"Отплавайте в света на мечтите"
      facebook 
Литература
Вторник, 25 Август 2009 15:37
Карън Мерингер е психотерапевт, специалист по трансформация на енергията, както и с 10-годишен опит като семеен консултант.
Нейната книга "Отплавайте в света на мечтите" е пътешествие в света на мечтите, който е достъпен за всеки, стига да намери смелостта да го потърси. Както в приказката за "Али Баба и Четиридесетте разбойници", трябва просто да знаеш паролата, за да влезеш в пещерата на съкровищата. Така и авторката на книгата, след като самата тя открива разковничето на щастието, ни дава ключ към тази страна на мечтите. Чрез прости, но много ефикасни техники тя ни показва как да заживеем по-пълноценен и смислен живот в този момент, а не в някакво утопично бъдеще.
Всеки отлага щастието за утре, за другата седмица, за другата година, докато не намери желаната работа, не купи мечтания дом или не срещне своята половинка. Но и тогава не откриваме очакваното удовлетворение. А един ден, обръщайки се назад, вглеждайки се честно в живота си, се питаме горчиво: Какво направих с мечтите си? Защо забравих да бъда щастлив? И тогава се сещаме за всичките пропуснати мигове на щастие, на пропилени възможности и неосъществени копнежи.
В "Отплавайте в света на мечтите" Карън Мерингер не дава рецепти за щастие. Тя разкрива изпитани съвети за това как да направим живота си по-красив и пълноценен. Най-хубавото е, че говори от личен опит. Самата тя успява да разчупи стереотипа на ежедневието и въпреки всички трудности, опасения и страхове, да осъществи мечтите си. Така на базата на личния си опит, на знанията си като психотерапевт, на мъдростта, почерпена от източната и западната духовна традиция, авторката пише една увлекателна книга, която би могла да се разглежда като "наръчник за щастлив и смислен живот". В творбата са включени редица примери за житейските съдби на други хора, които са се осмелили да преследват мечтите си, трудностите, през които са преминали, както и последвалата трансформация.
Стъпките, които ще ни помогнат да поемем контрол над живота си и да превърнем мечтите си в реалност, според авторката:
 
Стъпка 1
Определете своя курс.
Бъдете истински.
Стъпка 2
Прекосете морето на промените.
Освободете място за истински преживявания
Стъпка 3
Вдигнете котва и опънете платна.
Участвайте в живота.
Стъпка 4
Отплавайте от тихото пристанище.
Поемете риск
Стъпка 5
Плувайте редом с делфините.
Бъдете част от общността.
Стъпка 6
Създайте съкровени връзки.
Забави темпото.
Стъпка 7
Потърси маяка в бурята.
Преобразете нещастието.
Стъпка 8
Плавайте с вятъра, носете се по вълните.
Повярвайте и се отпуснете.

Книгата  компилира съвети с чисто практическа насоченост (да ограничим гледането на телевизия, сърфирането по интернет, свръхупотребата на мобилни телефони) с медитативни практики и творческа визуализация. Така постиженията на западната психоанализа се съчетават с източните духовни практики по един много естествен и ползотворен начин.
Авторката е любител на морето и притежател на яхта, с която кръстосва света. Както показва и самото й заглавие, книгата "Отплавайте в света на мечтите" използва красивата метафора за съществуванието ни като за едно пътешествие през морето на живота, където има всичко: приливи и отливи, безметежно спокойствие и силно вълнение, страшни бури и безбрежни широти. Важното е да не изпускаме руля на съдбата си и да следваме своята посока, за да не ставаме играчка на капризите на времето и вятъра на промените.   


Откъс:
* * *
Първа част
Вземете решение да потеглите

Предговор


Моята лична одисея
"Ако човек върви уверено по пътя на мечтите си и се старае да живее живота, за който копнее, ще постигне успехи, за които не е и подозирал".
Хенри Дейвид Торо

Заобиколена от тъмносините вълни, които се простират отвъд хоризонта във всички посоки, без следа от суша, аз се взирам в диамантената диря, която танцува по повърхността на океана. Слънчевите лъчи галят кожата ми като топъл кашмирен пуловер. Денят е 19 август 1998 година и аз съм на първия етап от пътуване, което ще преобрази коренно живота ми, пътуване, което ще ми разкрие един по-истински и по-пълноценен свят.

