„Актьорът в киното“ от Ивайло Христов
      facebook 
Събития - Литература
Петък, 23 Май 2014 11:48
Театърът и киното са две достатъчно различни изкуства. Макар - поне у нас - много от актьорите да са познати на публиката главно от телевизионния екран, голяма част от тях са започнали професионалния си път в театъра, където мнозина продължават да работят и днес. Колкото и да са различни, що се отнася до актьорското майсторство, в двете изкуства все пак има и прилики. Един от основателите на театралната награда „Аскеер“ - театралният и кино актьор, режисьор и преподавател в НАТФИЗ Ивайло Христов, поставя под светлините на прожекторите основните разлики в пътя, по който се изгражда образ в театъра и образ в киното в изданието „Актьорът в киното“. Авторът дава ценни насоки и обяснява на бъдещите професионалисти как да развият и използват актьорските си способности пред камера, съобразявайки се със спецификата на снимачния процес.

Поставяйки акцент върху качествата и уменията, които трябва да притежава бъдещият киноактьор, Христов въвежда младите артисти в основните понятия - в техническата терминология и това как да са на ти с разкадровката, какво е фарт, кран, субективна камера, крупност и др., и ги запознава със спецификата на дейността на основните фигури в процеса - режисьори, сценаристи, оператори и пр. Книгата на Ивайло Христов е ценна не просто защото отразява дългогодишния опит на автора в театъра и киното, а най-вече защото засяга важния въпрос за подготовката и изграждането на образ в игрален филм - тема, за която до този момент у нас липсва достатъчно полезна и изчерпателна информация. Основният акцент в „Актьорът в киното“ пада върху двата подхода - чрез придобиване и развиване на условните рефлекси на героя и познатия подход, условно наречен „аз в дадените обстоятелства“.

Христов обръща внимание също на ключовата за всеки актьор роля на невербалния език. Както отбелязва и специалният агент на ФБР и експерт в Бюрото по невербална комуникация Джо Наваро в книгата „Какво казва тялото“: „Невербалното поведение представлява приблизително 60 до 65 % от междуличностната комуникация. Невербалната комуникация би могла да разкрие истинските мисли, чувства и намерения. По тази причина безсловесното поведение понякога бива определяно като издайник (то ни говори за реалното състояние на мислите на дадена личност). Поради факта, че хората невинаги осъзнават, че общуват невербално, езикът на тялото често пъти е по-искрен, отколкото словесните изявления, които съзнателно са изфабрикувани така, че да обслужват целите на говорещия.“

Книгата „Актьорът в киното“ включва както личните разговори на Ивайло Христов с отдавна утвърдени професионалисти в голямото кино на България като Стефан Данаилов, Васил Михайлов, Иван Черкелов, Георги Дюлгеров, така и задочните му срещи със световните авторитети в седмото изкуство: Жерар Депардийо, Марлон Брандо, Ал Пачино, Федерико Фелини и др. Тяхното професионално отношение към подготовката им за ролята в киното отново потвърждават казаното от Томас Едисън: „Гениалността е 99% труд и 1% вдъхновение.“

