"Последната песен" - всички подробности за екранизацията по книгата на Никълъс Спаркс
      facebook 
Стоп кадър
Петък, 30 Април 2010 19:08
"В "Последната песен" има много мотиви. Има вяра, прошка, семейство - и ако ги представиш както трябва, тези мотиви трогват зрителите, защото отразяват собствения им живот", споделя Никълъс Спаркс.
По най-новата книга на автора на бестселърите ("Незабравимата", "Тетрадката"), действието в "Последната песен" се развива в крайбрежно градче на юг, където отчужден баща (Грег Киниър) получава шанс да прекара лятото със своята намръщена дъщеря тийнейджърка (Майли Сайръс), която предпочита да си е вкъщи в Ню Йорк. Той се опитва да се сближи отново с нея чрез единственото им общо нещо - музиката. Това е една история за семейството, приятелството, тайните и спасението, както и за първата любов и вторите шансове. "Последна песен" е петнайсетата издадена книга на Спаркс. Макар няколко от предишните му заглавия да са филмирани - "Тетрадката", "Писмо в бутилка" и "Нощи в Роданте", "Последна песен" е първата му книга, стигнала до големия екран по-малко от година след публикуването си.
Писателят Никълъс Спаркс става литературна легенда през 1996 г., когато романът му "Тетрадката" светкавично се прочува и се превръща в издателски феномен. Вдъхновяващите истории на Спаркс за необикновения живот на обикновените хора печелят читатели по цял свят. Най-новата му книга "Последна песен" не прави изключение, като дебютира под номер едно в списъците с най-продавани книги на "Ню Йорк Таймс" и "Ю Ес Ей Тудей".
Задълбочените, понякога забавни и винаги въздействащи книги на Спаркс са в основата на мощна филмова индустрия. Горчиво-сладките му истории вдъхновяват както хитови продукции, така и оценени от критиците филми, сред които са "Писмо в бутилка" с Кевин Костнър и Робин Райт Пен, "Незабравимата" с Манди Мур, "Тетрадката" с Райън Гослинг и Рейчъл Макадъмс, "Нощи в Роданте" с Ричърд Гиър и Даян Лейн и наскоро "С дъх на канела" с Аманда Сийфрид и Чанинг Тейтъм. През 2011 г. се очаква филмова адаптация на книгата му "Късметлията".
С излизането си на голям екран "Последната песен" бележи началото на нова глава в кариерата на Спаркс.
В основата на историята е трогателното пътешествие на баща и дъщеря, които са загубили връзка един с друг и сега се борят да намерят обратния път. Филмът навлиза и в неизследваната територия на младежката любов, когато затворената в себе си Рони се запознава с момче, което среща по време на лятната ваканция.
По думите на Грег Киниър, който играе Стив Милър - бащата на Рони, Спаркс се хвърля смело в радостите и предизвикателствата, които съпътстват семейните отношения. "Прочетох сценария и бях наистина трогнат, Никълъс Спаркс притежава невероятна чувствителност по отношение на семейството. Написал е увлекателна история за двама души, които отначало ти се струва, че не биха могли да се сближат. Накрая далеч не всички неравности са изгладени - точно като в реалния живот", споделя Грег Киниър.

"Последната песен" е любовна история, казва Спаркс, "но не е булеварден роман", предупреждава той. "Това не е фантасмагория за романтици. А история за истинска любов на няколко равнища - любовта между родител и дете, младежката любов, разцъфнала за първи път, обичта и загрижеността между зрели хора."

За режисьорката Джули Ан Робинсън, спечелила три номинации за БАФТА и "Златен глобус" за работата си в британската телевизия, простичката история на филма отразява авторовото задълбочено познаване на човешките емоции. "Напомня ми за класики като "Великолепие в тревата", казва Робинсън. "Последната песен" е филм за прошката и изкуплението, за хора, някога разделени, които пак се събират, и за любовта. Това е филм за крехкостта на човешките отношения и за това как веднъж прекъснати, тези крехки връзки могат да се споят отново."

