Как да овладеем „Изкуството за запазване на здравето“?
      facebook 
Събития - Литература
Вторник, 21 Октомври 2014 11:10
Прочутият римски лекар и изследовател Клавдий Гален наблюдава, анализира и описва различните етапи и съответните промени в човешкото тяло от раждането до смъртта в основополагащото не само за античната и средновековната, но и за съвременната медицина съчинение „Изкуството за запазване на здравето“. Трактатът е обобщение на идеите на автора за здравето като процес, търпящ непрекъснати промени, както и какво трябва да се прави, за да се радваме на отлично здраве. Ценният труд синтезира опита на Клавдий Гален, като конкретни примери илюстрират отделни случаи на здравословни проблеми. Като едно от основните изисквания за добро здраве е посочена умереността във всяко действие. Гален излага и теорията за смесване на елементите в тялото. Човешкото тяло е разгледано като изградено от първичните елементи течно и сухо и студено и топло, които са равнозначни на вода и земя и въздух и огън. За поддържането на живота трябва да се храним и пием, да дишаме и отделяме отпадни продукти. Пулсът пък е от значение за запазване на съразмерността между въздушната и огнената материя. Хората са различни, както е различен начинът им на живот, следователно не е възможно да съществуват еднакви предписания за всички хора, категоричен е Гален. Именно затова предписанията трябва да са индивидуални.

В книгата са разгледани и причините за умората и нейните симптоми. Представени са различни упражнения, полезни за здравето. Римският лекар съветва как да бъдат подбрани подходящи диета и начин на живот, като отделя по-специално внимание на храните, диетата и лечебните средства. Разгледана е апотерапията - дейност, която цели премахването на умората. Гален се спира подробно и на профилактиката и лечението на болестните състояния. В началото на своя труд той пише: „Тъй като по значение и по време здравето предхожда болестта, ще разгледам първо как да бъде запазено здравето и след това по какъв начин да бъдат премахнати болестите.“ Гален смята, че не е достатъчно лекуващият да има опит в лечението, но и че е необходимо да притежава знания по анатомия и физиология.
„Изкуството за запазване на здравето“ показва изключителното значение на профилактиката за запазването и поддържането на добро здравословно състояние.
Българското издание е в превод от латински език, дело на Ирена Станкова. Консултант по сверката със старогръцкия оригинал е Иван Христов.

Елий (Клавдий) Гален е древноримски лекар, хирург и философ. Оставил е огромно литературно наследство, изучавано през Средновековието и по-късните векове. Притежавал е изключителна ерудиция, а познанията му по медицина са енциклопедични. Системните му занимания във всички медицински области му дават възможност да изгради собствена теория, която векове наред се приема като единствена и неопровержима.

ИЗКУСТВОТО ЗА ЗАПАЗВАНЕ НА ЗДРАВЕТО - КЛАВДИЙ ГАЛЕН

ОТКЪС

Състояния и устройства
Трактатът за хигиената трябва да започне от представените хипотези. Понеже здравето е съразмерност и тя е завършена по два начина, се казва, че в едни случаи здравето е достигнало пълна съразмерност, а в други нещо не достига. Така и при запазването на здравето има два вида съразмерност, едната е пълна, най-добра и завършена, а при другата има недостиг, но все пак не толкова голям, че да се породи безпокойство за живото същество.
Логиката тук е по-силна от някакво съмнение при практикуване на лечебното изкуство, макар някои да отричат един да е по-здрав от друг или да има някаква величина, която да определя състоянието на тялото, наричано от нас здраве и смятат, че то е напълно точно, без да е повече или по-малко. Според мен обаче както един човек ми изглежда по-бял от друг, така и един ми се струва по-здрав от друг. Две са тезите в подкрепа на това: първо, видни са промените, свързани с остаряването и второ, винаги смесването се променя непрекъснато след раждането, както посочих по-горе. Така че ако здравето зависи от качеството на смесването, то не остава същото, нито е възможно здравето да се запази същото.
Второто доказателство произлиза от самото различие във функциите на тялото. Здравите хора не виждат еднакво, едни виждат по-добре, други – по-зле и не всички чуват еднакво добре и тук също има различия в дефектите им. Не всички бягат еднакво добре, не хващат еднакво добре с ръцете, органите им не работят еднакво добре, като и един работи по-добре, а друг – по-зле. Ако така различията във функциите отговарят на различията на смесванията, разумно е да се заключи, че различните смесвания са толкова, колкото са различните функции.
Ако някой мисли, че трябва по-скоро да се каже различия на устройствата вместо на смесванията, за да се отнася казаното към всички философски школи, то би означавало същото. Защото според тях здравето ни представлява съразмерност от течно и сухо, топло и студено, според едни от малки телца и отвори, според други от атоми, които или не са в съзвучие, или са неделими, или са съставени от подобни елементи, или са от първичните елементи и ние действаме в частите си според съразмерността им. Щом действаме различно, то е поради различието и съразмерността на първичните елементи във всеки от нас, което представих по-горе, че е здравето. Ще продължа дискусията, без да ги споменавам повече.
Ако функциите на частите отговарят на тяхното устройство, колкото са различни функциите, толкова са и устройствата, но ако функциите не отговарят на устройствата, очевидно и различията им ще бъдат колкото тези на функциите. Има различни функции, следователно и толкова устройства. Ако у всички здрави хора устройствата на частите са съразмерни, а самите те са различни, защото функциите са различни, съразмерностите на устройствата ще бъдат много, както и формите на здравето ще бъдат много.
При положение, че видовете здраве във всеки орган се различават, те ще се различават по отношение на вида, общ за всички, според който се определя здравето или ще се различават помежду си в някаква степен. Те обаче не се различават по отношение на общия си вид, понеже видовете здраве не са различни и затова има различия само в степента. Както белотата на снега се различава само по степента си, така и здравето на Ахил например е същото като на Терсит, но се различават само по степента си. Затова не може да се каже дали не се различаваме във функциите си или тази разлика произтича от нещо друго, а не от устройството, чрез което функционираме.
 
Присъединете се към страницата на svetlosenki.com - Изкуството като начин на живот във facebook.

 

За да публикувате коментари, трябва да сте регистриран потребител. Можете да се регистрирате от тук.

 
Изкуство и култура www.svetlosenki.com 2009-2010 Всички права са запазени.  Условия за ползване
Разработка    RSS    Бюлетин    Други проекти: www.mrejo.net    Работа при нас