|
 Галерия с картини на известни художници.
Картината или личността? Кое е по-важно? Това е напълно индивидуално за всеки, който си е задавал този въпрос. Някой първо ще хареса картината, а после ще прояви интерес към творческата биография. Друг ще прочете житейската история на определен художник, а после ще усети красотата на картините му. Ясно е, че отговорите са различни, но някои творци са известни дори на тези, които не се интересуват от изкуство.
Защо?
Защото всяка една от тези личности е оставила ярък отпечатък в  творческата история. Тук е мястото, на което ще събираме частици от творчеството на прекрасните художници. Някои от тях са постигнали световна известност, но има и такива, които почти не са споменавани. Това е мястото, на което ще обърнем внимание на картините. Сред тях може да откриете нови творби, които да харесате, а после да поискате да научите повече и за личността, която е превърнала бялото платно в истинско изкуство, неподвластно на времето. Приятно разглеждане!
|
|
Изобразително изкуство
|
|
Написано от Надя Христова
|
|
Събота, 21 Август 2010 23:14 |
 Крис Люис e съвременен художник, живеещ в Лос Анджелис. Той е роден в семейство на имигранти, които бягат от родната си Латвия от комунистическия режим. Крис има седем братя и една сестра. Неговата майка възпитава децата си в любов към латвийските традиции и наследство.
Крис изучава илюстрация в Университета по изкуствата във Филаделфия. Негови творби се намират в много галерии по света - Лос Анджелис, Сан Франциско, Сиатъл, Ню Йорк, Маями, Лондон, Токио и Хонконг. Рисунки на Люис са използвани и за обложката на солов албум на Will.I.Am "Black Eyed Peas".
Някои от най-любимите му художници са Ханс Холбайн, Албрехт Дюрер, Йеронимус Бош, Густав Климт и Антонио Манчини.
Сред музикалните му предпочитания са Radiohead, Бетовен, Брус Спрингстийн, Брамс, The Arcade Fire, Built to Spill, Mana Julite, Jeff Buckley, The Pixies, The Cure, Brian Eno, Cory Chisel and the Wandering Sons, The Clash, Johnny Cash, Jesse Lamonaca, Nirvana, Mogwai, Nick Drake, The National, Sigur Ros, Interpol, Sex Pistols, The Fever, Ozzy, Velvet Underground, Beck, Massive Attack…
|
|
продължава>
|
|
Изобразително изкуство
|
|
Написано от Надя Христова
|
|
Четвъртък, 22 Април 2010 23:59 |
 Михаил Александрович Врубел (1856 - 1910) е руски художник-символист. Основните теми в неговото творчество са насочени към изобразяването на любовта и смъртта. Заниманията на Врубел са свързани с живописта, графиката, скулптурата, но не на последно място е и любовта му към театралното изкуство.
Познанството на Михаил с Пьотър Кончаловски, който е литератор, преводач и съдружник в издателство, благоприятства нова посока в творческите му търсения. Художникът започва да рисува илюстрации към юбилейното издание на произведенията на Лермонтов (руски поет и писател, считан за един от основните представители на романтизма в руската литература), като сред тях най-вече се открояват тези, които той сътворява за поемата "Демон".
Както винаги при повечето творци, Врубел намира своята муза в лицето на друг човек. Това е оперната певица Надежда Ивановна Забела, с която той се запознава през 1896 г. Двамата влюбени сключват брак в Москва, а любовта в очите на Врубел, вдъхновява поредица от портрети. Михаил започва да рисува жена си в ролите, в които тя участва на сцената. Но щастливите дни изведнъж помръкват. През 1901 г. Михаил Врубел започва да проявява първите признаци на душевно заболяване. Състоянието му е обезпокоително - нервни кризи, влошено зрение, а диагнозата, която поставят лекарите, е сифилис. Михаил постъпва в психиатрична болница. През 1906 г. състоянието му се влошава значително. Той ослепява напълно, а кризите се задълбочават. Художникът окончателно спира да рисува, а четири години по-късно умира.
|
|
продължава>
|
|
Изобразително изкуство
|
|
Написано от Надя Христова
|
|
Петък, 12 Март 2010 23:54 |
 Французинът Жан-Бертран Редон е по-познат с името Одилон Редон ( 1840 - 1916 г). Той е един от най-известните представители на символизма.
