Екзотичният свят на Джордан Мечнър оживява в нова светлина
      facebook 
Стоп кадър
Четвъртък, 13 Май 2010 18:02
"Обичаме да показваме на публиката нови светове, които те не са виждали до момента. Светът на Древна Персия е един от най-очарователните. Притежава наистина голямо богатство от въображение и фантазия, като ние се опитахме да представим това в "Принцът на Персия: Пясъците на времето". Показахме на публиката епични филми като "Армагедон", "Карибски пирати" и "Принцът на Персия: Пясъците на времето" несъмнено се нарежда до тези силни заглавия. Филмът притежава въображение отвъд пределите, голям обхват и, разбира се, невероятен екшън", споделя Джери Брукхаймър.
Джордан Мечнър създава видео играта "Принцът на Персия" през 1989 г. "Търсех вселена, която до този момент не е пресъздавана в компютърна игра", споделя той. "Ранният период във видео игрите беше като същия този период в киното. Обръщахме се към вече създадени жанрове, като мечове-магии и научна фантастика, за да намерим неща, които да работят в една напълно нова концепция."
Режисьорът Майк Нюъл добавя: "Обичам представата, че това е мит, който оживява пред очите ни. Това е история, която е абсолютно реална, но и необикновена - нерационална и несъществуваща вселена, която ние разбираме по свой начин. Тези неща наистина се случват във филма."
Дастан не се ражда принц - съдбата му отрежда тази роля. Като дете в Персия през VІ в., когато тя е една от най-великите империи в историята на човечеството, Дастан е бездомно хлапе без родители и пари.

ПРИНЦЪТ НА ПЕРСИЯ: ПЯСЪЦИТЕ НА ВРЕМЕТО



Когато капитан от персийската армия го заплашва със строго наказание, задето е защитил свой приятел, заловен да краде ябълки, благородният шах Шараман вижда в него заложби за величие и го пощадява, а по-късно и осиновява. Израснал заедно със синовете на Шараман - Тус (Ричард Койл ) и Гарсив (Тоби Кебъл), и учен на мъдрост и благородство от своя осиновител и любимия си чичо Низам (Бен Кингсли), Дастан запазва част от присъщата си грубоватост, като същевременно се превръща в силен млад боец.
"В тази история ми допадна внушението, че всеки има огромен потенциал", споделя Кингсли. "Затова си помислих, че филмът ще е изключително жизнеутвърждаващ, особено за младите хора - ще ги накара да осъзнаят, че може да си дете от улицата, но това не означава, че имаш по-малък потенциал от някое дете от двореца. Нашият филм разказва за потенциала на едно дете, което се превръща във възрастен, и за изборите, които прави."
Решен да се докаже, Дастан предвожда атаката срещу мирния свещен град Аламут, в който обаче - по думите на шпиони - се трупа оръжие, което после се предоставя на враговете на Персия. Всъщност в Аламут се крие много по-голямо и по-ценно съкровище - легендарните Пясъци на времето, които позволяват на смъртните да връщат времето назад. Дастан се сдобива с древен кинжал със стъклена дръжка - ключа към Пясъците. Точно тогава цар Шараман е убит и обвиняват Дастан за престъплението. Вече беглец и изпълнен с отчаяно желание да изчисти името си, Дастан е принуден да се съюзи с Тамина, докачлива аламутска принцеса, чийто род охранява Пясъците на времето от векове и затова тя е готова на всичко, за да ги опази.
Дастан и Тамина, които от самото начало са като куче и котка, трябва да се преборят с неумолимата пустиня и с още по-неумолимите си врагове като лукавия шейх Амар и майстора-боец с ножове Сесо (Стив Таусент), през Хасансините, които се опитват да ги убият със своите фатални техники. Смелостта и бойните умения на Дастан, както и хитростта на принцеса Тамина ще отключат тайната за смъртта на краля, както и благородството, което Дастан наистина притежава.
Според Джиленхал екипът гледа по интересен начин на приказните корени на лентата. "На Майк Нюъл и Джери Брукхаймър им дойде блестящата идея лентата да се развива в реалността. Майк каза: "Искам този филм да се основава на мирогледа на персийците от VІ в. - те са вярвали, че фантазиите могат да станат реалност, че може да намериш кинжал, който връща времето назад, и не са се съмнявали, че това е възможно - така са възприемали света по онова време."
Във времена, в които европейската цивилизация е била малък проблясък на човешкия хоризонт, могъща Персия е създавала велики градове и съоръжения по пределите на цялата си империя: Персеполис, Багдад, Суса, Пасагадае, Арг-е Бам, Исфахан. В своите могъщи години империята се простира от реката Ефрат на запад до река Инд на изток, от Кавказко, Каспийско и Аралско море на север до Персийския залив и Залива на Оман на юг. Освен Иран, империята включвала в пределите си земите на Азербайджан, Афганистан, Пакистан, Туркменистан, Таджикистан, Узбекистан и източните части на Турция и Ирак и техните съседни региони.
Мечнър черпи вдъхновение от две велики произведения на персийската литература - "Шах-наме" грандиозна творба, написана от великия поет Фирдоуси около 1000 г. пр. Хр. и смятана за националната епопея на Иран, и "Хиляда и една нощ" сборник с приказки от IX в., които блестящо обединяват народни приказки и легенди от Древна Персия, Близкия изток и Индия. Мечнър осъзнава, че би могъл да изгради алтернативна вселена въз основа на факти от историята на Древна Персия, като създаде нови митове за една култура, която от векове се гради на своите собствени фантазии.
Мечнър създава главен герой, който се справя с гравитацията със своите акробатични умения, и не се спира пред нищо, дори пред законите на физиката и границите на човешките умения. "Исках да създам герой от плът и кръв, който ако пропусне скок, наистина ще се нарани", добавя Мечнър.
Той не само създава герой, който скача над пропасти и минава препятствия; младият гений прави гигантски скок, като търси нова технология, която да направи "Принцът на Персия" още по-близо до реалния живот. "Светът на "Принцът на Персия" е наистина зашеметяващ", казва изпълнителният продуцент Майк Стенсън. "Фантазията в тази игра е толкова голяма, че представената през 2003 г. част "Пясъците на времето" бе идеална за екранизация. Искахме да има елементи от играта, но както направихме в "Карибски пирати" развихме наша собствена история на база на това, което ни бе дадено. И все пак смятаме, че останахме много близо до версията на Джордан Мечнър, заложена в играта."
"Майк може да прави всякакъв вид филми - от драматичната комедия "Четири сватби и едно погребение" до острия и уличен "Дони Браско". И след това дойде "Хари Потър и огнения бокал", "който ни представи приключение и мистична фантазия - неща, които ние определено търсихме", споделя Джери Брукхаймър. "Той притежава палитра от много цветове, с които знае как умело да борави. Цветове, които в киното са много важни за направата на добър филм. Искахме филм, който да достигне до широката публика, но и нещо специално, което да е концентрирано в героите от историята."

