„Басни в сегашно време“ от Марко Ганчев
      facebook 
Събития - Литература
Вторник, 13 Май 2014 15:28
На 16-ти май излиза новата книга на Марко Ганчев „Басни в сегашно време“. Големият поет, писател и общественик, носител на орден „Стара планина“ първа степен, ни показва, че басните могат да имат и много модерно звучене. Кратките текстове на Марко Ганчев развличат, разсмиват и оставят отпечатък в съзнанието ни.
Марко Ганчев е роден през 1932 г. в с. Марча, днес квартал на Дряново. Племенник е на писателя Марко Марчевски. Първото му стихотворение излиза в столичния детски вестник „Другарче“, когато той е само на 10 години. Завършва българска филология в Софийския университет „Св. Климент Охридски“, а по време на следването си печата стихове в много вестници, литературни списания и сборници. Първата стихосбирка на Марко Ганчев е „Семената зреят“. Пише още сатира, есета и детска литература. Дълги години работи и като журналист. Бил е завеждащ отдел култура и член на редколегията на вестник „Стършел“, работил е като редактор в издателство „Народна култура“, сп. „Съвременник“, алманаха за хумор и сатира „Апропо“ и вестник „Литературен фронт“, преименуван междувременно на „Литературен форум“.
От 1993 до 1999 г. е посланик на Република България в Република Беларус, след което е писател на свободна практика. Носител е на много престижни литературни и други награди.
През 2012 г. ИК „Хермес“ издаде мемоарите на Марко Ганчев „В търсене на изгубеното племе“, а година по-късно - неговата книга „Любезни хора“.

БАСНИ В СЕГАШНО ВРЕМЕ - МАРКО ГАНЧЕВ

ОТКЪС

ЯРКА ПИАРКА

Един петел
си взел
една ярка
не за другарка,
а за пиарка.
Че за какво му е на петела пиарка,
щом и сам така кукурига,
че гласът му достига
не само до всеки двор,
но и до целия общодържавен простор?
Защото той кукурига
от купчина тор,
а пиарката да кудкудяка приятно,
убеждавайки целия свят,
че това не е тор,
а възвишение златно,
понеже е жълто на цвят.

КУЧЕ НА ГРАНИЧНАТА БРАЗДА

И пред Гърция, и пред Анадола,
както вчера, така и днес,
покрай граничната им контрола
се навърта бездомен пес.

И току навлиза в едната държава,
ту в обратната хайде подскок,
дето в момента се по-облажава
покрай туристическия поток.

И дори сексуална случка
наблюдавахме леко облещени,
когато преминаха куче връз кучка
свободно, макар и заклещени.

Пред контролите ние ръмжим,
а всяко куче свободно минава.
Поуката е, че всеки режим
кучешка преданост поощрява.

ЗАРАЗЕНИТЕ АВТОБУСИ

Всеки се пази от големите автобуси
да не го смачкат с големите си търбуси.
А никой не знае колко бацили
в тия търбуси са се стаили
и то в такова гъмжило,
че заразяват и самото возило.
Едно такова превозно средство
до друго такова превозно средство
били паркирани по съседство,
след като закарали на митинг
две противоположни агитки
да водят политически битки
на един политически ринг.
Заразени от возените особи
с болестотворните им микроби
по капков път или въздушен,
зер в кой автобус въздухът не е душен,
всеки гореспоменат автобус
бил раздрусан от болестен трус.
Че като почнали с клаксони един лай
кой от двамата е по-по-най,
та кавгата им нямала край,
както оная на ония особи,
дето ги заразили с такива микроби.
Добре че фирмата, която била
наела
въпросните возила,
след като парите си взела,
им закачила табела
с надписа “За депо”.
И така се разбрало накрай
кой е по
и кой е най.
Хайде, познай!

МАРИЯ АНТОАНЕТА И ПАТКАТА

Оная Мария Антоанета,
на която главата й беше отнета
от височайшия врат,
се оказа,
че не е казвала прословутата фраза,
с която по време на глад
препоръчвала пасти
на френския пролетариат.
Това било компроматна нападка.
Обаче при наличните
политически страсти
главата й - шат,
нищо че не е патка,
ами кралица.
И в това всъщност е вица
и поуката за всяка главица
на всяка политическа патка:
че макар и не толкова груб,
при сегашната схватка
компроматът все така си е с мъртва хватка
и като нищо ще те опатка
в политически труп.

ЧЕРНА ОВЦА И ВЪЛК ЕДИНАК

Черна овца и вълк единак
сам-самички в един пущинак
възхищавали се взаимно
почти интимно –
той на нея, че не е стадна,
тя на него –
че е вълк с его,
а не е от глутницата гадна.
“Друго си е из пущинаците горски
да въздишаш по киркегорски!”
“И вън от стадото според Нитче
да си едно свръхдобиче!”
Така се тешили
вълк и шиле.

Поуката малко разчита се мъчно,
понеже от дедите ни е оставена,
когато още са пишели ръчно
върху овча кожа ощавена.
 
Присъединете се към страницата на svetlosenki.com - Изкуството като начин на живот във facebook.

 

За да публикувате коментари, трябва да сте регистриран потребител. Можете да се регистрирате от тук.

 
Изкуство и култура www.svetlosenki.com 2009-2010 Всички права са запазени.  Условия за ползване
Разработка    RSS    Бюлетин    Други проекти: www.mrejo.net    Работа при нас