Оптимистичната нагласа на филма отразява личната житейска философия на автора. "В "Последната песен" има много мотиви", казва Спаркс. "Има вяра, прошка, семейство - и ако ги представиш както трябва, тези мотиви трогват зрителите, защото отразяват собствения им живот." Спаркс обяснява зараждането на "Последната песен" с разговор, който водил с продуцентката Дженифър Гибгот. Тя търсела проект, който да позволи на младата звезда Майли Сайръс да покаже драматичните си заложби. "Точно бях завършил "Късметлията". И трябваше да взема решение с какво да се захвана.", спомян си той. " Опитвам се да пиша за герои на различна възраст и поставени пред различни дилеми, за да е свежо и интересно както за мен, така и за читателите. Наскоро бях написал два романа с герои между двайсет и петдесет години, затова ми се щеше да пиша за тийнейджър, което не съм правил след "Незабравимата". Докато той формулира следващата си крачка, се обажда Гигбот. "Попита ме дали ми се намира нещо, което би се харесало на Майли Сайръс", разказва Спаркс. "Е, не ми се намираше. Не съм чак толкова продуктивен. Но тя ми каза, че Майли се влюбила в "Незабравимата", така че се замислих сериозно и за пет-шест седмици създадох сюжета."
Спаркс представя на продуцентите забавен, но и дълбоко емоционален разказ за баща и дъщеря. "Писах и сценария, и романа с идеята да е подходящ за Майли", обяснява той. "Но аз винаги пиша с цел да се получи хубава история и нещата трябваше да се балансират. Завършеният продукт определено не е копие на "Хана Монтана", а многопластов филм с талантливи актьори, който ще се хареса на зрители от всички възрасти. Рони наистина е завладяващ женски образ и преживява неща, с които се сблъскват много тийнейджъри. Наистина й се налага да порасне и да узрее с напредването на филма."
Сайръс е във възторг, че първата й драматична роля ще е във филм със сюжет по Никълъс Спаркс. Тя признава, че "Незабравимата" и "Тетрадката" са повлияли значително на живота й. "Творбите му са пълни с чудесни, оптимистични послания", отбелязва младата актриса. "За мен най-хубавото е, че децата го обожават, но е и достатъчно зрял, за да се хареса на възрастните. Необичайно е да се постигне такъв баланс." Спаркс си партнира с дългогодишния си приятел Джеф Ван Уай при писането на сценария. "Познаваме се от колежа - повече от двайсет и пет години", разказва Спаркс. "Джеф постигна големи успехи в света на бизнеса, но винаги си е мечтал да напише сценарий. Когато Дженифър ме попита дали бих се захванал със сценарий, си помислих, че с Джеф може да го направим заедно. Въпреки че той живее в североизточната част на страната, а аз - на юг, имахме телефони, също и имейли, и водехме безкрайни разговори всяка вечер."
Според Кели Престън, която играе ролята на Ким - майката на Рони, резултатът е "едновременно сърцераздирателен и жизнеутвърждаващ". "Творбите на Ник са толкова задълбочени", споделя актрисата. "Той пише за прости неща, които се случват в реалния живот, за това как да откриеш красотата в дребните моменти. Никълъс има прекрасен поглед към човешкия характер, който му позволява да влезе в главата на едно седемнайсетгодишно момиче със същата лекота, с която пише за възрастни."


В ТЪРСЕНЕ НА РЕЖИСЬОР
Джули Ан Робинсън задава тон на продуцента Адам Шанкман: привилегията да прехвърляш творбите на Никълъс Спаркс на голям екран носи и голяма отговорност. "Ние тълкуваме творбите му, а всички те са истински мегахитове", казва Шанкман. "Това е една силно емоционална история, която ни напомня, че има нещо по-голямо от самите нас. Напомня ни, че любовта идва под много различни форми, че прошката е важна за израстването ни като личности. С Ник сме работили заедно и преди, режисирах 'Незабравимата", което беше прекрасно изживяване за всички ни, така че се чувствам отговорен."
След като Спаркс започва да пише сценария, филмът бързо набира скорост и е изключително важно да се намери режисьор, който да може да се справи с емоционалната сложност на историята. "Всичко тръгна много бързо", разказва Дженифър Гибгот, "защото студиото и Майли бяха много въодушевени и ентусиазирани да направят филма. Ник реши, че ще завърши сценария преди романа и започнахме да търсим режисьор, докато той пишеше романа."
Продуцентите се обръщат към Джули Ан Робинсън, успяла британска режисьорка. "Джули Ан беше правила филм за Би Би Си, наречен "Слез от планината", обяснява Гибгот. "Разказва се за младеж, чийто брат страда от синдрома на Даун. Беше постигнала прекрасни резултати с група млади актьори. Знаехме, че Джули Ан може да предложи вдъхновение и подкрепа и да помогне на Майли в прехода от комедийни роли към това драматично изпълнение."
"Страстта, с която се отнасяше към актьорите, пролича ясно по време на снимките", продължава Гибгот. "Тя яде, пие и спи с мисълта за техните изпълнения. Имаше толкова конкретни и подробни изисквания за играта им във всяка една сцена."
Шанкман, който описва Робинсън като "актьорски режисьор", отбелязва, че тя се е учила от някои от най-успелите филмови дейци на нашето време, включително Стивън Долдри, отвел Кейт Уинслет до "Оскар" в "Четецът", и Сам Мендес, постигнал същото с Кевин Спейси в "Американски прелести". "Тя е страшно енергична. Докато гледа, става на крака и се вживява, сякаш играе ролята редом с актьора."
В очите на Робинсън всеки актьор е уникален талант и тя приспособява режисьорския си подход към нуждите му, за да се сработят възможно най-добре. "С Грег Киниър водихме дълги разговори преди снимките", обяснява тя. "Говорихме много за сценария и за героя, защото той се отнася интелектуално към работата си. Но с младите актьори никога не бих репетирала, дори да имах всичкото време на света. Те може да се отегчат и уморят и магията много бързо да се изгуби. Мисля, че онова, което правят инстинктивно, най-често е право в десетката." Робинсън обича да работи отблизо с всеки актьор, като при много кадри избягва да следи монитора на снимачната площадка. "Трябва да видя какво е изписано на лицата на актьорите", казва Робинсън. "На мониторите картината е твърде насечена и неясна, не мога да видя очите им, да разбера дали наистина са се потопили в ролята. Когато почувствам, че наистина са изпълнени от емоцията и са й се отдали напълно, това ме въодушевява. Във възторг съм, ако не мога да открия измамата. А и това ускорява процеса, защото ако имам забележка или актьорите имат въпрос, съм на разположение."
Според Робинсън сюжетът на филма е както универсален, така и изключително личен. "Всеки, с когото говоря за "Последната песен", се идентифицира с някой аспект на филма", казва тя. "Моето отношение към историята беше изключително повлияно от факта, че съм родител. В този филм виждаш как родителите правят грешки. Когато си дете очакваш родителите ти да са идеални, а станеш ли родител, осъзнаваш, че си просто човек и грешиш. Тази страна на историята наистина ме трогна и мисля, че всеки ще я разбере и ще открие себе си там."
За Робинсън филмът е реализация на творческото въображение, което вложила още в първите си срещи с продуцентите. "Беше най-хубавото творческо преживяване в живота ми. А съм имала много такива, които наистина са ми допадали. Хората, които участваха при направата на този филм, го превърнаха в уникално изживяване. Оставиха ме да правя нещата по моя си начин, което беше чудесно."

