„Животът на класиката“ от Пламен Тотев
      facebook 
Събития - Литература
Вторник, 08 Април 2014 17:04
Кои са основните характеристики на класическите епохи и литературни направления от древността до днес? Кои са знаковите автори и произведения, задължителни за всеки четящ човек? Кои са доминиращите теми и проблеми? Какви са различията в развитието на българската литература и на европейската?
Отговорите на тези въпроси търси в книгата си „Животът на класиката“ литературният критик и изследовател Пламен Тотев. Изследването хвърля светлина върху историческото развитие на античната, европейската и българската литература, като дава ориентири - кой кой е и къде е в литературноисторическия процес, кои са закономерностите в развитието на големите световни литератури и с какво е по-различен пътят на българската литература през вековете.
Освен информация за основните литературни епохи и направления от Античността и Ренесанса до модернизма, книгата включва и анализи на класически произведения като „Илиада“ на Омир, „Едип цар“ на Софокъл, „Подвизите на Александър“ на Калистен, „Робинзон Крузо“ на Д. Дефо, „Граф Монте Кристо“ на Ал. Дюма, „Шагренова кожа“, „Дядо Горио“, „Изгубени илюзии“ и „Величие и падение на куртизанките“ на О. дьо Балзак, „Червено и черно“ на Стендал, „Ругон-Макарови“ на Е. Зола, „Бел ами“ на Ги дьо Мопасан, „Големите надежди“ на Дикенс, „Панаир на суетата“ на У. М. Текери, „Престъпление и наказание“ на Достоевски, фолклорните юнашки песни за Момчил и Крали Марко, българската възрожденска поема и лирика, повестите на Каравелов, поезията на Ботев, лириката и прозата на Вазов („Епопея на забравените“, „Немили-недраги“, „Под игото“, „Чичовци“...), творчеството на Алеко Константинов, поезията на Пенчо Славейков, Кирил Христов и Емануил Попдимитров...

За автора
Пламен Тотев е литературен критик и изследовател. Завършил е българска филология в СУ „Св. Климент Охридски“. Специализирал e историческа поетика на българската литература. Публикува множество литературнокритически и литературноисторически статии, рецензии за книги, статии по проблемите на литературата, книгоиздаването и културата в десетки издания. Автор е на книгите с литературни изследвания „За място на върха“ („Петекстон“ и „Обектив“, 1994) и „Българският блян по епопея“ („Хермес“, 1995), както и на 20 учебни помагала по български език и литература. Автор е на стиховете на популярни песни в изпълнение на дует „Шик“, Петя Буюклиева и др. Носител е на наградите „Боян Пенев“ за литературна критика и на вестник „АБВ“. „Животът на класиката“ е най-новата му книга.

ЗА КЛАСИКАТА - ЛИЧНО И С ЛЮБОВ
(От предговора към книгата)

