"Тримата братя и златната ябълка" на А. Каралийчев в този случай са двама, но вместо с приказка, оставят отпечатък с безценно откритие. Огюст Мари Луи Никола (1862 - 1954г.) и Луи Жан (1864 - 1948г.) са запомнени като oсновоположници на киното, а заедно с това са първите сценаристи, режисьори и оператори. Братята Люмиер (на френски lumière означава светлина) са родени в Безансон, Франция, но от малки живеят в Лион. Баща им притежава фотографско студио и двамата бъдещи изобретатели работят за него. Огюст започва да помага като управител. Луи се заема с физика, а заниманията му в тази посока се оказват доста ползотворни и допринасят за подобрения във фотографските процеси. Една от новостите, които той открива, е заснемане на движещ се образ. Огюст и Луи Люмиер се заемат с кинематографията, след като баща им се пенсионира през 1892 г. Първата лента, която е направена от братята, е озаглавена "Работници напускат фабриката Люмиер в края на работното време". Тя е с времетраене по-малко от минута, направена с апарат наречен кинематограф (многофункционална кинокамера с грайферен механизъм, която осигурява равномерно поддържане на каданса при снимането и плавното темпо на прожекцията). Голямо удобство се оказва използването на един и същ апарат за снимане, копиране и прожекция. Както винаги при всяко голямо откритие се разразява спор за неговото авторство. Появяват се съмнения, че изобретен и патентован като "Cinematographe Leon Bouly" от Леон Були (френски изобретател) на 12 февруари 1892г., но в крайна сметка авторските права стават притежание на Братята Люмиер. Първата прожекция на "Работници напускат фабриката Люмиер в края на работното време" е на 21 март 1895 г. пред заседанието на дружеството за подпомагане на националната промишленост. Първата платена публична прожекция на лентата е на 28 декември 1895 г. в сутерена на парижкото "Гранд Кафе". На събитието присъстват близо 40 души. През 1896 г. братята осъществяват кинообиколка в Лондон и Париж. Правят прожекции на кратките филми - "Пристигането на влака", Храненето на бебето" и "Полетият поливач". Киното се налага невероятно бързо както в големите столици, така и в малките градчета, където непрекъснато се прожектират техните творби. Лентите оказват голямо влияние върху развитието на културата, но напълно изненадващ факт е, че Огюст и Луи Люмиер обявяват киното за "изобретение без бъдеще", а после отказват да продадат патента си на Жорж Мелиес, който има желание да го превърне в индустрия. Двамата братя започват да се занимават с цветна фотография и през 1903 г. патентоват устройството "Автохром Люмиер". Компанията "Люмиер" се превръща в един от най-големите производители на фотографски продукти в Европа.
"Тримата братя и златната ябълка" на А. Каралийчев в този случай са двама, но вместо с приказка, оставят отпечатък с безценно откритие.
Първата лента, която е направена от братята, е озаглавена "Работници напускат фабриката Люмиер в края на работното време". Тя е с времетраене по-малко от минута, направена с апарат наречен кинематограф (многофункционална кинокамера с грайферен механизъм, която осигурява равномерно поддържане на каданса при снимането и плавното темпо на прожекцията). Голямо удобство се оказва използването на един и същ апарат за снимане, копиране и прожекция. Както винаги при всяко голямо откритие се разразява спор за неговото авторство. Появяват се съмнения, че изобретен и патентован като "Cinematographe Leon Bouly" от Леон Були (френски изобретател) на 12 февруари 1892г., но в крайна сметка авторските права стават притежание на Братята Люмиер. 
Лентите оказват голямо влияние върху развитието на културата, но напълно изненадващ факт е, че Огюст и Луи Люмиер обявяват киното за "изобретение без бъдеще", а после отказват да продадат патента си на Жорж Мелиес, който има желание да го превърне в индустрия.
Бюлетин 
Други проекти: www.mrejo.net
Работа при нас