Одилон проявява интерес към изобразителното изкуство още от най-ранна възраст. Младият художник е само на десет години, когато получава първата си награда за своя творба. На 15 започва да изучава по обширно тънкостите на рисуването, но по настояване на баща си, той се ориентира към архитектурата. Опитите за кариера в тази посока приключват бързо, след като не успява да вземе изпитите, за да влезе в Школата за изящни изкуства в Париж. Въпреки това на по-късен етап изучава за кратко живопис в същото училище.
Одилон се завръща в своя роден град Бордо, където започва да експериментира със склуптура и офортно изкуство. Негов учител става Родолф Бресдин (1822 - 85), ексцентричен френски литограф, чиито творби, изпълнени със зловещи гори и фантастични сцени шокират обществото. Преподавателят е считан от мнозина за особняк. Той води странен начин на живот и се възхищава от Шарл Пиер Бодлер, френски поет, критик и преводач, една от най-влиятелните и противоречиви фигури във френския културен живот на 19 век.
Родолф Бресдин оказва силно влияние върху ранните произведения на Редон.
Артистичната кариера на Одилон е прекъсната през 1870 г., когато той се присъединява към армията по време на Френско-пруската война.
|
|
продължава>
|
|
Изобразително изкуство
|
|
Написано от Надя Христова
|
 Леонид Афремов e американски художник с белоруски произход. Той е роден в град Витебск през 1955 година. Това е и родното място на Марк Шагал (1887 - 1985г.), руски и френски художник от еврейски произход, който основава художествената школа във Витебск (1921). Известни творци и преподаватели в нея са Казимир Малевич (1878 - 1935), украински художник и Василий Кандински (1866 - 1944г.), руски художник.
Леонид Афремов е възпитаник на училището и завършва обучението си там през 1978 г.
Творецът се мести в Израел през 1990 година, но не след дълго се заселва в Съединените щати и в момента живее в Бока Ратон, Флорида.
Леонид Афремов опитва различни техники на рисуване, но накрая открива тази, която го откроява и изразява най-добре неговата неповторима сила на творец. Художникът не използва четка, а така наречения мастихин. Това е вид шпакла за бои, която се употребява за смесване на цветовете. Основно са познати два вида мастихин - симетричен нож със заоблен връх, подходящ за смесване на бои на палитра, както и асиметричен нож с остър връх, подходящ за рисуване върху платно.
Всяка творба на Леонид Афремов е изпълнена с различни настроения, цветове и емоционалност. Най-често в картините му са отразени красотата и хармонията, отличаващи се с колорит и очарование.
|
|
продължава>
|
|
Изобразително изкуство
|
|
Написано от Надя Христова
|
 Йеронимус Бош (1450 – 1516г.) е холандски художник, който е известен най-вече с изразителните и демонични изображения в картини си. Художникът пресъздава в платната си странна смесица от образи на полухора, полуживотни, които носят интересни символистични послания. Основната сюжетната линия, присъстваща в неговите творби е насочена към човешките грехове.
Йерунимус Бош прекарва голяма част от живота си в Хертогенбос, град в херцогство Брабант, днес в южната част на Нидерландия. През 1463 г. в градчето избухва пожар, при който са опожарени голям брой къщи. Появяват се известни догадки, че това събитие отключва странното влечение на Бош, насочено към изобразяването на библейски сюжети. През 1488г. се присъединява към "Братството на нашата Дама", което представлява консервативна религиозна група.
Интересен факт е, че Бош се подписва само на някои от картините си.
Една от най-известните негови творби е "Градината на земните удоволствия", която е завършена през 1504 г.
Други популярни негови картини са "Корабът на глупаците", "Седемте смъртни гряха", "Операция от глупост".
|
|
продължава>
|
|
Изобразително изкуство
|
|
Написано от Надя Христова
|
 Густав Климт (1862 - 1918г.) е един от най-забележителните австрийски символисти на XX век. Той е основател на школа в изобразителното изкуство, която е известна като "Виенски сецесион".
Една от основните теми в неговите творби е женската красота. Климт става предпочитан художник сред дамите от висшето общество. Изразителната еротика в творбите му предизвиква изострени реакции сред консервативното виенското общество. Често картините му са определяни като порнографски от религиозните и политически среди. Пo-късно започва да рисува пейзажи, като в картините му е характерно използването на повтарящи се елементи. Художникът насочва творчески си виждания в посока на кубизма.
