Панчо Владигеров
      facebook 
Отпечатъци
Написано от Надя Христова   
Четвъртък, 14 Януари 2010 21:44
Панчо Владигеров (1899 – 1978) е представител на т.нар второ поколение български композитори. Той е един от основателите на Дружеството на българските компонисти "Съвременна музика" (1933). Основоположник на редица жанрове в българската музика и композиционно-педагогическа школа, възпитала едни от най-изявените съвременни родни композитори (негов ученик е и пианистът Ал. Вайсенберг). Произхожда от Шумен, където живеят родителите му, но е роден заедно със своя брат-близнак ­ цигуларя Л. Владигеров, в Швейцария. Свири на пиано и композира от най-ранна възраст, десетгодишен учи теория и композиция при проф. Добри Христов в София. След ранната смърт на баща му през 1912 г. заминава с майка си и брат си за Берлин, където учи композиция в Академичното висше училище за музика ­ теория и композиция при проф. П. Юон и пиано при Х. Барт; завършва Академията за изкуство в класа по композиция на проф. Ф. Гернсхайм и проф. Г. Шуман (1920). За свои творби получава двукратно "Менделсонова премия" на Академията (1918 и 1920). Работи като пианист и композитор в Deutsches Theater на М. Райнхард ­ Берлин (1920­-32), пише музика за негови постановки. През 1932 се завръща в България и в продължение на четири десетилетия е професор по пиано, камерна музика и композиция в ДМА, която днес носи неговото име.
Автор е на многобройно творчество в различни жанрове: опера, балет, симфонична музика, 5 концерта за пиано и 2 за цигулка и симфоничен оркестър; камерна музика; 38 авторски транскрипции на инструментални пиеси за различни инструменти със съпровод на пиано; над 50 концертни обработки на народни песни за глас и пиано (или оркестър); 20 солови песни с пиано, 10 хорови песни с пиано или оркестър; музика към постановки в Deutsches Theater Берлин, Theater in der Josephstadt Виена и Народен театър ­ София и др.

Разпространението на Владигеровото творчество по света започва от началото на 20-те години на ХХ век, когато негови произведения се издават на ноти от виенското "Универсал едисион" и на грамофонни плочи от "Дойче грамофон" (Берлин) и се изпълняват многократно из цяла Европа и САЩ. Самият той е гостувал в десетки европейски държави като изпълнител на свои концерти за пиано и пиеси. Носител на наградата "Готфрид фон Хердер" на Виенския университет (1969). На негово име се провежда национален и международен конкурс за пианисти и цигулари в Шумен. Сценичната и симфоничната му музика е записана в 4 комплекта по 7 грамофонни плочи ("Балкантон"). Редица от произведенията му като Българска рапсодия "Вардар" стават емблематични за българската музика.

Информацията е предоставена с любезното съдействие на Съюз на българските композитори.






ТВОРЧЕСТВО - Избрани произведения

Музикално-сценични творби:

"Цар Калоян", оп. 30 ­ опера (1936, София).
"Легенда за езерото", оп. 40 ­ балет (1946, пост. 1962, София).

За симфоничен оркестър:

Симфония №1, оп.33 (1939); "Симфонична легенда", оп.8 (1919); Три импресии из оп.9 (1920); Скандинавска сюита "Сънна игра", оп.13 (1924), Българска рапсодия "Вардар", оп.16 (1922, орк. 1928), Шест екзотични прелюдии, оп.17; "Българска сюита", оп.21 (1927); Седем симфонични български танца, оп.23 (1931); увертюра "Земя", оп.27 (1933); "Импровизация и токата" из оп.36; увертюра "Девети септември", оп.45 (1949); Хоро-стакато (Динику-Владигеров) (1942); Първа и Втора сюита из балета "Легенда за езерото", оп.40 (1947, 1953); "Еврейска поема", оп.47 (1951); Драматична поема "Песен за мира", оп.52 (1956); Шест новелети из оп.59 и оп. 60; сюита "Люлински импресии", оп.63 (1972) и др.

Концерти за пиано и симфоничен оркестър: №1 (1918), №2 (1930), №3 (1937), №4 (1953), № 5 (1963).