БЕБЕТА КОСТЕНУРКИ
Младият актьор Боби Колман наглежда няколко мънички бебета костенурки по време на снимките. В лентата героинята на Майли Сайръс, Рони, открива гнездо на костенурка и се заема да предпази яйцата от миещи мечки и други натрапници. Ключовата сцена, в която току-що излюпените морски костенурки си проправят път към океана, първоначално е трябвало да бъде пресъздадена с помощта на компютърна анимация, но в последната минута продуцентите взимат решение да използват живи костенурки. Двайсет и четирите новоизлюпени, правят филмовия си дебют в "Последната песен", като пристигат на снимачната площадка благодарение на отдела на Министерството на природните богатства в Джорджия и от там поемат към океана. Петсантиметровите бебета накрая ще достигнат метър дължина и тегло до 140 килограма.

ЗА ДА ЗАПЕЕ "ПОСЛЕДНАТА ПЕСЕН"
Майли Сайръс изпълнява първата си драматична роля, а Грег Киниър майсторски си проправя път през емоционалните върхове и спадове на деликатния сценарий на Никълъс Спаркс - предизвикателство дори за най-опитните актьори от екипа.
"Сюжетът е прост, но актьорите трябва да изминат дълги емоционални пътувания", казва Робинсън. "Ник Спаркс задълбочено разкрива човешките емоции. Той им дава задачата да преминат през целия спектър от емоционални изживявания на екрана."
Робинсън не е запозната с предишните изпълнения на главната си актриса, когато се съгласява да режисира "Последната песен". Вроденият талант и чар на Сайръс бързо я спечелват. "Тя има излъчването на звезда", казва режисьорката. "Просто грее, и когато се появи на снимачната площадка, всички го усещат. Понякога не мога да повярвам, че е само на 16 г. Има невероятни заложби."
Ентусиазмът и отдадеността на Сайръс впечатляват целия екип. "Майли е прекрасна", казва продуцентката Дженифър Гибгот. "Такава невероятна професионалистка е, че забравяш колко е млада. Притежава необикновена самоотверженост, енергия и доброта. Винаги поддържаше лека атмосфера на снимачната площадка, но същевременно се стараеше да се усети присъствието й като актриса. При положение, че се занимава с толкова много неща, включително предстоящото й турне, музиката и телевизионното й шоу, усърдието й в работата по този филм беше наистина впечатляващо."
Младата актриса е благодарна, че получава толкова много подкрепа от Робинсън по време на такива трудни снимки. "Ако не се сработиш истински с режисьора, според мен това си личи на екрана", казва Сайръс. "Джули Ан беше толкова забавна. Тя даде всичко от себе си, за да се сработим добре. За мен беше много важно, че имаше доверие в мен." Сайръс споделя, че затрудненията на героинята й във филма й се струват много истински. "Когато родителите й се разделят, тя взема някои погрешни решения. Но после преоткрива пътя към щастието си чрез вярата, любовта и приятелството. Това са най-важните съставки на щастието, а понякога в живота ние пренебрегваме именно тези неща. Обичам да пея и да забавлявам хората. Много ме натъжава дори мисълта, че не бих могла да го правя. Затова е тъжно, че човек с таланта на Рони нарочно се откъсва от него. Да живея без музика, би било като да живея без въздух, и Рони се чувства по същия начин. Тя се отказва, за да накаже баща си, но всъщност излъгва единствено себе си", разказва младата звезда.
Ролята изисква от Сайръс да се научи да свири на пиано, което по думите й става доста бързо. "Може би ми беше лесно, защото умея да свиря на китара", обяснява Сайръс, която възнамерява да продължи с уроците по пиано. "Научих се не само как да изсвиря дадена песен, но и как да го направя като класически музикант - как да седя, къде да гледам, докато свиря, как да се държа, как да си движа пръстите. Изисква се много повече дисциплина, отколкото при обикновеното свирене. Научаването на нови неща е част от работата ми, която страшно много ми допада. Толкова много хора си мечтаят да научат нещо подобно, а за мен това преживяване идва като част от правенето на филма." Актрисата се надява, че това ще е първата от редица роли, които ще й позволят да се развие и да израсне. "Според мен е много важно да търсиш роли, които представляват предизвикателство", казва Сайръс. "Тази се появи в много напрегнат момент. Предстоеше ми турне, работех по шоуто... Мислех си, че ще е невъзможно да намеря време и за нея, но всичко си дойде на мястото. Получи се идеално, защото този филм е точно за това - как нещата си идват на местата въпреки всичко."
По време на снимките много от членовете на екипа стават близки приятели. Сайръс и Грег Киниър, който играе баща й, моментално се сближават. "Грег много прилича на баща ми в реалния живот", разказва Сайръс. "Много е улегнал, но е страшно забавен и всички просто се влюбват в него. Той ми беше като баща, докато бяхме в Савана, защото баща ми не беше в Джорджия с мен. Често сядахме на верандата и си говорехме за онова, което става. Разбирахме се прекрасно и мисля, че това ще си проличи и на екрана." Киниър е впечатлен от работата на младата си партньорка във филма. "Тази роля изисква много от Майли", казва той. "Изпълнена е със сложни емоции. Тя се справи страхотно. Майли е страшно сърдечна и е истинска професионалистка. Възхищавам й се за това. Приема работата на сериозно, но в същото време зарежда обстановката с много настроение и енергия. Тя е едно много впечатляващо шестнайсетгодишно момиче."
Актьорът, номиниран за "Оскар" за най-добра поддържаща роля за "Колкото толкова", играе Стив Милър - концертен пианист, който напуска семейството си, за да се съсредоточи върху кариерата, която обаче не се развива по план. Сега Стив се опитва отново да се сближи с двете си деца, преди да е станало твърде късно. "Стив иска пак да се събере с децата си и да ги опознае отново", казва Киниър. "В началото на този филм има много неизвестни, които се изясняват с напредването на лятото." Чувството за хумор на актьора играе ключова роля за реалистичното изграждане на образа, казват продуцентите. "Изпълнението на Грег в "Мис Слънчице" е едно от любимите ми", споделя Гибгот. "Той придава хумористична отсянка на един толкова нервен герой с изключителна грация и лекота. Стив донякъде е измъчен баща, а Рони никак не улеснява нещата. Но Грег е способен да придаде малко вятърничавост и на най-сериозния герой."