СЪЗДАВАНЕТО НА ЕКШЪН ГЕРОЙ
Джейк Джиленхал начело на силен актьорски съства

Какви са качествета на един герой? Ролята на Дастан изисква от актьора да бъде от всичко по много: да представя класическия екшън герой, да има чувство за хумор, което не се натрапва; да е носил бремето на живота без дом и храна; и не на последно място, да бъде воден от чувството да бъде по-добър човек. Джейк Джиленхал е демонстрирал своя талант във филми като "Зодиак", "Дони Браско" и разбира се "Планината Броукбек", който му носи Оскар и наградата БАФТА.
"Джейк е актьор, който наблюдавам и с когото исках да работя от доста време", казва продуцентът Джери Брукхаймър. "Той е невероятен актьор, много красив и голям джентълмен. Джейк е също така много себеотдаден. Той свърши наистина невероятна работа при тренировките преди филма - тренировки за ръкопашен бой, бой с мечове, паркур и яздене на кон. Той продължи да работи и да тренира всеки ден, независимо че имахме над 100 дни снимки."
Режисьорът Майк Нюъл: "Узнах всички качества на Джейк. Това, което разбрах по-късно, бе, че той наистина може да бъде истински екшън герой. Може да се бие, да държи меч, да тича, да се катери и скача, да язди кон все едно е залепен за него. Това наистина не го очаквах, и то не е малко. Когато публиката свързва един герой с книга или видео игра, то хората имат силни чувства към него. При филмите, в които тези герои оживяват, това е проблем. Само след минута гледане, хората ще забравят това. Джейк е фантастичен в своята роля. Веднъж видян в костюма си и в екшън, публиката ще разбере, че той е истинският принц от VI  век в Персия."
Джиленхал е изненадан от мащабите на проект като "Принцът на Персия". "Филмът наистина е нещо много различно от това, което съм правил до сега. Пресъздаването на герой като Дастан бе забавно, но и голямо предизвикателство. Винаги съм харесвал филми, в които героят може да прави всичко, но въпреки това да е човешко същество, а не супермен."
"Развитието на героя бе абсолютно физическо в началото. Да вляза във форма, да науча паркур, как да се бия с меч, да придобия манталитета на воин - знаех, че ако мина успешно през всичко това, съм изминал половината път. Когато се разбра, че Дастан ще говори със стандартния британски акцент, започнах тренировки със специален учител по същия диалект."

