Navigation

Сред зимната виелица броди красиво голо момиче, загърнато само в червеното си палто. Не усеща студа - днес името й е било сменено. Тя е новородена. Предстои й нов, различен живот, а един мъж не подозира, че колкото повече се грижи за нея, толкова повече я губи... На фона на драматичните събития от края на 80-те години на миналия век двама млади се втурват във вихъра на голямата любов. Кариера, семейство, вяра - всичко е на заден план, но повелята на разделното време и бездушната политика се оказва по-силна. От едно забравено както от Бог, така и от хората село долита заглъхващият глас на човек, жертвал всичко за любовта си... и останал сам. Той и завърналият се от „Голямата екскурзия“ Исинаа са последните свидетели на времето, което никога няма да се върне, на мъдростта, която ще бъде загубена, на чувствата, които са били потъпкани.
...

Продължава

Раде Маркович се развежда заради Невена Коканова, тя не намира сили да стори същото.
Лудият гений Генко Генков напада овдовялата Стоянка Мутафова и иска да се оженят.
Апостол Карамитев и Маргарита Дупаринова се венчават на сцената.
Хачо Бояджиев има 7 дъщери, 6 от тях са извънбрачни.
Константин Кисимов се жени на 38-годишен - за ученичка.
Леда Тасева развежда Стефан Сърчаджиев с 3 деца и после го изоставя.
Султанът на Тунис кани примадоната Илка Попова в харема си, тя се дърпа.
Оперната прима Надя Ножарова събира на разпивка всичките си любовници и се снима с тях.
...

Продължава

Американецът Доминик Кейн - млад гений със светопроменящи идеи и грандиозни планове за бъдещето, които задейства с помощта на военните, е главният герой в романа „Манифестът на един бог“ на Стоян Авджиев. Книгата, която е  част от поредицата „Magica“ на ИК „Изток-Запад“ и дебют на младия автор на книжната сцена, e и арена на вечния въпрос: Вяра и/или знание?
Младият Доминик Кейн не е обикновен колежанин - той има изумително мащабни идеи, които - подобно на всеки млад учен - мечтае един ден да превърне в реалност. В една знакова сутрин той е изненадващо посетен от двама военни, които му предлагат възможността и ресурсите да реализира брилянтния си проект - специална свръхтехнологична броня, която ще превърне притежателя си в полубог. Този проект е замислен да промени света, да спре войните, да даде огромно преимущество на американската военна машина. Но най-вече - той е замислен да бъде големият триумф на Доминик.
...

Продължава

Бутилки с уиски, пътуване на автостоп, архимандрит в компанията на двайсетгодишна американка, спяща в ковчег в задната част на катафалка и носеща медальон от лунен камък, върху който е инкрустирана буквата „А“, означаваща не adalture, т.е. прелюбодейство (като в любимия й роман „Алената буква“ на Натаниъл Хоторн), а по-скоро „анархия“ - все белези и персонажи, характерни за един друг тип живот, доста различен от свещеническия... Или пък не?
В „Кирил и Хипатия“, роман, написан от отец Николай Петков, свещеник от шуменското Дивдядово, е описано всичко това и много повече. Разказвайки историята на своя герой с духовен сан архимандрит Кирил, който води нестандартен, дори чудат за човек с такова звание начин на живот, разкрасявайки и вмъквайки неща, авторът в голяма степен описва себе си....

Продължава

Излиза първото в историята на родната книжнина издание, което събира цялата истина за нашите писатели самоубийци. "Защо се самоубиват поетите" (ИК "Изток-Запад") на Пенчо Ковачев описва биографиите на българските литературни творци, сложили край на живота си.
Всяка национална литература има своите безсмъртни самоубийци. За Русия това са Сергей Есенин, Владимир Маяковски, Александър Фадеев и Марина Цветаева. В немскоезичната литература сред имената на самоубийците срещаме Ернст Толер и Стефан Цвайг, а във френската: тези на Жерар дьо Нервал, Пол Лафарг и Ромен Гари. На Острова англичаните се гордеят с Вирджиния Улф, а янките в САЩ - с Джек Лондон и Ърнест Хемингуей. Родната ни литература също не остава по-назад. Тя също, подобно на чуждата, е обитавана от сенки - тези на Пейо Яворов и Никола Ракитин, на Пеньо Пенев и Петя Дубарова... Ала те далеч не са единствените.
...

Продължава

"Винаги нощта" е сборник, чиито истории водят през делириума на нощта в един опасно перверзен свят. Свят на обрати, на лудост и престъпления. Магически ъндърграунд, криминална утопия и film noir. Черни мечтатели, градски шамани, пребледнели брюнетки, телефонни убийци, машини на ужаса, бели елени и други елегантни хищници. Готически разкази, бароков изказ. А може и иначе: барокови разкази, готически изказ.
Тодор П. Тодоров (1977) е доктор по философия и преподавател във Философски факултет на СУ "Св. Климент Охридски". Автор е на "Приказки за меланхолични деца" (сборник разкази, "Сиела", 2010). Разказът "Ван Гог в Париж" е отличен с наградата "Рашко Сугарев" за най-добър къс разказ....