Израснах с класиката. Може би бях девет-десетгодишен, когато посегнах към нея – първо към романите на Александър Дюма, Уолтър Скот и Р. Л. Стивънсън, после към тези на Балзак, Дикенс, Жорж Санд, Стендал, Мопасан, Зола, Текери и Томас Харди. Жадно поглъщах преведената класика дотогава и до завършване на гимназията бях изчел почти всичко, достъпно на български.
Четенето роди в мен библиофила. Хубавите книги тогава бяха дефицитни – най-доброто от класиката и от съвременната преводна и българска литература свършваше още в момента на получаването в книжарницата, имаше опашки за книги, сърдити клиенти, че не са успели да си купят желаната книга. Но аз бях късметлия. Управителката на една от големите книжарници в родния ми град Ловеч явно е забелязала необичайния ми за едно хлапе интерес към книгите и литературата и стана така, че за мен винаги имаше всяка книга, която исках да прочета и да имам. И тъй като книжарницата се намираше срещу училището, в което учех, голяма част от времето си прекарвах в нея – помагах при получаването на нова стока и при продаването и слава Богу, никой не е погледнал тогава на това като на експлоатация на детски труд, дори напротив, получавах отличия и награди от окръжното „Книгоразпространение” и се превърнах в своеобразен специалист, до който се допитваха за мнение и оценка... Така израснах сред книгите – в книжарницата, вкъщи, поглъщайки до късно среднощ поредната нова книга, или в училище, четейки в скучните часове книга, скрита тайно под чина, което все пак не ми попречи да завърша училище с медал за отличен успех. Същото продължи и в казармата, където отнесох не едно наказание, че по време на наряд чета книга. После някак естествено дойде и следването в Софийския университет, в специалността „Българска филология”, която ми изглеждаше най-свързана с това, което най-много обичах – книгите. И категорично избрах тази специалност, а не много по-желаната „Право”, за която с оценките си от изпитите спокойно можех да съм в челото на списъка на приетите. Така поех по пътя си – по моя път, а не по онзи, който ми сочеха родителите и близките. Затова се чувствах в свои води по време на следването. Първите си публикации като литературен критик направих още в края на първи курс, имах късмета да публикувам още като студент свои статии, изследвания и рецензии в най-престижните литературни и научни издания, станах председател на университетските кръжоци по литературна критика и историческа поетика на българската литература…
В живота няма случайни неща. Който търси, намира. Който силно иска, получава. Въпросът е да откриеш кой е твоят път. И тръгнеш ли по него, ще се натъкваш на неща, които ще ти помагат или ще те спъват, но при всяко положение те ще са опитът, който ще ти е полезен по пътя напред.
Да, в живота няма случайни неща, макар че наглед случайни обстоятелства те тласкат по твоя път, за който винаги си мечтал. Така преди десет години се превърнах в издател, с всички предимства, свобода и ограничения. Свободата днес е в избора ми като издател – да издавам това, което ми харесва (поезия, класика, руска и скандинавска литература, исторически книги, учебни помагала по български език и литература, които действително да помагат на учениците и да правят за тях изучаваните произведения разбираеми, интересни и достъпни). Всъщност в каталога на „Персей” класиката заема особено важно място – от една страна, чрез книги, провокиращи с други очи да прочетем шедьоврите на българската поезия (Пенчо Славейков и Мара Белчева, Яворов, Дебелянов, Евтим Евтимов), а от друга страна, чрез поредицата „Световна класика”, помагаща да бъдат преоткрити вдъхновяващи творби на популярни класици като Оскар Уайлд, Ф. Скот Фицджералд, Б. Перес Галдос, В. Бласко Ибанес, както и на останали непознати на българския читател не по-малко стойностни автори като норвежеца Трюгве Гюлбрансен, финландеца Юхани Ахо, датчанина Йенс Петер Якобсен, ирландеца Джордж Мур, англичанката Елизабет Гаскел… Така българската и световната литературна класика продължават да са в сферата на интересите ми като читател, издател и изследовател (или, по-скоро, популяризатор).
Класиката затова е класика, защото живее чрез диалога си с читателя, съществува заради интереса на тези, които след десетилетия и векове посягат към нея, за да се докоснат до непреходното й въздействие. Дано тази книга ви накара да прочетете нещо, което сте пропуснали, или пък да посегнете отново към любимо класическо произведение и да го преоткриете, прочитайки го през оптиката на наученото и собствения си житейски опит. Защото с четенето класическите творби възкръсват като феникс, съживяват се от всеки нов прочит. А именно в това е животът на класиката...
 
Присъединете се към страницата на svetlosenki.com - Изкуството като начин на живот във facebook.

 

За да публикувате коментари, трябва да сте регистриран потребител. Можете да се регистрирате от тук.

 
Изкуство и култура www.svetlosenki.com 2009-2010 Всички права са запазени.  Условия за ползване
Разработка    RSS    Бюлетин    Други проекти: www.mrejo.net    Работа при нас