Ноктюрно
      facebook 
Разкази
Написано от Николай Пеняшки - Плашков   
Понеделник, 01 Март 2010 21:08

„Любовта не гледа с очите, а с душата…“
                        Шекспир „Сън в лятна нощ“

Борислав се събуди рано сутринта с главоболие.
Не му се ставаше. Разтриваше слепоочията си  и се опитваше да облекчи болката, но тя се инатеше и не отшумяваше. Не бързаше за никъде. Нямаше работа. Добре че не живееше под наем. Родителите му купиха това жилище, докато беше студент. Желанието му бе, да остане в София.

Всички казваха, че в столицата има повече възможности за работа, но за засега не можеше да открие подходящо място за себе си. А беше млад, обещаваш компютърен специалист и добър математик. Даваше таванската си стая под наем  и докарваше други странични доходи, така че за сега можеше да си позволи да живее без работа.
Главоболието постепенно отшумя. Стана, разкърши рамене и си направи кафе.
От кофеина главата съвсем се оправи. Изяде два сандвича и запали цигара. Телефонът звънна настоятелно.
- Ало! Здравей, Сашо! – беше приятелят му – Къде ще се видим? Добре! – и затвори.
Имаха уговорена среща. Сашо щеше да го чака в кафенето на театъра, което бе наблизо.
Борислав се облече и излезе. Трябваха му десетина минути до там. Избра  по-сенчеста маса на лятната тераса. Зърна Сашо на отсрещната страна. Приближаваше към него с две красавици. Неговият приятел не си губеше времето, ама никак. Чудеше се на умението му, да осъществява бързо контакти особено с нежния пол.
Борислав беше по-скован, и по-затворен от него.
- Здравей! Запознай се с приятелката ми…, – и я представи галантно – а тази прекрасна дама е нейна братовчедка… – погледна я закачливо.
Катя и Елена / така се казваха момичетата /, се разположиха удобно, и завързаха разговор. Първоначалната неловкост се стопи  и Борислав се почувства в свои води.

Елена /братовчедката/, беше седнала срещу него  и от време на време му хвълляше закачливи погледи. Това момиче  обичаше да флиртува, но дали го правеше със всекиго, или само с онзи, когото харесваше…
Борислав се питаше  и отпиваше на глътки питието.

Елена беше прекалено красива. Маслиненочерната й коса, кафявите големи очи, и финия профил на лицето й, галеха погледа му. Под оскъдните летни дрехи личаха овалните й възбуждащи форми. Всеки мъж би бил впечатлен, от тази красива принцеса.
Сашо говореше и заради него, а след това пое и ролата на сервитьор, и на гид в разговора. Борислав съвсем се изключи, сякаш беше случайно попаднал на тази маса. По едно време приятелят му се усети, че го пренебрегва  и реши да се реабилитира за поведението си.
- А Борислав  е скромна, но действаща личност  и ще го представя от другата му страна.
- Но Сашо, моля те…- прекъсна го той притеснен.
- Не ме прекъсвай…! – отговори Сашо – Аз държа на нашето приятелство  и искам дамите да знаят, с кого си имам работа! – усмихна се  и продължи уверено – Той е умен и компетентен компютърен гений.  За него програмирането е голямо удоволствие. Освен това е  и страхотен математик. Говоря ви самата истина. Необходимо е някой, който да го оцени по достойнство.
Борислав се усмихна за самоотбрана.
- Е…, Сашо понякога малко преувеличава…
Чак пък гений…! Човек трябва да е амбициозен и последователен в начинанията си. Ако е прекалено скромен  и не е агресивен като мен, никога няма да си намери работа, но нека не говорим само за мен… А ти няма ли да кажеш нещо за себе си? – и погледна закачливо към Елена. Тя му харесваше  и това стана ясно на всички.
- Аз ли?! – тя не очакваше такъв въпрос – Според мене последователността и амбициозността на човека зависят от неговия характер и вътрешната му нагласа.
- Борислав не очакваше такъв отговор. Не само, че беше красива, но се оказа и интелигентна.
От този момент, той вече я гледаше по съвсем друг начин. Май започваше още повече да я харесва.
Разговорът им продължи доста необичайно.
Накрая заговориха за филми, музика  и решиха да се видят четиримата отново. Елена се усмихваше загадъчно, присвила закачливо очи, продължаваше да флиртува с Борислав, а той на свой ред и хвърляше нежни погледи.
След първата им среща, последваха още през това лято, изпълнени  с емоции. Връзката им се задълбочи и укрепна. Борислав се отнасяше внимателно към нея, не бързаше веднага да се впусне в любовна авантюра. Желанието му беше,  да се опознаят по-добре. Не искаше да я загуби  и постоянно подхранваше в нея интерес към себе си, и й заявяваше чувствата си. Умееше точно в подходящия момент да я прегърне, или целуне, но изчакваше мига за нещо по-интимно, а той според него още не беше настъпил.
На свой ред, Елена оценяваше поведението му  и неусетно се увличаше все повече към него.
В свободните минути, мислите й се стремяха все повече към Борислав.
Започваше да мечтае тайничко за момента, в който ръцете му ще погалят тялото й  и да се случи онова хубаво,  и нежно докосване, за което всяка жена мечтае.

