Вечерта на младата дама
      facebook 
Разкази
Написано от Галя Борисова   
Сряда, 19 Февруари 2014 13:48
Вечерта

на младата дама

„За какво се пееше в „Джулай морнинг”? – този въпрос изскочи, като че ли без причина в съзнанието й, докато вървеше по каменната алея, граничеща с плажа. Тази вечер нямаше вълни и морето изглеждаше като огледален образ на небето. Беше кадифено синьо. Чайки и гларуси прелитаха ниско над водата, щапуреха по хладния пясък, крещяха на воля с всевъзможни крясъци, наслаждавайки се на пустия от хора морски бряг. До сутринта имаше цяла вечност и те щяха да се радват на своето лишено от хора общество.
Младата дама бе изживяла вълнуващи мигове, наблюдавайки изпълненията на участниците в балетния конкурс, състоял се в летния театър на Морския град. Много я бе впечатлил танца на една балерина, поставен по музиката на „Джулай Морнинг” от Юраиа Хийп.
„В „Джулай морнинг” се пееше за това...” – мислено си отговори младата дама - „Как в юлското утро, някой тръгнал да търси истинската си любов... И как с настъпването на юлския ден бил осенен от прозрението да търси навсякъде образа на своята истинска любов! Как срещнал хиляди лица, но никое не било познато на огъня в сърцето и душата му...”
В музиката и текста балерината беше вградила танца. И се бе получило магическо единство.
Младата дама беше отишла на балетната вечер сама и щеше да прекара и нощта сама в лятната си вила, която се намираше на самия морски бряг. Тя обичаше понякога да остава сама. За кратко време. Това не се случваше често, защото харесваше и шумните купони: да е заобиколена от много хора, да се прави на актриса, която разказва интересни случки и да танцува толкова хубаво, та всички да си мислят, че не могат да танцуват като нея...
Младата дама си мислеше за това, че всеки иска да срещне истинската си любов... Но не всеки е готов да я търси, така, както се пееше в „Джулай морнинг”. Търсенето означава да искаш да намериш някой точно определен човек. И когато го срещнеш – да не го подминеш, а да го познаеш. А ако не го намериш - да не правиш компромиси. Да не приемаш фалшификатите за истина. Колкото и да приличат на истина! Колкото и да те изкушават! В това търсене, може никога да не намериш истинската си любов, но да успееш да намериш истинската си същност. А ако никога не си я имал – да я сътвориш.
Младата дама имаше склонност към философско мислене. Случваше се да и подмятат, че все пак е една дама, а не Аристотел или Платон... Но тя беше убедена, че всяка уважаваща себе си дама трябва да обича философския начин на мислене, за да може да анализира нещата в дълбочина и да достига до истинска им същност.

* * *
Пред вратата, която водеше към двора на „Фортуна”, така се казваше вилата, върху каменната алея, осветена от голям неонов фенер се виждаше нарисувана с розов тебешир „Дама”. Това беше игра, която младата дама помнеше от своето детство. Играеше се с малка плочка. Подхвърляш плочката до определено място от рисунката и се опитваш да стигнеш до това място с подскоци, като внимаваш да не настъпиш контурите на рисунката. Винаги си беше мислила, че отдавна никой вече не играе на „Дама”, а ето че някой днес бе играл, тъкмо пред вилата й. И даже й бе оставил плочката. Тя събу чехлите си, хвърли плочката до най-отдалечения край на рисунката и заподскача първо на един крак, после с двата едновременно и после пак на един крак.... Докато подскачаше не беше младата дама, която разбира от философия, балет и музика, а малко осемгодишно момиченце с дълги черни плитки, с къса розова рокличка, розови сандали и бели три четвърти чорапи.
„Защо тази детска игра се казва „Дама”?” – никога до момента не си бе задавала този въпрос. - „Може би, защото се играеше само от момичета. А момичетата мечтаят да станат дами, когато пораснат. Всъщност те мечтаят да станат принцеси, но принцесите обикновено са дами. Да бъдеш дама означава да имаш аристократично отношение към живота и света. А това изисква усилия и умения, така, както и играта изискваше. Животът, както е известно е игра за пораснали деца. Дами и рицари, принцове и принцеси. Играе се най-добре от онези, които пазят спомените си от детските игри. И младата дама реши тази вечер да поиграе на една игра. Играта щеше да се казва „Принцесата, която искаше да получи просветление”.

