„Попол Вух: Древните истории на Киче“
      facebook 
Събития - Литература
Петък, 03 Октомври 2014 14:13
Митовете на маите за сътворението на света, героичните подвизи на двама митични братя близнаци и историята на народа Киче с обяснения за божествения произход на кралското семейство са описани в една от малкото достигнали до нас книги на маите -„Попол Вух“. Изданието е част от поредицата „Тезаурус“ на ИК „Изток-Запад“.
Месоамерика до нашествието на конквистадорите е описвана като земя на неуседнали диваци, които, освен че използвали желязото единствено за направата на бижута и скъпоценни предмети, служещи за разменна монета, извършвали потресаващи жертвоприношения - както на животни, така и на човеци. Същите тези „диваци“ обаче смайвали европееца в началото на XVI век и със завидните си познания по астрономия, с изящните си произведения на изкуството и архитектурата, с наличието на книжнина и писменост. Едно от малкото запазени писмени доказателства за високата култура на индоамериканските народи е писаната на кичеански книга „Попол Вух“, която маите - може би най-напредналия от тези народи в културно отношение - са ни завещали.

Маянската писменост била най-развитата в предиспанска Америка, оставила още около края на V – началото на VI век дълги надписи в Тикал. Трудно е да се фиксира точният брой на маянските знаци, но проследявайки писаното от тях по книги, каменни плочи, дърво, стенописи и глинени съдове, той варира между 100 и 700 в зависимост от преценката кои трябва да се приемат за еднакви и кои - не. Мнозина смятат, че тя е съчетание от фонетични и нефонетични (пиктограми и идеограми) знаци, които в голяма степен остават неразгадани и до днес. За нея е характерно, че не се четяла, а се тълкувала, т.е. не била предназначена да улавя всичко изречено, а по-скоро била паметоулесняваща. Книгите по това време пък били своеобразни дипляни от варосани листа, покрити от двете страни с изображения и знаци, които били тълкувани единствено от високопоставени хора. Такава  паметоулесняваща книга, която отчасти е четена, отчасти съчинявана, тълкувана, разказвана, възстановявана, е и „Попол Вух“ (с подзаглавие „Древните истории на Киче“). Тя съдържа митове за сътворението на света според маите и проследява митичната история на двамата близнаци Хун-Хунахпу и Шбаланке – близнаци, които са извършвали редица героически подвизи. От древната книга разбираме също ценна информация за историята на народа Киче, както и на какво се основава божественият произход на кралското кичеанско семейство.

„Попол Вух“ е преведен от кичеански на испански език от Адриан Ресинос. Българският превод е по изданието на Ресинос, като преводач е Румен Стоянов, а редактор - Виолета Миланова. В новото луксозно издание на книгата са използвани оригинални кичеански илюстрации, а консултант е мексиканецът Луис Монтеро.