Продължава

Емилия Каменова, автор на книгите "Довиждане", "Портрет за наследници", "Тази преходност - животът", "Царски времена", представя новата си творба "Страсти и неволи” (ИК "Хермес"), в която проследява онези често премълчавани изживявания, съпътстващи личния живот на писателя, откриваеми като нюанси и детайли в неговите книги.
Интимните вълнения на Иван Вазов, дневниците на писатели като Светослав Миларов, Кирил Христов и Николай Хайтов, за които може да последва смъртна присъда, гръмогласен скандал или докосване до сагата на поредното българско поколение, са едно документално повествование за съдбата на твореца, разкриващо и литературната панорама, и духа на времето.
...

Продължава

А свобода ли? Свобода и  независимост няма! Единственото местенце, където може да съществува свобода и независимост, е съзнанието и мисълта на човека! Стига да ги има!
Там, където се скрива истината наяве е лъжата, а там, където властва лъжата, няма морал, няма справедливост, няма просперитет.
Отвратителна глупост е да оценяваш и цениш хората по тяхната партийна принадлежност.
Обичам кадърните, отговорните, начетените и интелигентните хора. Може да съм съгласен или да отричам възгледите им. Може, но ги ценя и уважавам. Ако можех да съветвам и някой да ме чува, това щеше да е един от основните ми съвети: обичайте, уважавайте, или поне не пречете на кадърните, начетените, знаещите, можещите и интелигентните хора!
...

Продължава

В зората на XX век понятието "музикално творчество" все още се отъждествява с професионалните композиторски школи, родили ренесансовата полифония, оперната, инструменталната и симфоничната култура през последните три столетия, но музикалната панорама на двайсетото столетие вече започва да обхваща и популярни жанрове, които е невъзможно все така да бъдат пренебрегвани с аристократично високомерие, като тези жанрове генерират своеобразна симбиоза между непозната източна екзотика и непоклатимо наложилия се западен модел, между които попада и България - точно тази еклектика е обект на анализ в енциклопедичното изследване "Когато Западът среща Изтока" (ИК "Изток-Запад") на известния музикален критик и историк Владимир Гаджев.
За да осъзнаем процесите, които се случват днес на световната музикална трибуна, трябва да разберем какво е довело до съвременните жанрове и стилове, както и до смесването им....

Продължава

Промененото до неузнаваемост чувство за естетика и парадоксите на новата културна ситуация в България стават обект на изследване в колективния труд "Новата културна геометрия" (ИК "Изток-Запад") под съставителството на Ивайло Дичев и Юлия Роне.
Думата "култура" идва от латинското cultura и в буквален превод означава "да култивирам нещо". Днес тя има над 200 различни дефиниции. Едно от най-често употребяваните определения за нея е изтънчен вкус в областта на изящните изкуства и хуманитарните науки, наричан още висока култура. Тя може да се схваща и като модел на човешко познание, вярване и поведение, зависещ от способността за символно мислене и социално образование. Културата може да се разглежда и като комплект от споделени ценности, поведения, цели и практики, който е характерен за дадена организация, група, за определено общество. Именно съвкупността от тези три дефиниции на термина е разгледана пространно в "Новата културна геометрия".
...

Продължава

България на границата между XX и XXI век. Годините на преход към демокрация и пазарна икономика все още текат, а във вестникарския бизнес се разиграват борби на различни интереси... Един от тримата съдружници-издатели на вестник "Бизнес фактор" - независим икономически специализиран всекидневник - решава да се посвети на политиката. Това довежда до конфликт с останалите двама издатели и въпреки че е с миноритарен дял, той успява да завладее фирмата и медията с помощта на лява партия и подкупна съдийка. Политически и юридически обвързан, вестникът постепенно губи облика, авторитета и тиража си и става собственост на близка до партията холдингова структура, която чрез изданието финансира предизборните си кампании. Двамата издатели се борят докрай, за да си върнат вестника, но са безсилни пред политическата и съдебна машина на Прехода...
...

Продължава

"25 въпроса на Дойче веле" (ИК "Изток-Запад") е четиво, което излиза за първи път през 1996 г. в Свободно поетическо общество. Румяна Таслакова задава 25 еднакви въпроса на известни личности от политиката, икономиката, литературата, живописта, музиката, спорта и техниката, без да дава възможност на анкетираните предварително да се запознаят с темите на въпросите. Идеята за подобен тип анкета се заражда преди повече от двадесет години, докато Румяна чете реномирания германски всекидневник "Frankfurter Allgemeine Zeitung", където ежеседмично се публикува въпросникът на френския писател Марсел Пруст с отговори на германски съвременници. В репликите на анкетираните германци Таслакова открива неизвестни до момента черти от характера, спонтанни изяви на чувства и предпочитания....

