„Патология на неравенството. Защо равенството прави обществата по-силни“
      facebook 
Литература
Петък, 28 Март 2014 17:20
Чудите ли се защо все по-често срещаме невръстни майки по улиците? Или защо насилието в училищата е толкова разпространено и вече се приема за нещо нормално? А защо престъпността - не само у  нас - е толкова висока? Проф. Ричард Уилкинсън и проф. Кейт Пикет дават отговори на тези и на куп други наболели - както в България, така и по целия свят - въпроси в съвместната си книга „Патология на неравенството“ (ИК „Изток-Запад“).
Британските професори епидемиолози изследват двадесет и три от най-богатите държави в света в продължение на няколко десетилетия, за да стигнат до шокиращото заключение, че - противно на общоприетото мнение от последните години на ХХ век - неравенството води не до ръст в икономиката и заздравяване на социалната политика, а до куп здравни и социални проблеми.
В съвместния си труд „Патология на неравенството“ (с подзаглавие „Защо равенството прави обществата по-силни“) Уилкинсън и Пикет засягат ключови въпроси: за разликите в дохода в отделно взети общества - и между тях в световен мащаб; за качеството на живота и националните нива на продуктивност; за етническата принадлежност и неравенството; заплахите за социалната тъкан на обществото; за психическото и физическо здраве и продължителността на живота и др. Позовавайки се на доклади и проучвания, публикувани в академични списания, на работата на множество изследователски групи в различни университети и на редица световни организации - сред които ООН, МВФ, Световната банка, Световната здравна организация и др. - Уилкинсън и Пикет установяват, че в страните с по-силно изявено неравенство физическото и психическото здраве са застрашено в много по-голяма степен, ръстът на престъпността и насилието е по-висок, доверието в обществото и социалната мобилност намаляват рязко и дори процентът на страдащите от наднормено тегло е по-голям в сравнение с този в държавите с по-слабо неравенство.

„Патология на неравенството“ не предлага поредния набор от решения за правилно провеждане на икономическа и социална политика или за подреждане на света. Първоначалната идея на авторите била да отговорят на въпроса защо здравето на хората се влошава със слизането надолу по социалната стълбица, така че бедните боледуват повече, отколкото тези в средата, които пък, на свой ред, боледуват повече от тези, които са по-горе от тях. Задълбочавайки се все повече и повече в тази тема, Уилкинсън и Пикет събират в едно резултатите от многобройните изследвания на специалисти, за да заключат: икономическото неравенство е неразривно свързано със социалната патология.

Както отбелязват авторитетните учени проф. Джеймс Робинсън и д-р Дарон Аджемоглу в съвместния си труд „Защо нациите се провалят“: „Политиката е процесът, чрез който дадено общество избира правилата, които ще го управляват. Политиката обгражда институциите поради простата причина, че докато инклузивните институции могат да са добри за икономическия просперитет на дадена нация, някои хора или групи, като например елитът на комунистическата партия на Северна Корея или плантаторите на захарна тръстика в колониален Барбадос ще са далеч по-добре, ако налагат институции, които са екстрактивни. Когато има конфликт по въпроса за институциите, какво ще се случи зависи от това кои хора или коя група ще спечели политическата игра - кой ще може да спечели повече подкрепа, да получи допълнителни ресурси и да образува по-ефективни съюзи. Накратко, кой ще спечели зависи от разпределението на политическата власт в обществото.“