ПОПОЛ ВУХ: ДРЕВНИТЕ ИСТОРИИ НА КИЧЕ

ОТКЪС


Ще разкажем сега за изстрела с духателна тръба, който дадоха двете момчета срещу Уукуб-Какиш, и унищожаването на всеки един от възгорделите се.
Уукуб-Какиш имаше едно голямо нансово дървоА,1чийто плод беше храната на Уукуб-Какиш. Той отиваше всеки ден до нансовото дърво и се качваше на върха му. Хунахпу и Шбаланке бяха видели, че това е храната му. И след като се бяха спотаили да дебнат Уукуб-Какиш при дървото, скрити сред листата, дойде Уукуб-Какиш направо при своята нансова храна.
Начаса бе ранен от Хун-Хунахпу12с изстрел на духателната тръба, който го улучи точно в челюстта, и надавайки викове, падна право на земята от върха на дървото.
Хун-Хунахпу изтича бързо да го сграби, но Уукуб-Какиш изтръгна ръката на Хун-Хунахпу и като я дръпна, преви я от края до рамото. Така Уукуб-Какиш изтръгна (ръката) на Хун-Хунахпу. Наистина сториха добре момчетата, като не се оставиха да бъдат победени отначалото от Уукуб-Какиш.
Понесъл ръката на Хун-Хунахпу, Уукуб-Какиш си отиде у дома, където стигна, държейки се за челюстта си.
– Какво е станало с вас, господарю? – попита Чималмат, Уукуб-Какишовата жена.
– Какво ще е, освен че ония два бяса стреляха по мен с духателна тръба и ми изместиха челюстта? Затуй ми се клатят зъбите и ме болят много. Но донесох (неговата ръка) да я туря над огъня. Там да стои закачена и увиснала над огъня, защото сигурно ще дойдат да я търсят тия бесове. – Тъй говори Уукуб-Какиш, докато окачваше ръката на Хун-Хунахпу.
След като размишляваха, Хун-Хунахпу и Шбаланке отидоха да говорят с един старец, чиито коси бяха съвсем побелели, и с една старица, наистина много стара и смирена, и двамата превити вече като престарели хора. Старецът се наричаше Саки-Ним-Ак, а старицата – Саки-Нима-Циис3. Момчетата казаха на старицата и на стареца:
– Придружете ни да отидем да донесем нашата ръка от Уукуб-Какишовата къща. Ние ще вървим отзад. „Тия, дето ни придружават, са нашите внуци, майка им и баща им вече са мъртви, затова те вървят подире ни навсякъде, където ни дават милостиня, понеже единственото, което умеем да вършим, е да вадим червея от кътниците.“ Тъй ще им кажете. По този начин Уукуб-Какиш ще погледне на нас като на момчета, а ние също ще бъдем там да ви съветваме – казаха двамата младежи.
– Добре – отвърнаха старците.
После тръгнаха на път за мястото, гдето се намираше Уукуб-Какиш, облегнат на своя престол. Старицата и старецът вървяха, следвани от двете момчета, които крачеха и играеха след тях. Така стигнаха до къщата на господаря, който викаше от болка в кътниците.
Щом Уукуб-Какиш видя стареца и старицата и придружаващите ги момчета, попита ги господарят:
– Откъде идвате, дядо и бабо?
– Търсим какво да ядем, уважаеми господарю – отвърнаха те.
– И каква е вашата храна? Не са ли ваши синове тия, дето ви придружават?
– О, не, господарю! Наши внуци са; ама ни е жал за тях и каквото ни дават за ядене, делим го с тях, господарю – отвърнаха старицата и старецът.
В това време господарят умираше от болка в кътниците и можеше да говори само с голямо усилие.
– Настойчиво ви моля да ме съжалите. Какво можете да правите? Какво знаете да лекувате? – ги попита господарят.
И старците отговориха:
– О, господарю, ние само вадим червея от кътниците, лекуваме очите и наместваме костите.
– Много добре. Излекувайте ми зъбите, че от тях страдам денем и нощем; заради тях и заради очите си нямам мира и не мога да спя. Всичко се дължи на два бяса, които ме удариха с топче и затуй не мога да ям. Така прочее смилете се над мен, стиснете ми зъбите с вашите ръце.
– Много добре, господарю. Червей ви кара да страдате. Стига само да извадим тия зъби и да ви сложим на тяхно място други.
– Не е хубаво да ми вадите зъбите, понеже само така съм господар и цялата ми украса са зъбите и очите ми.
– Ние ще ви сложим на тяхно място други, направени от смляна кост.
Но смляната кост беше само зърна от бяла царевица.
– Добре, извадете ги, елате да ми помогнете – отвърна.
Извадиха тогава Уукуб-Какишовите зъби, а на тяхно място туриха само зърна от бяла царевица и тия зърна блестяха в устата му. Мигом повехнаха чертите на лицето му и вече не изглеждаше господар. После му доизвадиха зъбите, които блестяха в неговата уста като бисери. И накрая излекуваха Уукуб-Какишовите очи, като му пръснаха зениците, и накрая му отнеха всичките негови богатства.
Ала нищо не усещаше вече. Само стоеше загледан втренчено, докато по съвет на Хунахпу и Шбаланке му доотнеха нещата, с които се гордееше.
Тъй умря Уукуб-Какиш. После Хунахпу си възвърна ръката. И умря също Чималмат, Уукуб-Какишовата жена.
Тъй се изгубиха Уукуб-Какишовите богатства. Лечителят заграби всички изумруди и скъпоценни камъни, които бяха неговата гордост тук на земята.
Старицата и старецът, които извършиха тия неща, бяха чудни същества. И след като бяха възвърнали ръката, сложиха я на мястото ѝ и пак добре си беше.
Само за да постигнат Уукуб-Какишовата смърт, поискаха да постъпят така, защото им се видя лошо, че се възгордяваше.
И незабавно си отидоха двете момчета, след като бяха изпълнили тъй заповедта на Сърцето на небето.
 
Присъединете се към страницата на svetlosenki.com - Изкуството като начин на живот във facebook.

 

За да публикувате коментари, трябва да сте регистриран потребител. Можете да се регистрирате от тук.

 
Изкуство и култура www.svetlosenki.com 2009-2010 Всички права са запазени.  Условия за ползване
Разработка    RSS    Бюлетин    Други проекти: www.mrejo.net    Работа при нас