Моето пътуване към постигането на по-пълноценен живот започна от Сиатъл, щата Вашингтон, където живеех със съпруга си Джон. Неудовлетворени от битието, уморени от натоварения работен график, от това да се прибираме вкъщи и да се стоварваме на дивана пред телевизора без никакви сили за любимите си занимания, нашите души крещяха: В живота трябва да има нещо много повече от това!
Работата, която вършехме потискаше творческите ни заложби. Макар да харесвахме щата Вашингтон заради красотата на природата – зелените дървета, сладководните езера и заснежените планински върхове, - както и заради възможността за излети, екскурзии в планината и каране на ски, времето ни се струваше мрачно и рядко се ангажирахме с подобни дейности. Искахме да се насладим пълноценно на живота, а не да се чувстваме като зрители на футболен мач. И така, решението бе взето. Дошъл бе моментът да поемем към нови хоризонти.
Копнеехме за повече приключения и удовлетворение в живота си и затова започнахме да вземаме уроци по ветроходство – спорт, който и двамата много харесвахме. Времето, прекарано в океана, повдигна духа ни, накара ни да мечтаем и ни помогна да осъзнаем, че има други начини да прекараме живота си. Интересът към ветроходството ни подтикна да четем списания и книги, посветени на темата. Разказите за хора, които обикаляха света, вземаха си почивка и се откъсваха от съвременния начин на живот, ни вдъхновяваха. Една книга ни развълнува особено - „Първо плаване“ от Таня Аеби, която описва приключенията си, когато е била на осемнадесет години и което я превръща в първата американка и най-младият човек, обиколил света с платноходка. Последваха коментари. Щом тези хора можеха да го направят, защо ние да не можем?
Започнахме да обмисляме варианти. Един от тях бе да пътуваме като екипаж. За минимална сума можехме да се качим на нечия лодка и плавайки, да добием ценен опит. Като част от екипажа щяхме да споделяме отговорността за управлението на яхтата, да даваме дежурство по определен график на щурвала, да чистим и готвим. Проучихме няколко места и се спряхме на четиринадесетметрова яхта, която в момента обикаляше земното кълбо. Щяхме да се включим във втория етап от плаването и да пътуваме от Фиджи до Сингапур в продължение на шест месеца, като по пътя си посетим Вануату, Австралия и Индонезия.
Дадохме къщата си под наем, взехме си едногодишен отпуск, вдигнахме котва и потеглихме от Сиатъл на 1 юни 1998 година. Преди да се качим на лодката, тръгнахме на пътешествие по суша. В продължение на три седмици спяхме на палатка, докато разглеждахме и проучвахме няколко щата в търсене на нов дом – такъв, който повече да отговаря на духовните ни нужди. Пътувахме на изток по магистрала I-90 през Каскадните планини, а небето бе ясносиньо и слънчево, игличките на вечнозелените борове проблясваха и във въздуха се носеше усещане за лято. Колкото повече се отдалечавахме от забързания ритъм на цивилизацията и стария ни живот, толкова повече сърцето ми се отпускаше и ми ставаше все по-леко. Изпълваше ме благодарност за това, че бяхме избрали да се впуснем в приключение и да счупим оковите на собствените си ограничени разбирания за това как трябва да се живее. Най-сетне бяхме свободни да следваме сърцата си и да започнем отначало.
Докато пътувахме през Монтана, близо до Националния парк „Йелоустоун“, усетих със цялото си същество величествената красота на заснежените планински върхове и почувствах много силна връзка със заобикалящата ме природа. Отново бях завладяна от любовта към планините и започнах да си мечтая за живот в малка хижа, близо до природата. А после си казах: Не бих могла да живея в планината, прекалено много обичам океана. Тъй като съм израснала край океана, не можех да си представя, че ще бъда заобиколена отвсякъде със суша. Джон се чувстваше по същия начин. Бяхме пред дилема - а дали не можехме да имаме и двете? И тогава се роди мечтата ни. Някой ден да си имаме малка къща в планината и яхта в океана.
Пътуването ни по суша завърши в Сан Диего, Калифорния, където веднага се влюбихме в слънцето, океана и възможностите за спортуване на открито - плажен волейбол, бугибординг и сърф. Палмите, топлото време и спокойната атмосфера навяваха чувство за безметежност, като по време на ваканция. Решихме, че след завръщането си именно тук бихме искали да се преместим да живеем. После отлетяхме за Фиджи и се качихме на лодката за следващия етап от пътуването.
