„Фантазиращото животно“ от Хосе Ортега-и-Гасет
      facebook 
Събития - Литература
Събота, 12 Април 2014 16:25
Сборникът „Фантазиращото животно“ (ИК „Изток-Запад“) на видния испански философ, есеист и хуманист Хосе Ортега-и-Гасет съдържа три от представителните за ортеговата философска мисъл студии, които не са издавани на български език до този момент. Книгата поставя началото на новата поредица „Hispanica“, посветена на водещи изследвания в областта на испаноезичната хуманитаристика.
Роденият в Мадрид, Испания, Хосе Ортега-и-Гасет (1883-1955) е един от най-изтъкнатите съвременни испаноезични философи. Познат със своята „философия на конкретното“, написал десетки страници срещу „абстрактния разум“ и произтичащите от него опасности за културата и човешкия живот, испанският философ преминава още на младини през школата на неокантианството и феноменологията на Хусерл, след което е повлиян интелектуално от Дилтай, Шелер и „Битие и време“ на Хайдегер. През 30-те години на миналия век Ортега-и-Гасет достига върха на философското си развитие.

Сборникът „Фантазиращото животно“ съдържа три студии на Ортега-и-Гасет - „Размишления за техниката“, „Историята като система“ и „Идеи и вярвания“, които за първи път излизат на български език. Те са писани по време на Испанската гражданска война - тежък период в интелектуалната биография на Ортега-и-Гасет, и са своеобразна абревиатура на идейния комплекс, изграден от него. Това е именно периодът на философска зрялост за Ортега-и-Гасет - редица изследователи са на мнение, че по това време той вече е приключил конструирането на собствената си философия. Затова текстовете във „Фантазиращото животно“ са не просто три от многобройните есета на ерудита, а представителни за ортеговата философска мисъл студии. Както отбелязва авторът на предговора към българското издание и водещ редактор на поредицата Лазар Копринаров, това са „три студии, които са своеобразен синопсис на основните теми и идеи във философията на Ортега-и-Гасет“.

Макар и сравнително кратки, трите студии обобщават ключови теми и тези на Ортега-и-Гасет. В тях авторът разглежда човека като природна аномалия,, а фантазирането като неотменимо условие за преодоляването на тази аномалия. Испанският философ засяга също темата за техниката като начин за спогаждането между природата и човека и поглежда историята като естеството на човека, историческият разум като наративен разум, а вярванията като онова, което не се мисли, докато човек мисли, но без което е невъзможно мисленото…

*****
„Човекът е фантазиращо животно. Историята на разума е история на етапите, през които е минало опитомяването на нашето необуздано въображение.“

Хосе Ортега-и-Гасет

ФАНТАЗИРАЩОТО ЖИВОТНО

ОТКЪС

Вярване и мислене

Идеите се имат; а във вярванията сме. – „Да мислиш за нещата“ и „да ги имаш предвид“.
Когато искаме да разберем един човек, т.е. да разберем живота му, преди всичко искаме да научим какви са идеите му. Откакто европеецът реши, че има „чувство за историята“, това стана най-елементарната потребност. Нима идеите на човека и идеите на неговата епоха не влияят на съществуването му? Отговорът е ясен. Чудесно, но той е също така и много объркващ, неясен, защото според мен не дава ясна представа за това, какво именно се изяснява, когато се изучават идеите на човека или на съответната епоха – следователно на неговия живот, на историята.
Изразът „идеите на един човек“ може да се отнася за много неща. Например: мислите, които му минават за това или онова и мислите на ближния му, които той повтаря и възприема. Тези мисли могат да съчетават в себе си различни степени на истинност. Включително могат да бъдат и „научни истини“. Подобни разлики не са толкова важни, ако изобщо са важни, колкото е значим въпросът, който поставяме сега. Защото дали ще бъдат вулгарни мисли или строги „научни теории“, винаги ще става дума за мисли, които хрумват на човек или са му внушени от ближния. Но това означава, че човекът вече е налице, преди да му хрумне или възприеме въпросната идея. Тя възниква – по един или друг начин – в един живот, който е съществувал преди нея. Няма човешки живот, който да не е съставен от някои основни вярвания или да не е базиран на тях. Да живееш означава да имаш предвид нещо – света и себе си. Но този „свят“ и това „себе си“, с които човек се сблъсква, му се явяват като интерпретации, т.е. като „идеи“ за света и за самия себе си.
Тук се сблъскваме с друг пласт на човешките идеи. И колко различни са те от идеите, които просто ни хрумват или които възприемаме от други хора! Тези основни „идеи“, които наричам „вярвания“ – по-нататък ще сe види защо – не възникват в някакъв ден или час вътре в нашия живот, не стигаме до тях с някакъв особен начин на мислене – всъщност те не са мислите, които имаме, не са хрумвания и дори не са онзи по-висш вид съвършени с логиката си мисли, които ще наречем разсъждения. Точно обратното: тези идеи, които всъщност са „вярвания“, конституират целостта на живота ни и затова не характеризират отделни съдържания в него. Може да се каже, че те не са идеите, които имаме, а идеите, които сме. Нещо повече, именно защото тези идеи са нашите най-радикални вярвания и съвпадат за нас със самата реалност – те са нашият свят, нашето битие, – те неизбежно губят характера си на идеи, на наши мисли, на нещо, което може да ни хрумне, но може и да не ни хрумне.
Ако разграничим тези два пласта на идеите, тогава ще се изясни и различната им роля в нашия живот, както и огромното различие във функционалните им значения. За идеите, които ни хрумват – нека се знае, че в тях включвам и най-строгите истини на науката, – можем да кажем, че си ги съставяме сами, поддържаме ги, решаваме ги, разпространяваме ги, борим се за тях и дори сме готови да умрем за тях. Това, което не можем, е да живеем от тях. Те са наше творение и това вече предполага наличието на живот, основан на идеите-вярвания, които ние не измисляме, които дори не формулираме и, разбира се, не дискутираме, не разпространяваме, не поддържаме. С вярванията по същество не правим нищо, само просто сме в тях. Ако бъдем точни, това е нещо, което никога не може да ни се случи със събитията в живота ни. Вулгарният език сполучливо е родил израза „да бъдеш във вярата“. Във вярванията се пребивава, докато идеите ни осеняват и се крепят от нас. Обратно, вярването ни „владее“, то ни поддържа.
 
Присъединете се към страницата на svetlosenki.com - Изкуството като начин на живот във facebook.

 

За да публикувате коментари, трябва да сте регистриран потребител. Можете да се регистрирате от тук.

 
Изкуство и култура www.svetlosenki.com 2009-2010 Всички права са запазени.  Условия за ползване
Разработка    RSS    Бюлетин    Други проекти: www.mrejo.net    Работа при нас