Накратко за хайку
      facebook 
Статии
Написано от Николай Пеняшки - Плашков   
Сряда, 10 Февруари 2010 22:37
Родината на най-късата поетична форма в Световната литература е  Япония, чиито прототип се е появил в началото на VIII век.
В началото  на  X век  от развитието на различните форми – от поезията „вака” ( в началото на X век )  до
„хайкай” ( XIII – XIV  век )  до възникването  на  „хайку”  се  забелязва обединяване  на  принципи в отделните школи и направления.
Прекрасните петстишия „вака” или тристишия „ хайку” пораждат стремеж към красива образна структура.
Те изразяват богат вътрешен подтекст.
Хайку се състои в три реда  ( 5 – 7 – 5 ),  т.е.  17 срички и изразява дълбоко чувство и красота на интуицията. В него няма  символика .  То отразява живота в неговите форми и движения, и притежава чистотата и празнотата в прекрасна музикалност.
В тристишията „хайку” са залегнали простичките, дори и незначителните неща от нашето ежедневие - есенните листа, дъждът и др. Накратко казано „хайку”  ни помага как да възриемаме  живота във всичките  му форми и възприятия. То изразява кратките събития на нещата,  които се случват около нас  чрез силата на краткото слово.
В процесът на вътрешните възприятия и докосвания, авторът представя с богатството на словото случващото се.
В тази поезия  много явно се  усеща измерението и  протяжността  на живота като цяло.
Често се среща екзистенциалната  проблематика, скептичността и шеговита ироничност в сложното развитие  на природата във всичките й  измерения.
Спокойно мога да отбележа, че в съвременния  XXI – век  „хайку”  е  модернистичната  форма чрез  принципите на множествеността  и  синтезата  с  ефектите  на  словото.
Първият  известен  и  голям поет в историята  на  „Хайкай”  и  „ хайку”  е  Башо  Матсуо ( 1644 – 1694 ).
В своето „хайку” той шеговито изразява  безпомощността на  човешката  интелектуалност. То е  драматично, парадоксално.
Неговите тристишия ни карат  да осъзнаем  величието  на природата  чрез  простичките  й  компоненти,  изразени с   най – обикновени  думи, които конкретизират заобикалящата ни среда.
Именно в това усещаме красотата на поетичната форма „хайку”  и  неговата музикалност.

НАПРИМЕР


БАШО


Лятно зашики -

Люшват се и влизат
планината  и  градината.

*****
Какво щастие!

Долината лятна
кара снега да ухае.

*****

На сух клон
кацна гарван.
Късна есен.

*****

Хайде дечица -
град на парчета!
Хайде на вън!

*****

Есента на живота ми.
Все си е таз луна
и все е пак…

БУСОН


*****

Ореолът на луната.
Ухание на сливов цвят
струи във висините.

*****

Пролетен дъжд.
Свечерява се
Отминава и този ден.


БЪЛГАРСКИ  АВТОРИ  НА  ХАЙКУ


АНТОАНЕТА  НИКОЛОВА


*****

Навсякъде край мене
чужда реч.
Но песента на птиците е същата.


ДЕТЕЛИНА  ТИХОЛОВА


*****

Стадо кози.
Като пръснат бял боб на
зелена черга.

*****

Лятото чука
на стъклото с бисери.
Падна градушка.

*****

Розов бадемов
дъжд покри косата ми.
Уханен вятър.

АЛЕКСАНДЪР   ГЕРОВ


СТИХИИ


Океанът

и тайфунът
нямат милост.

*****

СТУДЕНТ  В  ТАВАНСКА  СТАИЧКА

Една пчела

и една пеперуда
ми дойдоха на гости.


ПЕТЪР  ПЛАМЕНОВ


*****

Спорим
И тавите тракат сърдито
В ръцете ти

*****

Олекотявам
От ветрените ласки
Прозрачен съм

*****

Самотен е пътят
Ако край него не никнат
Стръкчета трева

НИКОЛАЙ  ПЕНЯШКИ


Есенни листа.

Пъстра е пътеката.
Птиците пеят.

*****

Слънчевият ден
под небето облачно
капчица роса.

*****

На клон изсъхнал
настръхнали са птици.
Бурята силна.

*****

Нощта се спусна.
Песента на птиците
събуди утрото.

*****

Пролет ухае.
Южнякът стопли земята.
Нивите свежи.


©  Николай Пеняшки – Плашков  / peniashkiplashkoff

 
Гласове: 0
 

Коментари  

 
#1 FlamencoDancer 2010-08-06 19:54
Уникално тънък рисунък.Всички имаме на какво да се научим от хайку.
 

За да публикувате коментари, трябва да сте регистриран потребител. Можете да се регистрирате от тук.

 
Изкуство и култура www.svetlosenki.com 2009-2010 Всички права са запазени.  Условия за ползване
Разработка    RSS    Бюлетин    Други проекти: www.mrejo.net    Работа при нас