ПАТОЛОГИЯ НА НЕРАВЕНСТВОТО - РИЧАРД УИЛКИНСЪН И КЕЙТ ПИКЕТ

ОТКЪС

Насилието: печелене на уважение
Където няма справедливост, където е наложена бедност, където преобладава невежеството и където всяка класа се чувства така, сякаш обществото е организиран заговор за нейното потискане, ограбване и разрушаване, там нито хората, нито собствеността са в безопасност.
Слово по случай 24-годишнината от еманципирането,
Вашингтон, окръг Колумбия, 1886, Фредерик Дъглас
Сега, когато започваме да пишем тази глава, насилието е в заглавията и от двете страни на Атлантика. В САЩ 18-годишно момче с пушка влязло в търговски център в Солт Лейк Сити, Юта, и стреляйки напосоки, убило 5 души и ранило четирима други, преди полицията да го застреля. Във Великобритания има серия убийства в Южен Лондон, включваща убийствата на трима тийнейджъри за по-малко от две седмици. Но историята, която най-добре илюстрира съдържанието на тази глава, се случва през март 2006 г. в тихо предградие на Синсинати, Охайо. Шестдесет и шест годишният Чарлс Мартин се обажда на телефона за спешни случаи. „Току-що застрелях едно хлапе – казва той на оператора. – Гръмнах го два пъти с проклетата пушка.“ Господин Мартин е застрелял своя 15-годишен съсед. Провинението на момчето? Претичало през ливадата на господин Мартин. „Хлапето се бъзикаше с мен, караше другите деца да ми досаждат и да заплашват дома ми.“
Насилието истински тревожи много хора. В последните британски изследвания на престъпността 35% от хората съобщават, че силно или значително се страхуват да не станат обект на хулиганство или уличен грабеж, 33% се страхуват от физическо нападение, 24% – от изнасилване, а 13% – от расистки мотивирано насилие. Повече от четвърт от запитаните казват, че се страхуват да не бъдат публично обидени или преследвани от някого с досадни искания. Изследванията в Америка и в Австралия стигат до подобни резултати – фактически страхът от престъпления и насилие може би е толкова голям проблем, колкото и самото насилие. Много малко хора са жертви на престъпления, включващи тежко насилие, но страхът от насилие засяга качеството на живота на много повече. Той засяга непропорционално уязвимите – бедните, жените и малцинствата. На много места жените се страхуват да излизат навън през нощта или да се прибират вкъщи късно вечер; старите хора заключват двойно вратите си и не отварят на непознати. Това са сериозни нарушения на основни човешки свободи.
Страхът от престъпление, насилие и антисоциално поведение невинаги съответства на нивата и тенденциите на престъпленията и насилието. Неотдавна беше отчетен спад на броя на убийствата в Америка, който обаче не беше последван от намаляване на страха на хората от насилие. Ще се върнем към съвременните тенденции по-късно. Нека първо обърнем внимание на разликите в нивото на реалното насилие между отделните общества и да обсъдим някои прилики и разлики.
По някакъв начин схемите на проява на насилие са забележимо повторяеми във времето и пространството. На различни места и по различно време тези прояви са извършвани преобладаващо от мъже и повечето от тях са на тийнейджърска възраст или на възраст няколко години след 20-ата годишнина. В своята книга „Мравката и паунът“ философът и еволюционен психолог Хелена Кронин показва колко тясно са свързани възрастовите и половите характеристики на убийците от различни места. Препечатваме нейната графика, сравняваща броя убийства в Чикаго с тези в Англия и Уелс (фиг. 10.1). Възрастта на извършителя е нанесена на хоризонталната ос. По вертикалните оси е показан броят убийства, а на графиката има отделни линии съответно за мъжете и за жените. Веднага се вижда, че при мъжете броят убийства има максимум в края на тийнейджърските години и в първите години след 20-ата годишнина, както и че убийствата, извършени от жени, са много по-малко за всички възрасти. Разпределенията по възраст и пол за Чикаго и Англия и Уелс са изумително сходни. По-малко очевидно е, че мащабите на лявата и дясната вертикална ос са много различни. Лявата ордината показва, че броят убийства на милион души в Англия и Уелс се движи между нула и 30. Дясната ордината показва броя убийства в Чикаго, като мащабът е от нула до 900 убийства на милион души.1 Независимо от поразяващата прилика на разпределенията по възраст и пол, в двете места има нещо коренно различно; в град Чикаго се извършват 30 пъти повече убийства на милион души, отколкото в Англия и Уелс. Върху биологичните сходства има наложени огромни разлики в обкръжаващата среда.

В някои общества престъпленията, свързани с насилие, са почти непознати. В САЩ на всеки три часа дете бива убивано с огнестрелно оръжие. Въпреки по-ниските нива в сравнение със САЩ, Великобритания също е жестоко общество, съпоставено с много други страни: над милион свързани с насилие престъпления са отчетени за периода 2005–2006 г. А за всяка общност повечето млади мъже всъщност не са агресивни, макар че най-често агресивни са точно млади мъже. Точно както обезкуражените сред бедните тийнейджърки стават майки, така бедните млади мъже от изостаналите квартали най-често са едновременно и жертви, и извършители на насилие. Каква е причината?

*****
1. Авторите тук допускат известна неточност. Графиките на фиг. 10.1 са разпределения на броя убийства според възрастта на извършителя, от което следва, че по абсцисите е нанесен не броят убийства на милион души, а броят убийства на милион души на година от възрастта на извършителя. Броят убийства на милион души се получава, като се сумира броят убийства, извършени от всички извършители, независимо от възрастта им, т.е. като се сумират стойностите на всички точки от всяка графика на фиг. 10.1. Отчитането на тази неточност обаче не променя нито характера на фиг. 10.1, нито изводите на авторите. – Б.пр.
 
Присъединете се към страницата на svetlosenki.com - Изкуството като начин на живот във facebook.

 

За да публикувате коментари, трябва да сте регистриран потребител. Можете да се регистрирате от тук.

 
Изкуство и култура www.svetlosenki.com 2009-2010 Всички права са запазени.  Условия за ползване
Разработка    RSS    Бюлетин    Други проекти: www.mrejo.net    Работа при нас