Отдадеността, с която той се заема с ролята на Стив, покорява Робинсън. "Грег е така загрижен за детайлите", казва тя. "Работила съм с много велики актьори и Грег определено е един от тях. Той се интересуваше толкова дълбоко от всеки аспект на героя си, че ми се е обаждал и през почивните дни, за да обсъдим някоя сцена. Той беше Стив постоянно, всеки ден."
Разклатените отношения в семейство Милър докосват нещо в Киниър. "Трогна ме колко е трудно да се създадат трайни връзки в семейство, сред чиито членове сякаш зее бездна", разказва Киниър. "Родителите са се разделили поради причини, в които не се задълбочаваме, но изглежда никой няма вина. Но, както винаги, децата са поели удара и в случая голямата дъщеря Рони е на много раним етап, когато вижда изход само в гнева и враждебността. Тя е дяволски ядосана и няма намерение да се примирява повече. Моят герой се опитва да поправи това и да възроди усещането за семейство."
Но Стив има тайна, която крие от семейството си. "Той се опитва да ги защити, но докато не сподели с тях, семейството не може да продължи напред", обяснява Киниър. "Мисля, че Никълъс Спаркс чудесно поднася тайните. Тази играе много важна роля", продължава той. "Отношенията на Стив с дъщеря му са, меко казано, обтегнати, но той се старае. Плува срещу течението, защото тя е изпълнена с хапливост и горчивина и е много предубедена към баща си. Част от представата й за него не отговаря напълно на истината, и това ще стане ясно."
Освен това, Стив се измъчва от убеждението, че е виновен за разрушаването на местна църква. За да изкупи вината си, той се опитва да изработи наново прозореца с витраж на сградата. Киниър се среща с местни занаятчии, за да изучи тънкостите при изработката на витражи. "Удивително е да научиш повече за това", разказва Киниър. "Сетиш ли се за витраж и се чудиш, как ли го правят? Прилича на някаква шантава наука, която човек никога не би могъл да усвои. Но в нея има невероятна простота. Трябва да знаеш какво точно  правиш и са нужни години усилия, за да овладееш техниката, но в крайна сметка останах с впечатлението, че подвигът е постижим." Подготовката на Киниър за ролята включва и уроци по пиано. "Бих казал, че и преди можех да се преструвам, че свиря", обяснява той. "Но когато се обучаваш за концертен пианист, фалшивите умения са първото, с което трябва да се сбогуваш. Трябваше да започна от самото начало и да работя с инструктор. Мисля, че вече съм официално пристрастен към клавишите."
Новопридобитите му музикални умения му позволяват да забавлява екипа по време на снимките с кавъри на класически песни за път. "Така мотивирах екипа", казва той. "Трябваше само да ги заплаша, че ще свиря, и веднага се захващаха за работа."
Също като Сайръс, Лиъм Хемсуърт навлиза в нов етап от кариерата си с "Последната песен". Изгряваща звезда в родната си Австралия, Хемсуърт започва отначало в Лос Анджелис. Роля като тази на Уил Блейкли още при първото му голямо участие в американски филм е голям скок за младия актьор. "Лиъм има фантастично излъчване на екрана и неизчерпаема енергия", казва режисьорката Ан Робинсън. "Напомня ми за онези звезди от старите ленти, като Гари Купър. Лаконичен е по природа и е много спокоен зад камерата, но в погледа му се чете много." Като повечето герои на Спаркс, Уил има свои собствени тайни, които му тежат. "На повърхността той е чаровен и привлекателен", обяснява Хемсуърт, "Но тайните му пречат. Преструва се на жизнерадостен и популярен, но всъщност изобщо не е щастлив."
"Когато се запознава с Рони, той открива някой не по-малко объркан, изгубил нещо важно. С напредването на лятото, те си помагат един на друг да израснат като личности. Не му е лесно с нея, но в края на краищата си заслужава."
Заради ролята си в "Последната песен" Хемсуърт трябва бързо да усвои няколко нови умения. Младият актьор трябва да се сдобие със сертификат за водолаз преди началото на снимките. При положение, че е израснал със сърфа и гмуркането в Австралия, Хемсуърт определено не се бои от водата. Но суровата тренировъчна програма се оказва по-тежка, отколкото е очаквал. "Имах три дни, за да се обуча за водолаз, и прекарах и трите в шестметров резервоар в Северна Каролина - бях вътре на практика по цял ден. В същото време два-три часа всеки ден отиваха в класната стая, за да науча всички правила. Беше доста по-тежко, отколкото си мислех. Звучи лесно - просто си слагаш маската и се гмуркаш под вода. Но всъщност е много по-сложно." Освен това Хемсуърт, който никога не е играл волейбол, трябва да стане достатъчно добър, за да изиграе убедително волейболист с надежди за стипендия в колеж. "На прослушването ме питаха дали играя волейбол и аз отговорих "Не, но ще се науча." Треньорът ми беше страхотен играч. Мисля, че беше играл на Олимпийските игри. Играехме два пъти седмично, по два часа, и това бяха най-дългите два часа в живота ми. С Халок (Бийлс) не разменяхме и дума през тези два часа, с изключение на "Да", "Добре", "А така", и треньорът все повтаряше колко сме зле. Беше мъчително!"
Кели Престън, която играе Ким - майката на Рони и Джона, е почитателка на Никълъс Спаркс, привлечена от вдъхновяващите истории на писателя. "Такава прекрасна любовна история", казва тя, "и толкова добре написана. Обожавам Никълъс Спаркс като писател. Книгите и филмите му са много истинни. Смятам, че трябва да е водил много разнообразен живот, защото е така добре запознат с това как хората се отнасят един към друг и как разрешават проблемите си. Надявам се този филм да донесе на хората няколко щастливи мига - и може би някоя и друга сълза. Творбите на Ник са толкова задълбочени", споделя още Престън. "Той пише за прости неща, които се случват в реалния живот, за това как да откриеш красотата в дребните моменти. Никълъс има прекрасен поглед към човешкия характер, който му позволява да влезе в главата на едно седемнайсетгодишно момиче със същата лекота, с която пише за възрастни." Престън допълва, че е имала лична причина да приеме ролята. "Майли ме помоли да играя майка й - как можех да откажа? Познавам Майли от няколко години и я обожавам. Тя е умна, забавна, страшно талантлива, и е също толкова добра актриса, колкото и изпълнителка и певица. Невероятно задълбочена е. За мен е чест да играя майка й. " Престън изрича не по-малко похвали за останалите членове на екранното си семейство - Грег Киниър и Боби Колман. "Грег играе без усилие", отбелязва тя. "Чувствахме се много добре заедно. Лесно е да изиграеш сцена с него, защото е наистина чудесен актьор. А Боби Колман е същински фишек. Кипи от енергия. Участвах в една много мила сцена, в която се сбогува с баща си, просто е сърцераздирателно. Малък е още, но си го бива."
