„Работата за мен е забавление“ - бизнес биографията на Уорън Бъфет
      facebook 
Събития - Литература
Понеделник, 28 Април 2014 11:36
Името на сочения за най-голям филантроп в света Уорън Бъфет с годините се е утвърдило като марка за успешно провеждана бизнес политика и доходоносни инвестиции. В интригуващото издание „Работата за мен е забавление“ финансовият журналист и главен редактор на американското бизнес списание „Форчън“ Керъл Лумис събира всички пространни статии за и от Бъфет, публикувани в авторитетната медия през последните почти 50 години. Своеобразната бизнес биография на видния бизнесмен съдържа възгледите, съветите и прогнозите, които собственикът на „Бъркшър Хатауей“ е давал за списанието в периода 1966-2012 г. За заглавие на сборника Лумис е избрала израза, с който Бъфет от години описва любовта, с която ръководи „Бъркшър“: „Работата за мен е забавление.“ Материалите са подредени - в по-голямата си част - по хронология, като към почти всеки текст авторката добавя кратко въведение или коментар, които насочват и улесняват читателя. По-голямата част от статиите и откъсите в „Работата за мен е забавление“ са писани от самата Лумис, но в сборника има и текстове от още 40 журналисти на „Форчън“ - Джон Хюи, Рик Къркланд, Анди Сюърър и др. Нека впрочем отбележим: и Уорън Бъфет е сред авторите.

Описвайки дългогодишното си познанство с Бъфет и неговите успехи и безупречен бизнес нюх Лумис обобщава: „Първият материал, в който изобщо се среща името му, е от 1966 г. Не стига, че го споменавах мимоходом в статия за инвестирането, посветена на Алфред Уинслоу Джоунс, но и „Бъфет“ бе изписано погрешно. Когато през 1965 г. Уорън поема контрол върху „Бъркшър Хатауей“ тя е текстилна фабрика в Нова Англия, прекалено малка, за да влезе в класацията „Форчън 500“. В началото на 80-те Бъфет все още е господин Никой. През 2011 г. обаче „Бъркшър“ вече е №7 от 500-те в класацията.“

Керъл Лумис е водещият автор за Уорън Бъфет в сп. „Форчън“; списанието в продължение на няколко десетилетия проследява кариерата на крупния бизнесмен много по-внимателно от което и да е друго издание за бизнес. Тя е близък приятел с Бъфет и акционер в „Бъркшър Хатауей“ от повече от 40 години. Заедно с Мери Бъфет и Дейвид Кларк - автори на „Уорън Бъфет и анализът на финансови отчети“, „Уорън Бъфет и тайните на мениджмънта“ и излезналата наскоро у нас „Даото на Уорън Бъфет“ - Керъл Лумис е един от авторите, които описват най-точно и в детайли бизнес философията на крупния инвеститор, която се е доказала и се е наложила като успешна от години.