АКТЬОРЪТ В КИНОТО - ИВАЙЛО ХРИСТОВ

ОТКЪС

Психологическа подготовка

Театърът и киното са две абсолютно различни изкуства. Но повечето от големите актьори в киното (да не кажа всички) са започнали професионалния си път в театъра. Нещо повече, голяма част от тях продължават да работят и в театъра. Следователно можем да направим извод, че колкото и да са различни, в онази част, която се отнася за актьорското майсторство, двете изкуства си приличат. Има и разлики, при това сериозни, но за тях по-късно. Сега да се припомним наученото в НАТФИЗ и да продължим нашата подготовка, защото не се знае кога ще звънне телефонът и ще ни повикат на кастинг. Лив Улман разказва как една вечер, прибирайки се вкъщи, срещнала пиян човек и тръгнала след него; не за да му помогне, а за да запомни люшкащата се походка, начина, по който движи отпуснатите си ръце, нечленоразделната реч. Ето какво казва Лив Улман за себе си:
Аз съм една безсрамна и алчна колекционерка на усмивки и сълзи, емоции и изражения – и мои, и чужди. Все ще ми потрябват някой ден в работата.1
Безценен съвет! Вместо да си губим времето, не е ли по-добре да тренираме и развиваме нашата наблюдателност, памет, интуиция, чувство за импровизация, творческо въображение... С други думи – нашата актьорска природа! Разбира се, по-добре е! Тогава да се въоръжим с наученото от „Работата на актьора върху себе си“ на К. С. Станиславски и да излезем на улицата.2
Наблюдателност: способност на човека да възприема пълно и точно, като забелязва най-характерните черти на нещата, интересни и трудно доловими подробности.
Тази способност се развива още в най-ранна детска възраст, благодарение на нея детето опознава света. Първото изречение на моя племенник беше: „Луната свети!“ Следователно още преди да се научи да говори, той е наблюдавал луната и му е направило впечатление, че луната понякога свети, а понякога не свети. К. Чуковски в своята книга „От 3 до 5“ описва стотици детски наблюдения („Водата е настръхнала“; „Татко, защо ти е намръщен панталонът?“), които със своята неочаквана логика граничат с гениалното. Вижте как децата имитират някой или нещо, но тази имитация е възможна само след внимателно наблюдение. Умението да наблюдаваме ни помага да възприемаме не само външните параметри на хора, предмети и явления, но и тяхната скрита същност. Според някои източни религии и философии можем да открием неподозирани светове, ако усвоим изкуството „да се вгледаме вътре в себе си“. Спомняте ли си какво казва Шерлок Холмс на д-р Уотсън? Да припомня: „Скъпи Уотсън, ти гледаш, но не виждаш.“ И в духа на Холмс ви предлагам един малък тест за наблюдателност. Думите ГЛЕДАМ, ВИЖДАМ, НАБЛЮДАВАМ, ВЪЗПРИЕМАМ на пръв поглед са синоними на едно и също действие. Но ако се ВЗРЕМ внимателно, ще забележим, че, подредени в този ред, те описват процес, който много точно характеризира действието наблюдение. Защото то не е просто ЗЯПАНЕ, а процес, който ни дава информация, с която обогатяваме към досегашните си знания. Много интересна гледна точка предлага режисьорът Вим Вендерс:
За мен в гледането се съдържа истината. Много повече, отколкото в мисленето, където много повече можеш да се объркаш, да се отдалечиш от света. Гледането е гмуркане в света, а мисленето е оставане на дистанция.3
„Гмуркане в света“ – колко хубаво казано! Сигурно сте забелязали как светът се променя, когато го погледнем през обектива на фотоапарата или на камерата. Сякаш целият свят изчезва и остава едно малко пространство, заключено между четирите страни на кадъра. И това пространство става специално, защото ние го наблюдаваме, защото сме се съсредоточили върху него. Наблюдаването изисква усилие, енергия, концентрация! И, разбира се, умение, за да започнем да виждаме това, което гледаме. За да развиваме нашата наблюдателност, са необходими ежедневни тренировки, наблюдателността е мощно актьорско оръжие и поддържането на стрелкова форма е задължително.
Какво да наблюдаваме? Всичко! Когато набележите вашия обект, трябва да внимавате за изражението на лицето, жестовете, позата, физическите движения, дрехите, бижутата, татуировките, прическите, тембъра на гласа, силата на гласа... Смята се, че невербалното поведение заема 60% от цялостното общуване между хората. Още дадаистите са прозрели, че езикът освен средство за комуникиране е средство и за лъжене. А тялото не лъже! Разчитайки вярно неговите знаци, можем да научим за характера на даден човек, за неговото моментно състояние, за намеренията му, за чувствата му.
Как да се научим да наблюдаваме? По този въпрос има много полезна литература. Препоръчвам книгата на Джо Наваро и Марвин Карлинс „Какво казва тялото“4. Първият е дългогодишен агент във ФБР, а вторият – психолог. И за да ви надъхам, ще ви кажа само една от „заповедите за наблюдение и декодиране на невербалното общуване“: „Когато наблюдавате другите, правете го незабелязано.“ Това е необходимо не само защото има опасност да си изкарате боя заради воайорските си наклонности, но и защото хората променят поведението си, когато усетят, че някой ги наблюдава. На тия от ФБР може да им се вярва! Според психолозите:
Наблюдателността е качество на личността и е тясно свързана с натрупването на сензорен опит.5


************
1. Улман, Лив. „Промяна“. ИК „Колибри“ (библиотека „Амаркорд“), 2004, С., с. 235
2. Стамов, Р., Б. Минчев. „Психология на човека“. Издателство „Хермес“, 2006, С., с. 93
3. Вендерс, Вим. „Логиката на образите“. ИК „Колибри“ (библиотека „Амаркорд“), 2007, С., с. 198
4. Издадена от издателство „Изток-Запад“, 2011

5. Стамов, Р., Б. Минчев. „Психология на човека“. Издателство „Хермес“, 2006, С., с. 94
 
Присъединете се към страницата на svetlosenki.com - Изкуството като начин на живот във facebook.

 

За да публикувате коментари, трябва да сте регистриран потребител. Можете да се регистрирате от тук.

 
Изкуство и култура www.svetlosenki.com 2009-2010 Всички права са запазени.  Условия за ползване
Разработка    RSS    Бюлетин    Други проекти: www.mrejo.net    Работа при нас