Дванайсетгодишният Колман играе Джона - брат на Рони. "На прослушване се явиха стотици деца, преди да попаднем на Боби", разказва Робинсън. "Все повтарях "Не искам холивудско хлапе." Исках някой шантав и чаровен, но не по общоприетия начин. Зрителите трябва да ги е грижа за Джона, точно както Рони я е грижа. Боби е прекрасно момче и удивителен човек и това си личи на екрана. Той беше единствен от кандидатите, който ни разсмя и в същото време ни разби сърцата. Това трябва да умее всеки актьор." Младокът обсъжда ролята си със самоувереността на много по-възрастен актьор. "В този филм най-много ми допадна това, че Никълъс Спаркс говори за нуждата от вяра, любов и семейство", казва той. "В началото на филма, точно това е проблемът в нашето семейство. Нямаме достатъчно вяра един в друг, за да повярваме, че не се опитваме да се нараним взаимно. Между нас няма любов и не се смятаме за приятели. Джона е щастливо, въодушевено хлапе, което се наслаждава на живота", добавя той. "Обича да говори с баща си и да споделя с него мислите си, както и да играе и да пуска хвърчила." За Колман едно от най-големите преимущества на киното е, че научаваш, както той се изразява "страхотни нови неща". Тъй като Джона помага на баща си за витража, Колман също е обучаван в занаята. "Все си мислех, че стъклото се споява в някаква огромна фурна или с горелка", казва той. "Но всъщност се започва с лист хартия. Рисуваш онова, което искаш да направиш. После вземаш нужното стъкло и го налагаш отгоре като прозрачна хартия. Рязваш го с едно острие, което оставя една драскотина. После го тупваш и то изведнъж се разполовява. Събираш парчетата стъкло като парченца от пъзел и изливаш оловни ленти около тях, за да прилегнат едно към друго. После спояваш краищата на оловните ленти, и готово. Имаш си витраж." Като най-млади членове на екипа, Колман и Сайръс безкрайно се забавляват заедно извън сцената. "Обикновено аз съм най-малката на снимачната площадка", разказва Сайръс. "Беше хубаво поне веднъж да съм кака. " Колман вярва, че веселите моменти, прекарани заедно, са ги сближили повече по време на изпълнението им. "Определено се почувствахме като брат и сестра, защото си погаждахме номера, а точно това правят братята и сестрите. Цялото изживяване беше невероятно", обобщава Колман. "Влюбих се в Савана. Не е като в Калифорния, където цветето - символ на щата, е от бетон. В Савана има храсти, и дървета, и риба, и алигатори. Толкова е красиво."
В лентата играят и още няколко многообещаващи млади актьори, приятелите и "враговете", които заобикалят Уил и Рони. Халок Бийлс играе Скот Томас - най-добрия приятел на Уил и негов съотборник в отбора по волейбол. "Сигурно съм играл няколко пъти на плажа като дете”, разказва Бийлс. "Когато на прослушването ме питаха дали играя волейбол, казах, че съм отраснал с тази игра. Естествено, истината излезе наяве при първата ни тренировка." За щастие, Хемсуърт е рамо до рамо с Бийлс, докато се учат. "Не мога да си представя по-добър партньор, с когото да преживееш всичко това, от Лиъм", казва той. "Тренирахме във фитнес залата и играехме волейбол всеки ден." На Ник Лашауей се пада ролята на лошото момче на квартала - Маркъс, безразсъден фукльо с неповторимо и зрелищно хоби. "Той е кралят на остров Тайби и получава онова, което иска", казва Лашауей. "Пада си малко нехранимайко. Вероятно пие твърде много, забърква каши и не му пука. Когато Рони пристига в града, той я пожелава, но тя не проявява интерес. И това не му харесва." Когато Никълъс Спаркс създава героя, той иска да придаде на Маркъс отличителна черта. След като гледа в YouTube няколко удивителни видеоклипа на хора, жонглиращи с огнени топки, Спаркс решава да вкара спорта в сценария си - а това означава, че Лашауей трябва да се научи да го прави. "Първо трябваше да се науча да жонглирам", разказва Лашауей. "Преди началото на снимките месец-два се упражнявах в Лос Анджелис. После започнах със специални огнени топки. По тях имаше съвсем малко горяща смес и пламъкът беше поносим. Слагах си ръкавици, напоени със специална смес, която потискаше горенето. Определено се чувствах готов, но вечерта, когато най-накрая снимахме сцената, пламъците бяха направо огромни. Изцяло поглъщаха топките и ми беше трудно да ги виждам. Исках да направя цели деветнайсет движения, но едва успявах да ги улавям." Щуротиите на Маркъс и лошото му поведение се окуражават от приятелката му Блейз, в ролята Карли Чейкин. Когато Рони пристига на остров Тайби, Блейз смята, че е намерила сродна душа у разгневената, разбунтувана тийнейджърка. В крайна сметка се оказва, че Рони й е истинска приятелка, човек, на когото винаги може да разчита - дори след като Блейз я предава.
"Блейз е измъчена душа със златно сърце", казва Чейкин. "Приятелството й с Рони я връща към това златно сърце. Тя поддържа много нездрава връзка с Маркъс, когато двете се запознават. Вярва, че това е единственото, което има на този свят, и е готова на всичко, за да го запази. Онова, което ми харесва в героинята е, че с помощта на Рони тя намира обратния път", обяснява Чейкин. "Рони насърчава Блейз да се промени и да вземе правилните решения, и Блейз най-накрая е готова да се изправи, да си върне силата и куража. Харесва ми спектъра от емоции, които Блейз преживява от началото до края."