След щателно проучване, актрисата Джема Артъртън е призована да изиграе принцеса Тамина. "Джема е невероятна млада актриса, която намерихме в Лондон. Тя имаше малка роля в "Джеймс Бонд" и ние я наехме преди лентата да направи удар на големия екран. Бяхме късметлии, защото след филма с Бонд Джема наистина стана търсена актриса. Тя ще бъде наистина голяма звезда", смята продуцентът Джери Брукхаймър. Майк Нюъл добавя: "Това, което ми направи най-голямо впечатление у нея, е, че тя няма тези измамни черти на арогантност и защита, които са изградени в младите актьори, които бързо стават успешни."
"Тамина наистина е точната роля за мен", казва Артъртън, "защото тя е повече от типична екшън фигура. Тя е духовита, много мъдра и чувствителна. Най-красивото нещо у нея е, че тя е героиня с характер и вяра в това, което се опитва да прави. И разбира се, борбена е до последния момент."
Низам (Бен Кингсли) е брат на доведения баща на Дастан, цар Шараман. "Винаги се опитваме да направим филмите си популярни чрез участието на велики актьори. И когато работиш с някого като сър Бен, то наистина си късметлия да имаш такъв талант в проекта си. Той беше перфектен за ролята на Низам", казва Брукхаймър.
Звездният актьорски състав се допълва от британците Ричард Койл и Тоби Кабел, в ролите на доведените братя на Дастан, Тас и Гарсив. Стив Таусендт като воинът Сесо, Роналд Пикап в ролята на бащата на Дастан, Рийз Ричи като слугата Бис и Уил Фостър в ролята на младия Дастан - първата роля за младия британски актьор, изучаващ паркур.

КАСКАДИ И ПАРКУР

Екипът на филма ползва първоизточника


Първи координатор по каскадите във филма е Джордж Агилар, втори - Грег Поуъл и с допълнение от Стивън Поуп, Томас Дюпон и Бен Кък, и разбира се, създателят на паркур Дейвид Бел. Филмът "Принцът на Персия: Пясъците на времето" показва каскади, скокове и паркур ефекти, които ще се запомнят.
"Няма смисъл да правиш филм като този, ако не можеш да изпълниш каскадите", казва Джиленхал. "Всичко беше въпрос на фитнес и именно затова можех да правя всичко, което ми бе казвано. Влязох в най-добрата си форма, а имах и специални уменията по паркур, яздене и тичане."
Джиленхал тренира с Рикардо Морал, един от най-добрите конни ездачи в Испания, в неговото ранчо извън Мадрид. За Джема Артъртън язденето е нещо съвсем ново. "Никога не бях яздила кон в живота си, а бях изпратена с почти целия снимачен екип да се уча да яздя преди снимките. Беше брилянтно и сега язденето е мое хоби. Една от каскадите с яздене направих сама, за което съм много горда."
"Във видео играта принцът скача по стени и прави други неща, които са основани на паркур", разказва режисьорът Майк Нюъл. "Паркур е започнал в покрайнините на Париж, където децата били толкова отегчени, че намирали различни начини да се тестват. Гледах документален филм за тях и видях, че те наистина скачат по стени и покриви. Те са необикновени атлети. Това, което решихме, бе да доведем най-големите специалисти по паркур и да направим сцените така, че да излгеждат добре."
"Решихме да черпим директно от извора. Искахме най-доброто от най-доброто, и така при нас дойде Дейвид Бел", казва Брукйахмър.
Дейвид Бел е млада легенда и основоположник на Паркур. "Този филм ме накара да пожелая да бъда част от филмовата индустрия", казва Бел. "Когато гледаме нещо подобно, то е толкова магично, че ти се иска да бъдеш част от сцените. И изведнъж аз установих, че наистина съм част от тях. Това бе като сбъдната мечта."
Описанието на Бел за изкуството, което той сам създава е от две думи: стегнато и светло. "За да го направиш по-просто, паркур е метод, който позволява на човек да развие своята психика, за да преодолее обстоятелствата. Колкото повече тренираш, толкова по-бърз и по-ефективен ставаш. Когато човек тренира, може да създаде различни движения. Тези движения ти помагат при придвижването по покриви, между сгради и други елементи от градската среда. Това е различен начин да движиш тялото си." Бел е впечатлен от работата и способностите на Джейк Джиленхал. "Джейк наистина ме убеди", споделя Бел. "Виждал съм как работи, както и неговите движения в различни сцени, и мога да твърдя, че без съмнение има голям напредък."
Омагьосан от работата си с Дейвид Бел остава и младият паркур ученик Уил Фостър, който играе ролята на младия Дастан. "Бях доста нервен, когато разбрах, че ще тренирам с него", признава Фостър, "но той наистина ме предразположи. Разговорите с него бяха лесни, тъй като аз знам малко френски. Дейвид ми показа доста скокове и основни движения. Ако направя нещо добро, той ще ми каже, но ще добави как мога да го подобря и да го направя още по-добро. Според Дейвид трябва да учиш много, за да станеш силен и наистина добър. Не просто да го правиш, за да се снимаш и после да показваш колко велик си. Това не е истинският паркур."