Творбата "Целувката" е най-известната картина на Густав Климт.
*Символизмът е движение в изкуството, което се появява в края на 19 век във Франция и Белгия. Първата му проявява е в поезията, но бързо оказва влияние върху изобразителното изкуство, музиката и театъра.
Символистичното течение набляга главно на духовността и въображението в творческото изразяване.
|
|
продължава>
|
|
Изобразително изкуство
|
|
Написано от Надя Христова
|
 Френсис Бейкън (1909 - 1992г.) e британски художник, считан за един от най-провокативните експресионисти на XX век. Преди да се отдаде на изобразителното изкуство, той се занимава с декорация и вътрешен дизайн.
Неговите творби са изпълнени с шокиращи, абсурдни, гротескни, кошмарни фигури и сюжети. Една от най-известните картини на Бейкън е платното "Триптих"(1976 г.) Произведението е продаденo на търг за рекордна сума, като е обявено от познавачите за един от шедьоврите на XX век.
Британският художник рисува творбата след самоубийството на Джорж Дайър, който е негов любовник. Познанството между двамата започва с интересно начало. Джордж Дайър е страстен почитател на Бейкън. За да успее да се срещне с него, той влиза с взлом в ателието му. Тази абсурдна сцена е пресъздадена в биографичната лента за художника, заснета от Джон Мейбъри и озаглавена "Love is the Devil". Джордж Дайър се превръща в истинско вдъхновение за Бейкън.
|
|
продължава>
|
|
Изобразително изкуство
|
|
Написано от Надя Христова
|
 Aртeмизия Джeнтилecки (1593-1652г.) е италианска художничка, която твори в сферата на живописта. Тя е най-голямото от шестте деца и единственото момиче в семейството. Майка й умира млада. Артемизия е дъщеря на Орацио Джентилески (1563-1639г.), който е един от по-известните представители на италианската живопис. Младата девойка създава първата си творба на 17 години. Чести гости в къщата на семейството са известни творчески личности, от които Артемизия получава полезни съвети, свързани с изкуството. Един от постоянните посетители е Aгоcтино Тacи. Той е талантлив художник, но и човeк cъс съмнително минaло и твърде нeобуздaн нрaв. Агостино ce увличa по Артемизия, но страстта му е разрушителна. Художникът изнacилвa младото момиче. Oрaцио Джeнтилecки зaвeждa дeло cрeщу нeго, но година по-късно. Артемизия премълчава истината, защото иска да скрие позорната си тайна.
|
|
продължава>
|
|
Изобразително изкуство
|
|
Написано от Надя Христова
|
 Жорж Сьора (1859 - 1891г.) е френски художник и аналитик, считан за създател на поантилизма, което го прави и един от основателите на неоимпресионизма.
*Неоимпресионизмът е термин, измислен през 1887 година от Феликс Фенеон, френски критик, за да характеризира движенията в изкуството в края на 19 век. Той показва пръв творбите на Жорж Сьора и Пол Синяк на изложбата на "Обществото на независимите артисти" в Париж.
*Поантилизмът е течение в живописта, което е изразено в системното използване на оптическо смесване. При тази техника цветовете, които не са основни се получават от чисти основни цветове на множество малки и разположени близо една до друга точки, създаващи излюзия за сливане.
Други представители на течението са Пол Синяк (1863 - 1935г.), френски живописец, Анри-Едмънд Крос (1856 - 1910г.), френски художник и Влахо Буховач (1855 - 1922г).
|
|
продължава>
|
|
Изобразително изкуство
|
|
Написано от Надя Христова
|
 Зджислав Бекшински (1929 - 2005г.) е полски художник, скулптор и фотограф, известен със своите мрачни, странни и въздействащи творби.
Бекшински се обучава във факултет по архитектура в Краков. След това започва работа като военен фотограф. Успоредно се занимава със скулптура и фотомонтаж, а първите му опити като художник са с абстрактна насоченост. На по-късен етап творческите му търсения са повлияни от сюрреалистичните и дадаистичните течения, както и от фантастичните реалисти Ернст Фукс и Х.Р.Гигер.
Картините на Бекшински са пропити с болезнено усещане за разруха, самота, печал и злокобност. Внушителните послания в творбите му предизвикват интересни беседи от страна на почитатели и изследователи.
|
|
продължава>
|
|
|
