака.
Като един неговите любимци се нахвърлиха върху войниците, въоръжени с плазмени горелки и търсещи опрощение свити юмруци. Настана същинска симфония от вой и ужасяващи викове. Войниците се подготвиха за стрелба. Доминик грабна мига, осланяйки се на концентрацията, която от седмици влагаше в този момент. Бърз като мълния, той изкълчи ръката на този, който го държеше, заграбвайки карабината му и пускайки няколко откоса в предишния ѝ собственик.
Вече бившият затворник бързо скочи към най-близкото прикритие, точно преди струята ултра горещ, йонизиран газ, идваща от горелките, да изпари трима войници. Последният измежду защитниците успя да произведе няколко отчаяни изстрела, помитайки двама от учените и ранявайки още няколко. Тълпата бързо потърси отмъщение, разкъсвайки го с голи ръце в недвусмислено кървава проява на безграничната си преданост. Наблюдаващият екрана генерал щеше да получи удар, хващайки се за гърдите, докато набързо освободената слюнка означи идващите заповеди, излаяни с иридисцентна омраза:
– Хванете ги! Убийте ги!
За негово съжаление сигналът бе вече пресрещнат от Плъха, изтеглил кодовете за достъп на нивото от командната конзола. Бързите му реакции запечатаха напълно изпитателната площадка и деактивираха пусковия механизъм на товарния лифт и асансьорите, предназначени за персонала. Започнал бе процедурата по изчистване на харддрайвовете, триейки всички данни, свързани със съществуването на устройството. Знаеше, че го бяха засекли и само след минути отряд костюмирани главорези щяха да нахлуят в общежитието, конфискувайки компютрите му. В най-добрия случай щеше да се измъкне с доживотен затвор.
Генералът скокна в шок пред изчезналия от командния екран статус на нивото. Камерите изглеждаха незасегнати от кибер похищението. Сякаш някой търсеше публика. През тях просивелият войн видя картината, отрънила остатъка от краткия му живот. Свидетел бе как високата фигура фиксира очите си право в неговите през притрепващия, зърнист филтър на обектива. Очите му горяха като адски въглени, докато спокойно вървеше с триумфална крачка към монолитната платформа.
– Сър, това, което правят, е нелогично! Костюмът няма източник на енергия, който да го захрани! – процвили един от офицерите му.
– Очевадно са намерили някакъв начин, говедо такова! Какви са опциите им на този етап?! – процеди Хъдсън.
– Всичко на този етап са спекулации и догадки, сър. Досега никога не се е случвало нещо подобно. Единствената възможност, която ми идва на ум е... повече от абсурдна. Може би... се опитват да постигнат преждевременно физическо сливане между г-н Кейн и бронята, използвайки кристалните трансмиторни сонди, препращайки биологична енергия от тялото на реципиента, за да задвижи устройството. Но такова незначително количество енергия не би било достатъчно да отключи пълния потенциал на оръжието, а субектът вътре ще бъде източен до смърт за минути. В толкова ранен стадий процесът, извършен с незавършен прототип, би изисквал директна връзка. На тях обаче им липсва оборудването и подготовката да го осъществят. Няма човек, способен да издържи на агонията, свързана с тази варварска процедура. Само някой пълен зелот би се подложил на подобно нещо! – Думите бяха изплюти половинчато със сплашено неверие. Лицето на офицера надбледняваше пълна луна.
– Вглеждал ли си се някога в очите на същински религиозен фанатик, немърливи бездушнико! – генералът хвана офицера за яката и заби лицето му в екрана. – В него ще видиш самия ад, гледащ обратно към теб!
Тобайъс Хъдсън знаеше, че времето му изтича.
– Мобилизирайте пехотата, подгответе експлозивите! Влизаме вътре! Без милост!
Прелиминарната процедура вече бе инициирана. Бронята очакваше готовата, жертвена плът на Доминик. Стъпвайки на платформата, бе заобиколен от съскащи механични крайници, захващайки ръцете му на височината на раменете. Останалото помощно оборудване се обвиваше около стаената в очакване, за кратко още човешка снага. Най-големият гамбит в човешката история започваше.


Списание „Светлосенки - Изкуството като начин на живот“ - 1, 2, 3 и 4 брой - прочетете и онлайн от тук: Линк
 
Присъединете се към страницата на svetlosenki.com - Изкуството като начин на живот във facebook.

 

За да публикувате коментари, трябва да сте регистриран потребител. Можете да се регистрирате от тук.

 
Изкуство и култура www.svetlosenki.com 2009-2010 Всички права са запазени.  Условия за ползване
Разработка    RSS    Бюлетин    Други проекти: www.mrejo.net    Работа при нас