ДА ОЦЕЛЕЕШ В МАРОКО

Място с 40 градуса над нулата

"Всички ни казваха: "Мароко е страхотно място. Просто не отивайте там през юли и август." Разбира се, това, което направихме, бе да снимаме филма през целия юли и целия август", споделя режисьорът Майк Нюъл.

"Не разбирах защо хотелите бяха празни, когато отидохме в Мароко", допълва Алфред Молина. През цялото време си мислех: къде са всички тези хора? Местните от своя страна ме гледаха и се питаха: Какво правиш тук? И чак тогава осъзнах, че човек не отива в Мароко по това време на годината, защото е адски горещо. Никой не работи в Мароко през август. Освен лудите и англичаните, по мои предположения."
            
"Да снимаме филм за древна цивилизация точно в Мароко бе най-добрият избор, който имахме", споделя режисьорът Джери Брукхаймър. "Тук древното минало и модерното настояще се преплитат в едно цяло. Дори със скъпите ресторанти, елегантните клубове и бутикови хотели из цял Маракеш, занаятчиите по всяка улица все още правят изделията си ръчно, точно както е било преди хиляди години. Извън града, животът е още по-традиционен с всичките планини и долини, растения и пустини. Много филми са снимани тук, което е позволило създаването на невероятна инфраструктура за снимане и професионалисти, които да работят с нас. Мароканското правителство винаги приветства гостите си по подобаващ начин, което прави работата много лесна. Самите жители са наистина големи занаятчии, като това ни позволи да ги ползваме направо във филма. Те свършиха наистина чудесна работа."
Температури от над 40 градуса по Целзий, голяма надморска височина и пясъчни бури - екипът на "Принцът на Персия: Пясъците на времето" се сблъсква и с всички възможни пречки, които природата може да предложи. След шест месеца активна подготовка, снимките започват на 23 юли 2008 г. в Оукаймден, на 75 км от Маракеш. Мястото, което се намира във високите Атласки планини било трудно за достигане със своите планински и зигзагообразни пътища. Въпреки това е перфектното място за Тайната Долина от филма.
Три седмици и половина били нужни на 20 марокански работници да направят път до определеното място. Междувременно, първият от много палаткови лагери е създаден от масивна тента, съпроводен със създаването на всички готварски съоръжения. Армада от Ленд Роувъри е насочена към мястото от координатора по транспорта Гари Гор.
Интересен факт е, че по време на снимките местата, които били избрани за заснемане на лентата, са ставали най-топлите из цялото земно кълбо, и то не един, а няколко пъти.
В пустинята Агафай 500 статисти се превръщат в персийската армия, която атакува стените на Аламут. Хари Хъмфриз, бивш "тюлен" от армията и дългогодишен познат на Брукхаймър, е един от най-опитните военни и технически съветници в Холивуд. Именно той стои зад обучението на статистите, които участват в масовите сцени. "Трябваше да превърнем 400 души в маршируваща армия за много кратък период от време", споделя Хъмфриз. За щастие, заедно със сержант Лофти от мароканската полиция, успяхме да постигнем това само за три дни."
На 20 км югоизточно от Маракеш се намира градчето Тамслохт. Със своите прашни улици и няколко магазинчета, малка гара и приятни хора, това малко градче е дом на древна постройка, чиято възраст е около 700 години. Точно това място е избрано да бъде свещенният град на Аламут.  
Дизайнерът Волф Крюгер е автор на необикновените съоражения, специално направени за снимките на филма. "Волф е истински артист", казва Джери Брукхаймър. "Той има страхотна визия, невероятно чувство за детайл и не се страхува да мисли и създава в големи размери."
Майк Нюъл добавя: "Волф има невероятната способност да предизвиква себе си. Той е фантастичен в две неща: едното е голямото съдържание на всичко, което прави, а другото - да изрази създаденото до най-малкия детайл. Той просто рисува, и както мен самия, е запленен от oриеталското изкуство. С него прекарахме много време гледайки снимки на древна Персия, минавайки през архитектурата и всички останали парченца, които ни помогнаха да сглобим образа на голямата имерия."
Визията на Персия от VI век, създадена от Крюгер и неговия екип, идва от добре обмисления план да се пресъздаде по възможно най-автентичен начин архитектурата и духа на великата империя, директно повлияни от историята във филма. Аламут е напълно измислено място, в което могат да се уловят нотки на индийското влияние в архитектурата. "От дизайнерска гледна точка, ние бяхме повлияни от културата на Северна Африка - все пак снимахме в Мароко", споделя Джонатан МaкКинстри, дизайнер в екипа на Волф Крюгер.
Всеки дизайнерски отдел разчита предимно на извънредните умения на мароканските занаятчии, майстори и строители. Почти всеки елемент изискван от декраторския екип на Гриф, от ръководителя на реквизита Балфор или от колегите на Хупър, който отговаря за оръжията, е изработен в многобройните работилници в индустриалната зона на Маракеш. Предмети като богато украсената, теглена от коне катафалка на крал Шараман са конструирани и създадени от Стюарт Роуз. "Посещението на декоративните конструкции и скалдовете за реквизита са едни от най-невероятните ми преживявания по време на всеки сниман от нас филм", казва изпълнителният продуцент Чад Оман. "Огромни складове пълни от пода до тавана с подпори и греди за производството на елементите от декора, с лампи, мечове, всякакви видове седла и оръжия - всичко това изработено на място от местните занаятчии. Не мога да се сетя за друго място на света, където може да видите такова занаятчийско майсторство и артистизъм."