Докато бяхме на борда, имахме малко вещи, само колкото се побират в голяма брезентова торба. Ежедневието ни бе много просто и ние се наслаждавахме на момента и на забавения ритъм на живот. Миехме съдовете на ръка, простирахме прането, за да съхне и с удоволствие приготвяхме храната си. Единственият график, който спазвахме, бе вахтата насред океана, когато пътувахме от едно място към следващото. Бяхме силно впечатлени от това колко сме щастливи от по-бавния и простичък начин на живот, както и от запознанството ни с далечните култури и народи, които посещавахме. Повечето хора бяха щастливи с много малко материални блага. Научихме се не само да ценим тази простота, но се убедихме и в необходимостта да пречистим умовете си. Колкото повече забавяхме мисленето си и ограничавахме нещата, които ни разсейваха в живота, толкова по-скъпоценни ставаха миговете и се научихме на наблюдаваме и оценяваме нещата, които ни заобикаляха. Например любуването на залеза всяка вечер бе изпълнен с наслада ритуал, който ни носеше голямо удовлетворение. Наблюдавахме как цветовете преливат от жълто към оранжево и от пурпурно към червено. След завръщането ни в Съединените щати трябваше да мине известно време, докато приложим наученото на практика. Всичко се движеше толкова бързо. Имаше прекалено голям избор. Дори и обикновеното отиване до магазина за хранителни стоки беше стресиращо преживяване, а излизането на магистралата бе като пътуване със скоростно влакче. Когато осъзнахме колко обвързано с материалния свят е нашето общество, решимостта ни да водим по-прост живот и да не се поддаваме на безумната консуматорска нагласа се затвърди категорично. Но въпреки волята си, усетихме как бавно се връщаме към стария начин на живот – работехме само за да можем да погасяваме ипотеката си и не ни оставаше почти никаква енергия да следваме мечтите си.
Ненавременната кончина на баща ми, на шейсет и четири години, само девет месеца след като се пенсионира, бе последната капка, която преля чашата. Накара ни да осъзнаем колко е важно да изживеем мечтите си още сега. Бе дошъл моментът да пристъпим към реализирането на първоначалния си план – да имаме малка къща в планината и яхта в океана.
Няколко излета през уикенда ни бяха достатъчни, за да открием Биг Беър, красив планински курорт в Южна Калифорния. Едно от големите предимства на Биг Беър пред други подобни планински селища бе близостта му с океана – само на два часа път. Заехме се да проучим възможностите. Последваха няколко поредни щастливи съвпадения, което окончателно ни убеди, че именно това е мястото за нас, както и че това беше подходящият момент.
Търсехме дървена къща с цел да си намерим уютен дом и същевременно да ограничим месечните си разходи, за да можем да си купим и яхта и да правим онова, което обичаме. Целта ни беше да сме свободни и подвижни. На два пъти получавахме оферти за прекрасни имоти, които обаче бяха по-скъпи от първоначалните ни намерения. За щастие съдбата се намеси и след като отхвърлихме и двата, попаднахме на идеалната дървена къща – под първоначално определената от нас цена. Година и половина по-късно си купихме яхтата, деветметрова лодка клас „Каталина“, „Уиндстар“.
Днес съм по-щастлива у дома си, отколкото когато и да било. Заобиколена съм от природата, наслаждавам се на гледката към боровете, поляните, заснежените върхове, птиците, катеричките, конете, магаретата и лисиците, които се виждат от прозорците на нашия дом, и сутрин се будя от воя на койотите вместо от рева на автомобилите. Слънцето грее почти всеки ден и сърцето ми е изпълнено с благодарност към живота.
Яхтата като наш втори дом също ни носи безкрайно удоволствие. Да се разхождам дълго по плажа, да гледам залеза, да заспивам от нежното люлеене и плясъка на вълните, да плавам и да наблюдавам морските обитатели – делфини, китове, тюлени и пеликани - това са любимите ми занимания.
Като писател, психотерапевт и собственик на центъра „Творчески трансформации“, аз работя със собствено темпо и следвам ритъма на тялото си, а не часовника. Мислите ми забавиха своя бяг и това позволи освобождаването на творческите ми сили и скрити заложби. Освен това, моите клиенти желаят да преобразят живота си и да постигнат мечтите си. Работата ме зарежда с енергия, вместо да изцежда силите ми. Не само че живея на места, които ми харесват и върша работа, която обичам, но и ми остават сили да се включа в обществения живот и да поддържам трайни приятелства. Когато следвам импулсите на тялото си, аз изпитвам повече радост, страст и удовлетворение. Като слушам сърцето си и вземам решенията, които то ми подсказва, аз изживявам най-съкровените си мечти.

Карън Мерингер
Биг Беър, Калифорния
септември 2005 г.


 
Присъединете се към страницата на svetlosenki.com - Изкуството като начин на живот във facebook.

 

За да публикувате коментари, трябва да сте регистриран потребител. Можете да се регистрирате от тук.

 
Изкуство и култура www.svetlosenki.com 2009-2010 Всички права са запазени.  Условия за ползване
Разработка    RSS    Бюлетин    Други проекти: www.mrejo.net    Работа при нас