САУНДТРАК ЗА ЕДНО НЕЗАБРАВИМО ЛЯТО
Горещи парчета от Майли Сайръс, "Маруун Файв", "Дъ Ревънетс" и "Уан Рипаблик"
Саундтракът към "Последната песен" включва изпълнения на едни от най-популярните музиканти, сред които две оригинални песни в изпълнение на Майли Сайръс: "When I Look at You" ("Когато те погледна"), написана и продуцирана от продуцента - носител на "Грами" Джон Шанкс, като в писането й е участвала композиторката на песни от Нашвил - Хилари Линдзи, и "I Hope You Find It" ("Дано го намериш"), написана от Джефри Стийл и Стивън Робинсън.
Първата песен, станала отличителен белег на филма, първоначално е трябвало да бъде част от новия албум на Майли. "Мислехме да включим "When I Look at You" в новия ми албум, по който работех, докато снимахме в Савана", разказва Сайръс. "Но когато осъзнахме, че тя всъщност описва целия филм, викнахме един композитор, за да състави по нея соло за пиано, което бих могла да изсвиря. Това е сцената във филма, в която Рони разкрива пред Уил, че умее да свири на пиано."
"Беше идеална за тази сцена, защото е любовна песен, но освен това е и за бога, за семейството, за любовта - точно както и целия филм." Клипът към песента е режисиран от Адам Шанкман.
Саундтракът към "Последната песен" се разпространява от "Холивуд Рекърдс" и от 23 март 2010 г. вече е на пазара. В него са включени песни на "Уан Рипаблик", "ВиЕйчЕс ор Бета", Ескимо Джо, Майли Сайръс, "Дъ Пейпър Рейнкоут", "Ра Ра Райът", Хосе Гонсалес, "Айрън енд Уайн", "Алфа Рев", Едуин Маккейн, "Олстар Уикенд", "Валора", "Дъ Ревънетс" и Арън Зигман.