"Основното влияние в дизайна на персийските оръжия дойде от проучване на въоръжението през шести век и също от видео играта "Принцът на Персия", разказва Хупър. "Опитах се да намеря баланс между историческата достоверност и фантазията, тъй като Джери Брукхаймър и Майк Нюъл искаха от нас тези предмети да могат да се транспортират. Проучихме колекциите с оръжия на музеите в Иран, Турция, Ирак, Египет, Британския музей в Лондон и Смитсъновия в САЩ. Открихме различни книги, съдържащи доспехи и оръжия от Персия по това време. Избрахме различни стилове и елементи и след това създадохме собствен дизайн на мечове, ножове и щитове."
Хупър и неговият отдел създават около 3500 отделни предмета, включително саби, щитове, копия, брадви, стрели, лъкове, ножници, кинжали и хасансински оръжия. Всички те са изработени от желязо, дърво, гума или друг подходящ за конкретната сцена материал. Подобно на други творчески ръководители на отдели във филма, Хупър разчита на майсторите занаятчии в Мароко. "Ние използваме невероятните умения на занаятчиите в страната", казва той. "От майсторите на кожа и гравьорите на метал до шивачите, тези хора притежават уникални умения, които вече са напълно забравени в развитите страни като Англия и Америка."
От всички хиляди предмети в реквизита на Балфор, никой не е толкова важен, колкото най-култовият обект във филма - Кинжалът на времето. Както почти всичко в лентата, създаването на окончателната версия на Кинжалът на времето е процес на проучване, разработки и експериментиране. "Първоначално се водехме по един кинжал в стар индийски стил,” казва Балфор "но Джери Брукхаймър искаше той да наподобява повече този във видео играта. Проблемът се появи, когато превърнахме дръжката на кинжала от играта в триизмерен предмет и той не можеше да изпълнява функциите заложени във филма. Затова и трябваше да променим малко дизайна на дръжката, като я направихме от стъкло и метал с филигран бижу отгоре, който освобождава пясъците на времето. Мисля, че крайният резултат е много успешен", продължава Балуф "Дръжката остана елегантна, каквато е в играта, но инкрустирахме острието с повече гравюри". Екипът на Балфор създава над 20 различни версии на Кинжала на времето, всички еднакви, но с различни функции. "Оригиналът е с истинско, метално острие", обяснява Балфор. "То е изработено от месинг и е позлатено. Теглото му се усеща и изглежда чудесно в кадър". "Постоянно правехме поправки по дръжката на оригиналния Кинжал на времето, защото участваше в много от екшън сцените във филма. Подхвърляха го наоколо, избиваха го от ръцете на Дастан, поочукваше се и се покриваше с мръсотия."
Усилената работа на снимачната площадка прави впечатление и на актьорите. "Когато отидохме в Мароко през първата седмица, посетихме някои от декорите, построени за филма”, спомня си Джема Артънтън. "Беше много впечатляващо, те изглеждаха като цели градове. Не бях виждала нещо подобно. Не беше нужно да си представяме нещо, то просто си беше там, а това е голям лукс, особено в сегашните времена на зеления екран. Това е свят, който наистина ме интересува и когато се разхождаш сред декорите осъзнаваш, че той е истински, че вече е бил създаден."
"Където и да погледна, виждах най-изящно резбовани стени, завеси, воали", казва Бен Кингсли. "Мароко, самата природа, камилите, хилядите конници, прахта. Декорите бяха толкова подробни, че дори по време на почивките между две сцени, само вдишването на тази енергия и информация е необикновено. Часове и часове работа отиде в околната среда. Това наистина е чест и извисява занаятът ни до голяма степен."
В лунния пейзаж на 45 километра северозападно от Маракеш, е идеалното място на пустинното царство на шейх Амар. За сцените, в които се надбягват с щрауси са били необходими 4 дни снимки с темпераментните птици.
Щраусите имат репутация на опаки животни, вонящи, страшни и опасни, което може да обясни защо птиците рядко са били представени на екран. "Никога не съм мислил, че някога ще заснема щрауси в някой от филмите си", казва Брукхаймър, "но това бяха наистина забавни и вълнуващи сцени".
За да наглеждат опърничавите птици, са наети експертите по щрауси Бил Ривърс и Дженифър Хендерсън. Координаторът на каскадите Джордж Агилар и неговия екип, с подкрепата на Ривърс в продължение на две тежки седмици обучават осем професионални марокански жокеи за състезателните сцени с птиците. "Нито един от жокеите не се беше качвал на щраус преди това”, разказва Ривърс. "Много по-различно е, отколкото на кон, защото щраусите не са толкова стабилни и е нужна продължителна практика. Също така трябва да се слиза правилно, така че да не те прегазят."
Алфред Молина играе обожаващия щраусите шейх Амар, и актьорът прави всичко възможно да влезе в тази роля. Молина си припомня: "В една от сцените показвам на Дастан моя любим щраус Анита и му говоря за привързаността си към нея. Тези животни са много непредвидими и дори истерични в движенията и решенията си. Забелязах, че Дженифър Хендерсън постоянно ги гали по вратовете, за да бъдат спокойни. Помислих си, че мога да опитам и аз и това може да помогне на сцената."