За цигулка и оркестър: Концерт №1, оп.11 (1921), №2, оп.61 (1968); Бурлеска, оп.14 (1922); Българска рапсодия "Вардар", оп.16 (1922, транскр. 1951) и др.
За струнен оркестър:

Симфония №2 "Майска", оп.44 (1949).
За камерен оркестър:

Български песни и танци (1932); "Акварели" (1942); "Дивертименто" (1943).

Авт. транскрипции на клавирни пиеси за симфоничен, камерен и струнен оркестър.

Камерна музика:

Соната за цигулка и пиано, оп.1 (1914); Клавирно трио, оп.4 (1916); Струнен квартет, оп.34 (1940).

За пиано: над 100 пиеси, сред които: Сонатина кончертанте, оп.29 (1934); циклите "Десет импресии", оп.9 (1920); Български песни и танци, оп.25 (1932); Миниатюри "Шумен", оп.29 (1934); "Епизоди", оп.36 (1941); "Акварели", оп.37 (1942); "Картини", оп.46 (1950); Сюита от пет пиеси, оп.51 (1954); Новелети, оп.59 (1964) и др.

За цигулка и пиано:"Поема" и "В народен тон", оп.7 (1919); Българска рапсодия "Вардар", оп.16 (1922); Две български парафрази "Хоро" и "Ръченица", оп.18 (1925) и др., над 30 авт. транскрипции на пиеси за пиано.

За две пиана: 14 авт. транскрипции на клавирни и оркестрови пиеси.

За други инструменти със съпровод на пиано: 38 авт. транскрипции на инструментални пиеси.

Концертни обработки на народни песни за глас и пиано (или оркестър): над 50.

Солови песни с пиано: ­ 20
Хорови песни с пиано или оркестър: 10

Музика към постановки:

в "Дойчес театър" ­ Берлин, “Театър ин дер Йозефщат ­ Виена и Народен театър ­ София.

Избрана литература за него:


Сагаев, Любомир. "Панчо Владигеров" (С., 1952). Клостерман, Евгени Павлов: "Панчо Владигеров" (С., 1961; С., 2000); Лазаров, Стефан. "Панчо Владигеров и театърът" (С., 1976); Аврамов, Евгений. "Хармонията на Панчо Владигеров" (С., 1976); Бояджиева, Весела. "Линеарни тенденции в клавирната музика на Панчо Владигеров и европейската ситуация в началото на ХХ век" (С., 2003).


 
Присъединете се към страницата на svetlosenki.com - Изкуството като начин на живот във facebook.




Жорж СьораЗджислав БекшинскиМарк ШагалРембранд ван РейнЕдгар ДегаДавид Алфаро СикейросЛеонардо да ВинчиВинсент ван ГогПабло ПикасоСалвадор ДалиРене МагритВладимир КушПол СезанЕдуар МанеКамий ПисароАнри дьо Тулуз-ЛотрекПиер-Огюст РеноарКлод МонеАнри МатисЖан Франсоа МилеВладимир Димитров - МайстораВасилий КандинскиФрида КалоАлфред СислеМакс ЕрнстАртемизия ДжентилескиПол ГогенФренсис БейкънГустав КлимтМикеланджело да КараваджоАмадео МодилианиЙеронимус БошСандро БотичелиИсак ЛевитанФрансис ПикабиаЛеонид АфремовХуан МироДжеймс УислърАлфонс МухаОдилон РедонФредерик БазилДиего ВеласкесЕл ГрекоOдилон РедонФрансоа БушеМихаил ВрубелЖорж БракАнри РусоИгор ГрабарКрис ЛюисДжордж ГросКарл БрюловЕдвард Мунк Питер Корнелис МондрианГотфрид ХелнвайнФьодор ВасилиевИван АйвазовскиХуан ГрисФеликс ВалотонХристо БотевСтенли КубрикДейвид ЛинчБратя ЛюмиерАртър КларкФьодор ДостоевскиЕмил ХаризановИво СтанковЛюдмила ФилиповаМан РейИван ВазовКърт ВонегътМартин АргировПанчо ВладигеровФилип КутевМикеланджело АнтониониИрена СоленароваКлод ЛьолушЕдуард Мейбридж

 

За да публикувате коментари, трябва да сте регистриран потребител. Можете да се регистрирате от тук.

 
Изкуство и култура www.svetlosenki.com 2009-2010 Всички права са запазени.  Условия за ползване
Разработка    RSS    Бюлетин    Други проекти: www.mrejo.net    Работа при нас