ОСТРОВ ТАЙБИ – ЕДНА ОТ НАЙ-ДОБРЕ ПАЗЕНИТЕ ТАЙНИ НА ДЖОРДЖИЯ

Старомодно ваканционно селище предлага идеалната обстановка.
Продуцентите решават действието на "Последната песен" да се развива на мъничкия остров Тайби, близо до брега на Джорджия. Тайби се гордее с пет километра девствени плажове и старинен кей, както и с редица живописни магазинчета, предлагащи бански костюми и бира сред самобитните ресторанти, барове и старомодни дървени къщи. С население малко под 4000 души, домошарския чар и отпускащата атмосфера правят острова привлекателна туристическа дестинация за жителите на близка Савана, както и за посетители от цял свят.
Режисьорката Джули Ан Робинсън се влюбва в Тайби от пръв поглед. "Това е консервативна общност, където хората оставят вратите си незаключени", обяснява тя. "Може да се разхождаш навсякъде. Вече няма много места като Тайби. Притежава изключително тучна и богата природа, каквато не съм виждала другаде. Малко прилича на тропически остров, какъвто момиче като Рони би сметнало за неустоим."
Дизайнерът на продукцията Нелсън Коутс и екипът му се заемат да открият къща, която да отразява същината на остров Тайби. "Говорихме много за емоционалното пътуване на героите и как заобикалящата ги среда ще отразява това", казва Робинсън. "Искахме къщата на Стив да изглежда неподдържана. Не я намерихме точно в този вид, но нямаше друга като нея на острова. Строена е през 1911 г. и през годините са добавяни допълнителни стаи, което й придава изключителна своеобразност. Но за нея се бяха грижили добре, а ние не търсехме това. Така че я състарихме, накарахме боята да изглежда олющена, все едно е занемарена от години."
Коутс преобразява както фасадата, така и вътрешността на къщата, за да отразява настроението на измисления си собственик, както и да позволява по-удобен и лесен достъп на снимачния екип. "Исках да предам усещането, че тази къща е много, много стара", разказва Коутс. "Смятахме, че е важно да придадем на къщата на Стив, както и на целия филм, онова характерно усещане за живот на плажа, а не да прилича на снимка от луксозен курорт. Тя е удобна и олющена, сякаш е на това място от години. Понеже къщата наистина е строена отдавна, тя притежава автентична вековна атмосфера. Както и съответната простота и органичност - дървени стени вместо тапицерия или сладникави тапети на мидички."
Външният вид на къщата е обогатен с искрящо бели корнизи, черни кепенци и винилови паравани. Снимачният екип омекотява и състарява излъчването на сградата и добавя автентично изглеждащи паравани на предната веранда, които могат да се местят и махат, за да се разположат камерите. За да направят място за работилницата на Стив, те изнасят част от мебелите на верандата, което позволява и на режисьорката да заснеме повече сцени на фона на плажа.
Някои от ключовите сцени във филма се развиват на една пясъчна дюна до къщата, където Рони намира яйца на костенурка и се заема да ги опази. "Наоколо има много дюни, но нито една не ни вършеше работа", разказва Коутс. "Трябваше ни място, което да е близо до къщата. Освен това, дюните са защитена територия и трябва да внимаваме да не ги разрушим." Затова продуцентите искат разрешение от Министерството на природните богатства да създадат свои собствени дюни. "Купихме пясък и нужната растителност от одобрени източници", обяснява Коутс. "Раззеленихме отново няколко оголени дюни и създадохме нашия собствен "герой" точно там, където искахме - виждаха се къщата и водата, без да засягаме защитената територия. От Министерството на природните богатства бяха толкова доволни от работата ни, че не ни накараха да махнем дюната след края на снимките."
На няколко километра надолу по пътя и далеч от тихата плажна къща на Стив Коутс създава пъстра и претъпкана сцена за местния карнавал и площадка за волейболния турнир. Самият остров предлага много местна атмосфера, тъй като ресторантите и магазините в района изграждат наоколо будки за продажба на сладолед, сладкиши и тениски.
Докато обмисля цветовите съчетания, Коутс се стреми да избягва нюанси, които хората биха свързали с "Хана Монтана". "Затова не включихме розово, нито електрически или неонови цветове. Използвахме много оранжево и зелено, а за волейболния турнир добавихме и синьо. Сложихме лампи и плакати по дължината на кея, за да подчертаем красивите залези, тъй като много от сцените ни се развиват по залез слънце."
Тъй като в Тайби няма нито една църква, съответстваща на тази от сценария - с голям прозорец с витраж, Коутс и екипът откриват идеално местенце в близост до плажа, където да я построят. По думите на Коутс се стремят да построят църква, която да пасва на сюжета, но и да изглежда като част от стар квартал.
"Искахме да подхожда на острова и да е в типичен за югоизточните щати стил", обяснява той. "Въпросът беше да обединим няколко елемента, които да помогнат в развитието на сюжета. За да й осигуря чувство на приемственост, използвах доста от особеностите на църквите от началото на миналия век и сложих табела, според която църквата е строена през 1908 г. Използвах като модел около 35 различни дървени църкви. Не можехме да използваме тухли, защото накрая трябваше да я изгорим. Добавихме много прости прозорци в готически стил, които веднага подсказваха, че е църква, и неправилни плочи на покрива, каквито бях виждал на една църква в Южна Каролина. Основите на сградата бяха изградени от тухлени колони, както правят на юг в райони, които се наводняват", разказва Коутс.