"Молех се Анита да остане спокойна, така че я погалих по врата, който всъщност е много мек и жилав, направих си диалога и всичко мина прекрасно за два или три дубъла. Тогава, съвсем изведнъж, без и аз да знам какво ме накара, но в средата на диалога докато хваля Анита, аз просто се наведох напред и я целунах по шията, смятайки, че или ще ми извади очите или ще ми се размине. Получи се страхотно! В края на деня, Дженифър ми каза, че Анита, която мислех, че е женска, в действителност е Алън. Надяваме се, че ще създадем една MTV награда за тази категория."
Компанията се премества за следващите снимки на 200 километра и два и половина часа път през прохода Тизи’н’Тичка на 7415 метра надморска височина във вискоите Атласки планини. Екипът преминава на югоизток от Куарзазате, самопровъзгласил се за "Холивуд на Северна Африка."
Табелите около снимачната площадка през първия ден от снимките в Малкия оазис Финт, на 40 минути извън Куарзазате, съобщават на екипа две предупреждения, едно от друго по-страшни: "Моля, НЕ докосвайте щраусите на снимачната площадка днес" и още по-лошото, "Пазете се - може да попаднете на змии и скорпиони под и около скалите. Бъдете внимателни"
Всъщност не е толкова страшно, тъй като специално да се грижи за безопастността на екипа, е нает местен жител с надпис "Snake dude" на тениската. Този вечно усмихнат мароканец е бил много опитен в откриването на  пътищата на змиите и отровните твари. Той е бил отговорен за почистване на снимачната площадка от смъртоносни вредители преди екипа да пристигне и по време на снимките. Набързо мароканецът е успявал да напълни по няколко стъклени буркани с отровни твари, които в края на деня отново са пускани на свобода.
В продължение на два дни на мястото на снимките духа силен вятър, усилващ се до яростна пясъчна буря, последвана от дъжд. "Когато за първи път проучвахме Мароко", спомня си Майк Нюъл, "имаше вятър с около 50 мили в час, но местните жители не биха го удостоили с името пясъчна буря. Те казаха: "Това не е пясъчна буря, само малко вятър". Пясъчна буря е нещо ужасяващо, всичко е черно, не виждаш нищо и се задушаваш. Едни от най-добрите сцени във филма са снимани в пясъчна буря."
Постоянните екстремни, климатични условия затрудняват поддръжката на оборудването и тормозят австралийския оператор Джон Сийл и целия му снимачен екип в Мароко. Той обаче, има опит с подобни условия - заснемането на "Английският пациент" в Тунис, за който печели Оскар. "Бяхме в състояние да се аклиматизираме към жегите и камерите ни бяха оборудвани за нея", казва Сийл. "Но дори и така, имахме непрекъснато замъгляване на негативите. В крайна сметка трябваше да се съгласим, че това е от невероятната топлина. Нищо не можехме да направим, за да се отървем и отделихме много време за подготовка на оборудването. В прашни бури може да станат големи поразии с пясък в камерите, които да причинят драскотини и да се налага да преснимаме. Екипът беше изключително внимателен."
Следващото място, на което се премества снимачната площадка на "Принцът на Персия: Пясъците на времето" е наистина специално. Включено в защитените обекти на ЮНЕСКО от световното културно наследство през 1987 г. Извисяващата се древна крепост Ait Ben Haddou е построена с кафява утъпкана глина (пръст и чакъл) и житни класове, с берберски мотиви. В непосредствена близост до крепостта е идеалното място за Волф Крюгер за изграждане на великолепния пазар Насаф, на фона на Ait Ben Haddou.
Касбах, древна жилищна постройка точно в центъра на Куарзазате, е все още туптящото сърце на града. Там все още се усеща красива и първична атмосфера, от която се процежда сила и екзотика. В тесните улички наоколо гъмжи от хора, някои идват, други си отиват, играят на карти или домино, купуват, продават и се пазарят в малките магазини.
На един хвърлей от границата с Алжир е избрано място в пустинята, което изиграва ролята на забранения вход на Долината на робите, която шейх Амар и неговите бандити владеят.
Последните два дни от снимките в Мароко се провеждат сред дюните Мерзуга. От черна, скалиста и непримирима равнина, нарастват планини от пясък и като златист мираж достигат височина от 450 метра. "Мисля, че е наистина подходящо един филм, озаглавен "Принцът на Персия: Пясъците на времето" да завърши снимачните дни в Мароко сред пясъчните дюни”, каза изпълнителният продуцент Ерик Маклауд. Това са класическите дюни от "Хиляда и една нощ". Почти фантастични, с изваяни форми и накъдрени от горещите ветрове, цветовете им се променят с движението на слънцето.
"В моето ДНК вече има малко от мароканската пустиня, защото аз определено поех своя дял от пясъка в нея", казва Джейк Джиленхал. "Израснал съм в Южна Калифорния и времето и топографията на Мароко са всъщност доста сходни, така че не е прекалено грубо място за мен. Снимал съм в Мароко и преди, но никога не съм стигал толкова навътре в пустинята, както по време на снимките на "Принцът на Персия." Това е една наистина красива страна. Имаше моменти, в които просто карах и карах през пустията и се наслаждавах на изумителните пейзажи и култура. Мароканците са най-милите и любезни  хора и работят много здраво."