* * *

Принцесата, в която младата дама се превъплати, влезе във вила „Фортуна” и включи осветлението навсякъде, за да изглежда така, сякаш много гости са се събрали на голям празник. Потърси в музикалната си колекция нещо от Вангелис и скоро „Фортуна” се изпълни с космическите звуци на „Пулсар” и “Алфа”. Това беше музика, достойна за ушите на една истинска принцеса. После тя си приготви силен жасминов чай по стара източна рецепта. Беше чела в някакво списание как трябва да се приготвя жасминов чай за чайна церемония. Наля ароматното питие в красива порцеланова чаша с тъмносини рисунъци, постави чашата върху стара табла от сребро, закупена от антикварен магазин и излезе на терасата, която беше надвесена над самия плаж. Седна върху малка рогозка, подходяща за чайна церемония и отпи първата глътка чай. Звездите току що бяха изгрели и блещукаха по небето като разпръснати диаманти върху тъмно син персийски килим... Вечерта беше красива и вълшебна. Като в приказка на Шехерезада.
„Принцесо, ти си и хубава и умна! Но това е едновременно и дар и изпитание. Само от теб зависи каква роля ще си избереш в играта за пораснали деца: роля на дете, което се забавлява като си играе с нещата, такива, каквито са или роля на дете, което предпочита да променя нещата така, че светът да става по-добър. И по-добър и по-добър... Ако изборът ти е да се забавляваш, гледай на живота като на безкрайно увеселение. Забавлявай се винаги и по всяко време. Забавлявай и себе си и другите...Живей! Ако избереш да променяш света. Променяй и себе си и другите... Твори!” – Това не бяха думи на принц, появил се ненадейно на морския бряг, пропътувал стотици мили незнайно откъде, за да се озове точно в този момент пред принцесата, както това се случва в приказките. Бяха думи на приятел, с когото тя се беше разделила преди две години. Често, много често споменът за него засенчваше това, което се случваше в настоящето. Както и сега. „Все още не съм си отговорила на неговия въпрос – помисли си принцесата, отпивайки глътка жасминов чай - забавляващ се човек ли искам да бъда или творец. Хубаво би било ако можех да бъда едновременно и двете, но трябва да избера една от двете роли. В театъра един актьор би могъл да изиграе и повече от една роля в една, единствена пиеса, но в живота, всеки трябва да избере една, единствена роля. Разбира се след като си направил избора, можеш да решиш да твориш в забавлението или да се забавляваш в творчеството. Можеш да редуваш периоди на забавление с периоди на творчество... Но това не би променило вече направения избор за посоката на жизнената ти магистрала. Всеки човек има своя жизнена магистрала, която трябва да намери измежду многото други. И след като я намери - да се опита да не я загуби. А ако я загуби – да не бъде за дълго”.
През последните две години принцесата бе срещнала други момчета, които искаха да изпълняват ролята на принца в нейната лична приказка, но ролята все нещо не се получаваше... Тя също се бе опитвала да бъде някоя друга, а не принцесата, която трябва да направи своя избор. Но никога не успяваше напълно...

* * *

На хоризонта се появи розово-лилаво сияние, което предвещаваше изгрева и появата на новия ден. Нощта бе изминала отредената й от Твореца времева магистрала.
Принцесата, която искаше да получи просветление допи последните глътки жасминов чай. Беше 1-ви юли на без значение коя година. С настъпването на новия ден, тя реши, че няма да търси истинската си любов. Защото вече я бе срещала. Реши, че ако отново срещне този, който я бе нарекъл принцеса, ще му каже, че е направила своя избор. Беше избрала да не бъде просто принцеса, като много други принцеси, а да бъде принцеса-вълшебница, която където и да е, с когото и да е, винаги и навсякъде да променя нещата така, че светът да става по-добър. И по-добър и по-добър... После принцесата-вълшебница намери в музикалната си колекция „Юраиа хийп” и вилата се изпълни с величествените акорди на „Джулай морнинг”... Върна се отново на терасата и помаха за поздрав на слънцето, което бавно се възкачваше по небосклона, пробуждайки света за 1-вия юлски ден. Изпрати му целувка и благослови с любов небето, морето, пясъка, чайките, гларусите и целия свят, който сега й изглеждаше променен, просветлен и пълен с любов. Тогава младата дама, към която принцесата-вълшебница трябваше да се завърне, написа кратко съобщение на новия си приятел, онзи, който очакваше да дойде на следващия ден във вилата. Съобщението изглеждаше така:„ Моля те недей да идваш!” - Натисна без колебание бутона ”send” на мобилния си телефон и радостно се затича към каменната алея, която се протягаше сънливо пред вратата на „Фортуна”. Там я очакваше нарисуваната с розов тебешир „Дама”, която на дневна светлина изглеждаше още по-игрива. След снощната игра на „Принцесата, която търсеше просветление”, една игра на „Дама”, щеше да й подейства като ободряващо утринно кафе.

* * *

И така, през онази вечер, на последния юнски ден, преди първото юлско утро, без значение на коя година, младата дама направи своя избор.
 
Гласове: 1
 

За да публикувате коментари, трябва да сте регистриран потребител. Можете да се регистрирате от тук.

 
Изкуство и култура www.svetlosenki.com 2009-2010 Всички права са запазени.  Условия за ползване
Разработка    RSS    Бюлетин    Други проекти: www.mrejo.net    Работа при нас