Скоро желанието й се сбъдна. Борислав е покани у дома си, да послушат  музика. Беше обещал да й пусне страхотни мелодии, които откри в Интернет, записани  на отделен диск специално за нея. Мислеше да и го подари. Въпреки че имаше моменти, когато спореха и не винаги стигаха до едно и също мнение, между тях се установи интимност, която им харесваше. Двамата до този момент, не бяха имали по – сериозни връзки. Но през тази нощ двата остри камъка някак притъпиха докосването  и успяха да преодолеят различията си. Любовта извърши своето чудо  и двамата го усещаха,  и разбираха.
Неусетно лятото се изниза. Четирите месеца откакто се познаваха, им се сториха много повече. Често Борислав отстъпваше пред упоритостта на Елена, но когато грешеше в преценките и постъпките си, той деликатно й намекваше, че не е на прав път. Стремеше да избягват караниците и обичайните скандали, които останалите двойки имаха. Елена оценяваше това  и за нищо на света не искаше да загуби Борислав, макар че често се цупеше и правеше на сърдита.
- Винаги правиш нещата така, че да влезеш в сърцето ми, а аз понякога съм голям инат… Прости ми… – и го целуваше дълго, сякаш да го умилостиви.
- Такава си ми хитруша и лудетина… – усмихваше й се нежно той.
- А ти си несравним артист…Трябвало е да работиш в театъра! – весело го иронизираше.
- Аз ли?! Не обичам скандалите, а и те обичам повече отколкото си представяш, въпреки, че си доста ината, буйна и суетна дама, но ако не беше такава, сигурно нямаше да те харесвам толкова.
- Има ли жена да не е суетна?! – правеше обидена гримаса, но с крайчеца на окото го следеше.
- Ти да не се разплачеш сега ?  Ела миличка! – и я притегляше в обятията си, а тя се сгушваше в него  и пъхаше ръце под ризата му.  Започна едно лудо боричкане, което неизменно приключи в леглото.  Двамата играеха с удоволствие всеки път, този техен спектакъл  и така любовта им беше още по – гореща,  и истинска.
Случи се голяма беда и прекъсна тези сладки моменти. Бащата на Борислав почина внезапно. Беше получил инсулт  и нищо не можа да му помогне. За няколко дни човекът си отиде, а за единствения му син това бе неочакван удар под пояса. Той обичаше баща си  и макар че не живееха в един град,  говореха  често по телефона, и споделяха много неща за живота си.
Борислав трябваше да замине в Бургас за погребението. Не знаеше дали Елена, ще иска да го придружи, затова реши да не я задължава,  да пътува с него, освен ако сама не пожелае.
Тя държеше да бъде до него в този тежък момент  и отпътуваха заедно.
Майката на Борислав въпреки събитията и това, че бе съсипана от ненадейната смърт на най-близкия си човек, оцени присъствието на Елена позитивно.
Момичето на сина й  направи много добро впечатление, и ги помоли да останат още няколко дни, докато свикне с положението, макар че едва ли се свиква лесно и бързо със самотата.

Вечерта Борислав заспа в обятията на Елена  измъчен и тъжен.Тогава тя за пръв път разбра, че го обича много  и пожела да бъде негова съпруга до края на живота си. Не му каза, тъй като момента не беше подходящ, но като се върнаха в София, му разказа за решението си.

Той беше трогнат  от искреното й признание и реши, че е време да опитат да живеят заедно.
Тя се пренесе при него.

Застанал до прозореца, Борислав гледаше първия сняг  и си мислеше, че понякога смъртта води след себе си и хубави моменти. А навън вятърът свиреше своето зимно ноктюрно за тях.

Разказът е написан по действителен случай.

©  Николай Пеняшки - Плашков

 

 
Гласове: 1
 

За да публикувате коментари, трябва да сте регистриран потребител. Можете да се регистрирате от тук.

 
Изкуство и култура www.svetlosenki.com 2009-2010 Всички права са запазени.  Условия за ползване
Разработка    RSS    Бюлетин    Други проекти: www.mrejo.net    Работа при нас