СНИМКИ В ПО-ХЛАДНАТА И СПОКОЙНА ВЕЛИКОБРИТАНИЯ

Създаване на магичния свят в Pinewood Studio

Внезапният преход от безмилостно горещо и традиционно хаотично Мароко към спокойната и контролирана атмосфера на Pinewood Studios е един вид културен шок за екипа на филма. Напълно произведени и не по-малко чудни, проектираните от Волф Крюгер декори са построени на девет площадки в историческите студия в Бъкингамшир.
"Няма нищо по-хубаво от това да снимаш в реална среда, която те кара да чувстваш как се връщаш векове назад във времето", казва Джейк Джиленхал. "Когато снимахме в Мароко, всички бяхме в средата на пустинята, мръсни и прашни. Не мога да си припомня колко на брой пъти между дублите се налагаше да махаме пясъка от ушите, очите и устата си, за да не иглеждаме като направени от пясък. Реализмът на всичко това е незаличим. От друга страна на сцената в Лондон може да смесим реалността с фантазията, което ще е още по-интересно за гледане."
Pinewood обстановката, в която работи екипът е съвсем различна от преживяното в Мароко. По-предвидима, по-контролирана и със сигурност по-хладна. "Това е като че ли тичате на състезание и Мароко е най-високата част от терена”, казва изпълнителният продуцент Патрик МакКормик. "Може да ходим от едно място на друго, само като сменяме площадката, без да се налага да се съобразяваме с времето навън. Вместо кетъринг за средно 700 души на ден, се подготвя за само 250 или 300. В Мароко само водачите ни бяха 300 човека."
За сцената със събарянето на източната порта на Аламут площадките са заети почти по цялата си дължина, широчина и височина със стените, високи почти 15 метра и палмовите дървета, внесени от Южна Испания. Декорът е достатъчно голям за заснемане на масова батална сцена, включваща стотици статисти и 25 коне. "Основната причина за изграждането на този декор са нощните снимки, които включват паркур и други каскади и които би било трудно да се заснемат в Мароко", казва Гари Фрийман. Ръководителят на конструкторските работи във Великобритания Брайън Нейбър построява източната порта на Аламут само за 14 седмици.
Голямата зала на Аламут е бляскаво подредена в индийски стил, всичко е облицовано в тонове крем с отбясъци на злато. "Не исках да използвам свещи за сцената в залата”, казва Ели Гриф, декоратор. "Бях решена да използваме само маслени лампи за светлина, но Джон Дийл, нашият оператор, смяташе, че свещите са интересни. Накрая използвах скъпоценни камъни и цветове, с ниско ниво на отразяване, сенници и неща от този тип, които могат да отразяват светлината по естествен начин."
Площадката с интериора на колоритния дворец в Аламут е използвана в различни сцени, включително за тронната зала на принцеса Тамина, покоите на Тус и банкетната зала, в която убиват крал Шараман. "Исках да направя основата на престола на Тамина като кристално цвете Лотус, което подсъзнателно да се свърже с кристалния пясъчен часовник на боговете", казва Гриф. "Тронът беше огромен, покрит със златен балдахин и с процеп в основата, през който да прониква светлината, сякаш има връзка с боговете и небето. Всичко, свързано с Тамина и нейната култура, се приемаше леко и хумористично."
"Между Майк Нюъл и Волф Крюгер имаше дискусия, в която те решиха, че будоарът на Тамина трябва да бъде фантастично и много женствено пространство",  казва Фрийман. "Трябва да направим място, което просто да говори, че човекът, който го обитава, е почти божествен и нереално богат”, добавя Гриф. "Спалнята на Тамина е като бижу, инкрустирано така, че ниското ниво на светлината да ни отведе в един омагьосан свят."
В храмът на Аламут градината умишлено е създадена като идилично късче от рая, с макаци, папагали и тукани в богато украсени клетки, слонове, чешма, украсена с цветни статуи на еднорози, овни и пауни, арка като бижу с инкрустирани стенописи, дървета с бледи, полупрозрачни листа (всеки един внимателно прикрепян на ръка), златни фенери и малки дрънчащи звънчета. "Волф искаше да създаде една абсолютно фантастична градина", казва Фрийман. "Тъй като там се случва една, от най-важните сцени във филма, той искаше да направи нещо като магическа градина, с помощта на няколко руски художници експресионисти за вдъхновение."
Други големи декори, изработени в Pinewood, са храмът на Кинжала, пещера с водопади, които се разливат в басейн, както и един храм, окичен с богатства и спиритични предмети - сцена на поредица действия с Джейк Джиленхал, Джема Артъртън и Томас Дюпон като Хассад с камшика-острие на Хасансините. Специално са построени декори, които много точно възпроизвеждат пазара Аврат, както и улиците и покривите на града, всички предназначени за вълнуващите паркур каскади. "Още от първия ден на снимките знаехме, че ще има ключови каскади с паркур, които ще трябва да бъдат заснети с този декор", казва Фрийман. "Волф искаше да създаде поредица от вертикални и хоризонтални структури, които могат да се ползват за акробатиката. Ангажирахме екип марокански декоратори, които да пресъздадат текстурите на сградите, възможно най-правдоподобно, които нанесоха финалните щрихи по стените. Истинската трудност е в укрепването на стените за каскадьорите, тъй като под глината трябва да скрие много метал."