Дизайнерът оставя вътрешността на църквата много семпла, като по този начин създава проста, непринудена атмосфера. Витражът над олтара е ключовият визуален елемент. Дизайнът се ражда от стари дървени трупчета с дърворезба, изобразяващи изтъркулването на камъка от гробницата на Иисус пред погледите на ангелите, което подчертава мотивите на Спаркс за надеждата и обновлението.
"Дизайнът на витража ми отне около шейсет часа", споделя още Коутс. "После трябваше да намеря начин да се сдобия бързо с него, защото изработването на витражи е толкова трудоемко. Обърнах се към моя приятелка, която е правила подобно нещо за мен и преди, в Лос Анджелис. Направих уголемена рисунка на прозореца в реални размери и тя тръгна да търси подходящи стъкла. Пращаше ми по имейл снимки на стъклото, когато през него проникват слънчеви лъчи, и преценявахме кои части да използваме. Определено беше предизвикателство да направим това от разстояние, особено като се има предвид, че един от процесите при изработката на витраж е оцветяването и после изпичането на всяко стъкло поотделно, и независимо какво рисувах на хартия, от художника зависеше какви нюанси на цвета ще избере при изпичането." Коутс и екипът му имат само 11 седмици да проучат и подготвят декорите за филма, така че проектирането, строежа и доизграждането на църквата стават с мълниеносна бързина. "Общо взето, първият, полуизгорял вариант на църквата беше готов четири седмици и половина след като стъпихме на острова", казва той. "Снимахме витража осем седмици след като бях изготвил проекта."
За пищната сватбена сцена в имението Блейкли, семейната къща на Уил, продуцентите напускат Тайби и измъкват трудно достъпно разрешение за използването на историческото имение Уормслоу близо до Савана. На края на дълъг и кален чакълест път с вековни дъбове от двете страни, покрити с испански мъх, се намира великолепно колониално имение, построено от Нобъл Джоунс, един от първите английски заселници в Джорджия. Остава Коутс  да добави само няколко допълнения, включително фонтан, малко зеленина, пиано и украсата за една пищна сватба, и картината е завършена.
Земната, смекчена атмосфера, която Коутс създава за филма, се отразява и на избора на костюми. Когато Рони започва да се чувства по-добре в кожата си, начинът й на обличане също се променя. Бунтарският й стил от началото на филма се измества от облекла, които отразяват новия й светоглед. "С Джули Ан определено искахме костюмите да отразяват израстването на Рони", казва Дженифър Гибгот. "Това, което виждаме отвън, говори много за случващото се вътре в нея. Луис Фрогли, дизайнерът на костюмите, се погрижи за това. С напредването на филма, Рони губи от остротата си. Когато се влюбва в Уил и започва да прощава на баща си, дрехите й стават по-нежни и по-женствени."
Робинсън и операторът Джон Линдли използват меката следобедна светлина на остров Тайби за няколко сцени. "С Джон искахме да създадем усещане за естественост", обяснява Робинсън. "Искахме изпълненията да подчертават универсалността на емоциите на нашите герои. Затова се опитахме да снимаме от неочаквани ъгли, да бъде колкото се може по-светло и свежо, за да не се чувстват актьорите ни ограничавани."
Робинсън и Линдли използват много кадри, снимани от високо с помощта на кран, за да обхванат изпълненият с живот фестивал на плажа и турнира по волейбол, както и широката плажна ивица на Тайби. Техниката подчертава и емоционалната уязвимост на героите. "На артистично равнище, искахме да придадем мащаб, чрез който да се открояват емоционалните аспекти на сюжета", обяснява режисьорката. "Използването на далечни кадри ни позволи да снимаме един или двама герои на фона на пейзажа, за да могат зрителите да усетят колко уязвим се чувства този човек."
"Например има една сцена, в която Джона току-що е чул много лоши новини и се вижда на преден план на много широк кадър, а по-назад са Уил и Рони. Така зрителите се чувстват близо до болката на момчето. Някой беше казал, че трябва да умееш да разкажеш сюжета на филма без звук, и точно това се опитах да направя."
Едно от най-големите предизвикателства за Робинсън се оказва режисирането на бебетата костенурки, които играят ключова роля за прераждането и изкуплението на Рони. През голяма част от ваканцията си момичето предпазва гнездото на костенурката от миещи мечки, докато се излюпят яйцата и новородените костенурки си пробият път до океана. Като планират да добавят компютърно анимирани костенурки при обработката на филма, продуцентите и екипа първоначално снимат сцената само с помощта на въображението си и на съвети от специалист по костенурки и екипа по специални ефекти.
"Седяхме на дюната над мястото, където трябваше да се излюпят костенурките, но там нямаше нищо", разказва Боби Колман. "Трябваше да си представим къде биха могли да бъдат и да се преструваме, че ги следваме и внимаваме да не ги настъпим. Прокарах невидима линия по маршрута, който трябваше да следвам. Беше много забавно, но после донесоха истинските костенурки и беше сто пъти по-хубаво!"
В крайна сметка, Министерството на природните богатства предоставя 26 новоизлюпени костенурки за фалшивото гнездо. По даден знак, мъниците започват да се клатушкат надолу по пясъка към водата и отплуват в океана.

Премиерата на "Последната песен" в България е на 07 май 2010 г.

Актьори: Кели Престън, Майли Сайръс, Лиам Хемсуарт, Грег Киниър
Режисьор: Джули Ан Робинсън / Продуцент: Адам Шанкмън, Дженифър Жибгот / Сценарист: Никълъс Спаркс



Превод: Десислава Недкова, снимки: Форум Филм България
 
Присъединете се към страницата на svetlosenki.com - Изкуството като начин на живот във facebook.

 

За да публикувате коментари, трябва да сте регистриран потребител. Можете да се регистрирате от тук.

 
Изкуство и култура www.svetlosenki.com 2009-2010 Всички права са запазени.  Условия за ползване
Разработка    RSS    Бюлетин    Други проекти: www.mrejo.net    Работа при нас