РАБОТАТА ЗА МЕН Е ЗАБАВЛЕНИЕ - КЕРЪЛ ЛУМИС

ОТКЪС

Мъдрецът отива в Азия
26 май 2003 г.
Клей Чандлър

Спомнете си твърдението на Бъфет, че ако преподава в бизнес училище, ще поиска от всеки студент да изчисли стойността на някоя интернет компания и ще скъса всеки, който му отговори. Би могъл да каже същото и за китайските акции. Народната република може да се похвали с най-бързоразвиващата се икономика в света, но финансовите активи на публично търгуваните Ј компании са мътни като река Яндзъ.
Защо тогава Мъдрецът от Омаха се хвали с дела си в най-голямата китайска държавна петролна фирма „Петро Чайна“? През април ръководеният от Бъфет „Бъркшър Хатауей“ наля 50 млн. дол. в „Петро Чайна“, с което делът на фонда от публично търгуваните ценни книжа на китайската компания превиши 13%. Томас Хилболд от „Ситигруп“ казва, че седмица по-късно „Ефектът Бъфет“ е предизвикал повишение на акциите с 12%. Придобивката увеличава общата инвестиция на Бъфет в компанията до почти 500 млн. дол., което го прави втория по големина външен инвеститор след британската „Би Пи“.
Трудно е да съвместим „Петро Чайна“ с мантрата „купувайте онова, което разбирате“, която помогна на Бъфет да стане вторият по богатство човек в света. Този човек от десетилетия се обвързва само с бизнес от собствената си сфера на компетентност. Инвеститорите, които се надяваха на обяснение по време на годишната среща на „Бъркшър“ през май, така и не го получиха.
– Мисля, че достатъчно добре разбираме петролния бизнес в Китай – заяви Бъфет. – Нямаме никакви приповдигнати преценки за страната.
През годините безброй инвеститори са се опарили, като са залагали срещу Бъфет. И все пак, някои анализатори поставят под въпрос тази негова маневра.
– Трябва да има и някаква друга причина – разсъждава Питър Бест от „Си Ес Еф Би“.
Погледната на компютърния екран в другия край на света „Петро Чайна“, която произвежда 2/3 от китайския петрол и природен газ, може би изглежда като победител. Китай „изпива“ над пет милиона барела петрол дневно и тази жажда със сигурност ще се увеличава. През миналата година продажбите на коли се увеличиха с почти 60%, а „Петро Чайна“, която се търгува при коефициент цена/печалба 7:1, изглежда като кражба в сравнение с „Ексон Мобайл“, чието съотношение цена/печалба е 15:1.
Има обаче и причини за тревога, че очакванията на Бъфет за „Петро Чайна“ ще се окажат „сухи“. Трите основни петролни полета на компанията са разработени докрай. Ръководството поддържа стабилен производствения процес, но наблюдатели коментират, че това става с непредвидени разноски за сондиране. Други пък поставят под въпрос сумата за заплати на раздутия щат от 400 000 работници.
Разходите са ключовата причина инвеститорите да фаворизират „Си Ен Оу Оу Си“ – „Китайската национална офшорна петролна корпорация“ като по-умния китайски петролен играч. Инвеститорите дават на „Си Ен Оу Оу Си“ по-висока оценка за корпоративно управление; годишните приходи на тази компания през последните три години са се вдигнали с 13%, срещу 4% за „Петро Чайна“. И все пак, Бъфет купи акции на „Петро Чайна“.

Бележка на редактора. Бъфет продаде акциите в „Петро Чайна“ през 2007 г. Ето какво казва той в годишния си доклад за това вложение: „През 2002 и 2003 г. „Бъркшър“ купи 1,3% от „Петро Чайна“ за 488 млн. дол. – цена, по която целият бизнес би имал стойност 37 млрд. дол. С Чарли почувствахме, че стойността на компанията е 100 млрд. дол. През 2007 г. два фактора съществено увеличиха стойността  – цената на петрола чувствително се вдигна, а ръководството на „Петро Чайна“ си бе свършило перфектно работата, натрупвайки петролни и газови запаси. През втората половина на миналата година пазарната стойност на компанията се вдигна до 275 млрд. дол. – стойност, която бяхме преценили като съотносима в сравнение с другите петролни компании. Продадохме вложенията за 4 млрд. дол.“
В края на 2007 г. цената на акциите на „Петро Чайна“ рязко спадна и никога не се върна към предишното си ниво като за „бичи“ пазар, така че Бъфет направи добра сделка. От друга страна, той изсипа парите в друга петролна компания – „Коноко Филипс“ през 2007 и 2008 г. Моментът се оказа ужасен, тъй като скоро след това цените на петрола започнаха постоянно да падат. През 2009 и 2010 г. „Бъркшър“ продаде около 2/3 от позицията си в „Коноко Филипс“, а загубите на компанията от тази петролна инвестиция бяха приблизително колкото печалбата от „Петро Чайна“.
 
Присъединете се към страницата на svetlosenki.com - Изкуството като начин на живот във facebook.

 

За да публикувате коментари, трябва да сте регистриран потребител. Можете да се регистрирате от тук.

 
Изкуство и култура www.svetlosenki.com 2009-2010 Всички права са запазени.  Условия за ползване
Разработка    RSS    Бюлетин    Други проекти: www.mrejo.net    Работа при нас