ВЪЛНУВАЩИ ВИЗУАЛНИ ЕФЕКТИ ЗАВЪРШВАТ КАРТИНАТА

"Точно когато си мислите, че сте видели всичко, ви представяме визуалните ефекти по начин, който никога не сте виждали преди. Надявам се, че това, което ще видите в "Принцът на Персия: Пясъците на времето" ще бъде нещо свежо, интересно и иновативно", споделя продуцентът Джери Брукхаймър.
Том Ууд и неговия невероятен екип от продуценти, мениджъри, координатори и техници има тежката задача да направи повече от 1200 визуални ефекта за филма. Някои от тях са дълги и с основна роля във филма - това са сцени като голямата пясъчна буря и нападението на змиите на Хасансините, други са малки и проблясват на основния фон на филма.
Ууд се въоръжава с най-модерни технологии, за да постигне желания резултат. Сред най-важните ефекти са четирите пъти, в които времето се връща назад след натискането на камъка и отприщването на пясъците на времето. "Решихме веднага, че не можем просто да превъртим филма назад", разказва Ууд. "Не искахме да изглежда като превъртане в стил старите видео касети. Трябваше да развием подход, който сам по себе си да бъде уникален."
"Връщането на времето беше разработено в специално студио за визуални ефекти", продължава Ууд. "Те го нарекоха "заснемане на събитие". Ние пресъздадохме сцената чрез анимационни похвати, като след това снимахме действието отзад напред. С необходимото поставяне на камери в специфични ъгли и наслагване на ефектите се получи желаната сцена."
"Актьорите трябваше да играят 20 минути, след това да спрат за два часа и да се върнат отново за нови 20 минути, като запомнят къде са спрели предишния път. Беше предизвикателство, като постоянно се опитвахме да запазим последователността на сцената така, както искаме да изглежда."
Внушителните сцени с връщането на времето затрудняват актьорите и поставят под въпрос техните способности за концентрация и възпроизвеждане на предишната сцена. "Никога не бях правила подобно нещо, това е наистина дълъг процес, но когато видиш колко магично изглежда, наистина ти дава едно друго измерение на филма", споделя "принцесата" Джема Артъртън.


ПРИНЦЪТ НА ПЕРСИЯ: ПЯСЪЦИТЕ НА ВРЕМЕТО

Националност: американски | Език: английски | Жанр: екшън - приключенски
Премиера: 2010-05-21

Оригинално заглавие: Prince of Persia: Sands Of Time
Продължителност: 113 минути; категория: без възрастови ограничения; продуцентска компания: Disney
Форум Филм България
 
Присъединете се към страницата на svetlosenki.com - Изкуството като начин на живот във facebook.

 

За да публикувате коментари, трябва да сте регистриран потребител. Можете да се регистрирате от тук.

 
Изкуство и култура www.svetlosenki.com 2009-2010 Всички права са запазени.  Условия за ползване
Разработка    RSS    Бюлетин    Други проекти: www.mrejo.net    Работа при нас