„Вселената на предметите“
      facebook 
Събития - Литература
Петък, 27 Юни 2014 13:23
В едно от емблематичните си стихотворения - „Балконът“ - видният български поет и преводач Атанас Далчев пише за баналното, за това, което всеки ден „отвън го не съзира
на минувача празното око“, а „стопаните дори не подозират, че къщата им имала балкон“. В тази баналност, провокирала твореца да й обърне специално внимание, сякаш се долавя нещо екзотично, нещо… луксозно. Именно за ефимерните неща в живота и за същинския лукс във философията и във всекидневието пише и австриецът проф. Конрад Паул Лисман в своя труд „Вселената на предметите“.
Още от времето на Талес е речено: философът е съсредоточен в размишления върху големите неща и не съзира заобикалящите го дреболии. Подобно целенасочено фокусиране върху възвишеното и игнорирането на мисленото за маловажно може спокойно да се назове лукс: могат да си го позволят само онези префинени люде, които с презрение отминават грубата действителност. Но същинският лукс, смята проф. Лисман, е именно разсъждаването върху ефимерните неща от живота: върху света на предметите за широко потребление и неговата красота; върху делника и своеобразната му естетика; върху вездесъщото присъствие на музиката и границите между изкуството, кича, обикновеното и светското събитие. Да отделиш време и размисъл върху обектите на наслада от всякакъв вид, върху тялото и неговите уловки, дори върху идолите на едно време, което вече няма идеали, и върху единственото, което все още е в пълна сила и днес - парите. Точно в това прочее е луксът - там, където започват размислите за онова, съвсем неприсъщо на философията; това, което - казват ни - е под достойнството й.

В предговора на „Вселената на предметите“ (с подзаглавие „За естетиката на всекидневното“) авторът е красноречив: „Обичат да приписват на философията дистанция, дори отчужденост от света, и това може би изобщо не е невярно, независимо че философията, особено етиката, се занимава със съвсем конкретни въпроси на живота и съвместното съществуване. Но да оставиш мислите си да се реят без посока, без ясна цел пред очите, единствено за настроение - това могат да бъдат и редки, освобождаващи, ценни мигове. Но за лукс във философията може да се припознае и нещо друго - същинският лукс във философията е съвсем другаде: именно там, където тя приема на сериозно смеха на тракийката; където насочва погледа от небето към кладенеца; там, където започват размислите за онова, съвсем неприсъщо на философията, направо под нейното достойнство.“

Конрад Паул Лисман (1953) е професор в Института по философия към Виенския университет. През 2004 г. получава почетната награда на Асоциацията на австрийското книгоразпространение за толерантност и през 2010 г. - наградата за научно-популярна книга за творци от Дунавския регион Donauland-Sachbuchpreis . Издава поредицата Philosophicum Lech, а книгата му „Theorie der Unbidlung“ (2006) се радва на голям успех и е преведена на много езици.

ВСЕЛЕНАТА НА ПРЕДМЕТИТЕ - КОНРАД ПАУЛ ЛИСМАН

ОТКЪС

За метафизиката на предметите за всекидневна употреба

Всичко е тук. Като нищо друго на този свят предметите са се наредили пред човека и са на негово разположение – чакат своето присвояване, своята употреба и своето изхвърляне. Нашето всекидневие е обусловено от присъствието на предметите. Никой, тръгнал да се разхожда по улиците на модерния град, не може да ги избегне – всички краища и площади са окупирани или завзети от паркирани автомобили, движението на колите се регулира от автоматични сфетофари, улиците са ярко осветени дори нощем от хиляди лампи, а витрините нямат друг смисъл освен по двадесет и четири часа в денонощието да демонстрират мощта и превъзходството на предметите. Всичко е тук: дрехи и обувки, бижута и книги, електроуреди и месни продукти, зеленчуци и хартиени изделия, компютри и часовници, козметика и дамски чанти, кожени куфари и спортни уреди, играчки и смъртоносни оръжия. Вселената на предметите всяка сутрин се материализира пред човека сякаш от нищото и никой не знае нито откъде идват всички тези предмети, нито къде отиват.
Древният метафизичен въпрос за произхода и предназначението на човека се е изместил – сега за нещата, артефактите, предметите, стоките от всякакъв вид не можем да кажем откъде всъщност произлизат и какво ги очаква след тяхното усвояване, тяхната експлоатация, тяхната смърт. Абстрактно погледнато, предметите са резултат и продукт на човешкия труд, но самият труд сякаш е изчезнал от този свят. Присъствието на предметите в противовес на това е необозримо и всевластно. Техният произход, процесът на възникването им обаче е скрит. Нищо в тях не загатва от какви суровини са направени, през чии ръце са минали и от кои машини са измайсторени, кои поточни ленти са ги сортирали и кои камиони са ги докарали. Една прекрасна утрин те просто се появяват. И модерният човек само е чувал за гробища, сметища, заводи за изгаряне и депа за окончателно съхраняване на отпадъци, където предметите намират своя последен „пристан“. А за някои се говори, че им е отреден вечен живот: вторично преработвани, те не напускат кръговрата на своето предметно съществуване, а само променят формата и предназначението си. Метаморфозата на предметите.
Откъде идват, какво представляват, къде отиват те? Късното индустриално общество дава на предметите почти метафизичен статус. Достатъчно е да погледнем на отминалите времена от ракурса какво са знаели хората за произхода и съдбата на своите предмети за потребление, хранителни стоки и инструменти: ами почти всичко. Погледът е достигал до всички ъгли и всички краища. Храната, с която са се хранили, дрехите, които са носели на гърба си, оръжията, които може би са имали право да носят, сечивата, които са ползвали, малкото мебели, които са оформяли вероятно ограниченото им жизнено пространство – всичко това било изработвано направо пред очите на бъдещите купувачи и потребители, знаело се на кои улички и в кои квартали на града могат да се намерят кожари, кожухари, ковачи, хлебари, месари, дърводелци, шивачи и стругари, човек не е имало как да не види или да не чуе, а често и да не помирише тяхната дейност, също така и местата, където предметите, ако не са били предадени на следващото поколение, са намирали своя последен дом. За онзи, който не отглеждал животни или не произвеждал зеленчуци сам, е била достатъчна само разходка пред портите на града, за да види как и с колко труд селяните обработват земята, сеят и жънат жито, отглеждат и колят добитък. Сега само имената на улиците и площадите напомнят какви дейности е можело да се наблюдават някога там: улица „Кожарска“, улица „Рибарска“, улица „Каменоделска“, улица „Житна чаршия“1. Животът сред многобройните работилници всъщност не бил идиличен и тук не става въпрос за носталгия по прединдустриалните начини на производство. Тук става въпрос за това да изясним чисто феноменологично какво означава изчезването на дейностите и местата, където се извършват те, от възприятията и самовъзприемането на човека.
 
Присъединете се към страницата на svetlosenki.com - Изкуството като начин на живот във facebook.

 

За да публикувате коментари, трябва да сте регистриран потребител. Можете да се регистрирате от тук.

 
Изкуство и култура www.svetlosenki.com 2009-2010 Всички права са запазени.  Условия за ползване
Разработка    RSS    Бюлетин    Други проекти: www.mrejo.net    Работа при нас