Продължава

"Част от историите в този сборник са писани преди доста години - още във времената преди интернет, ако това има някакво значение. Други са писани неотдавна и за пръв път излизат в самостоятелна книга.
Фантастиката винаги е имала и, както по всичко личи, ще има запазено място в сърцето ми. Истината е, че не бих могъл да си представя по-голямо наказание от това да пиша реалистично…
Тази книга е своеобразен продукт на носталгията. Носталгия по един ярък, странен (учудващо невинен!) свят, изплувал от неспокойните вълни на младежкото въображение..."
...

Продължава

Двама мъже стигат до Атина на път за никъде. Бивш банкер, Александър Веренски е елегантен анархист с остър поглед и отегчена мисъл. Фред Цимерман е кореспондент на световна агенция и мълчи за причината да пътува – жена, с която е прекарал хипнотична нощ. През лятото на 2011-а светът e готов да се разпадне с удоволствие. Сред анархията двамата приятели минават отвъд парите и секса, но срещат жена, която е отвъд мъжете. Никой не подозира, че към тях пътува непознат, изоставил навика си да скита безцелно из мексиканската пустош.
Александър Секулов е роден на 6 януари 1964 година в Пловдив. Автор е три книги със стихове: "Седмо небе" (1988); "Високо, над далечината" (1997); (Възхитително и леко" (2003).
Издал е книга с есета "Майсторът и камъните" (1996), книга с фрагменти "Високите каменни хълмове" (2006), както и публицистичната "История на минималната съпротива. Хронологичен роман в една колона"....

Продължава

В последните години все повече се чуват думи, свързани с екологията. Създават се нормативни актове, организации и кампании.
Министерството на околната среда и водите покани изявени съвременни автори да разкажат истории, които да покажат тяхното отношение към природата и света, в който живеем. Публикуваните разкази не са редактирани или цензурирани. Някои от тях ще ви изненадат, други докоснат, натъжат или усмихнат.
Събитието ще се проведе на 16 ноември от 18:30 ч. в галерия "Академия" (ул. "Шипка" 1).
Автори: Алек Попов, Ваня Щерева, Васил Георгиев, Дамян Дамянов, Деян Енев, Елена Алексиева, Захари Карабашлиев, Иван Голев, Калин Терзийски, Любен Дилов-син, Любомир Николов, Михаил Вешим, Момчил Николов, Мона Чобан, Радослав Парушев.

Продължава

Какво се случва, когато кажеш на човек, попаднал в плен на мрачните си мисли, планиращ бъдещото си самоубийство, без дори да се замисляш: „Просто мисли позитивно?!“
Може би „просто“ силно го втриса, а може би - не… И защо не осъзнаваш по никакъв начин глупостта, която в този „светъл“ миг му казваш, прочетена от теб в някое модно списание? И дали ще разбереш, че той не се намира просто в някакво си лошо настроение? И защо продължаваш да натрапваш съветите си от списанията, вместо наистина да му помогнеш или просто пък безмълвно да изчезнеш?
„До моите висши учители“ е първата книга на Надя Христова, главен редактор на svetlosenki.com. В нея авторката ни разкрива един различен хумористично-сатиричен поглед към пълната ни с клиширани съвети и фрази действителност, с които ни „захаросват и сиропират“ отвсякъде. Книгата е и провокация към всички, които раздават и пишат съвети наляво-надясно и които без много да се замислят твърдят, че депресията може да се излекува примерно с шопинг.
...

Продължава

Румен Алексов (1956-2010) завършва ВХТИ в София и до 1989 г. работи в Комбината за тежко машиностроене в Червена могила. След промените и "приватизирането" на комбината опитва късмета си в не един бизнес, като за малко се разминава с едно от прословутите "куфарчета" и за малко да стане износител на селскостопанска продукция.
Преди да ни напусне неочаквано, Румен Алексов оцеляваше благодарение на познанията си по химия и на своя предприемчив дух, а в хубавия сезон обработваше градината си в митичното Шишковци, където притежаваше семейна къща, завещана от дядо му, автор на книга за Майстора.
Румен Алексов пише къси разкази, отличени с награди, но едва в новите времена намира материал за роман. "Перфектно 1" е кримка за прехода със замесени научни открития, мръсни сделки, хомосексуални връзки и много пари на фона на съвременна България, при това написана леко и остроумно....

Продължава

Домът е място, където човек се чувства защитен от жестокия външен свят.
Но как можеш да защитиш това лично пространство от наемодател, който премества мебели, докато те няма? Как да разбереш тайната, която крият студените ръце и бледите лица на твоите съседи? Как да опазиш семейството си, когато не знаеш защо детето ти се бои от външния свят, а не от онзи, който не можеш да обясниш?
Свръхестествената атмосфера е фон, върху който едно 7-годишно дете не живее пълноценно и не може да намери място в разкъсвания от насилие свят. Малкото момче не вярва, че ще му бъде по-лесно, ако превъзмогне страха си от хората.
Загрижени за социализирането на сина си, за което и психолозите не успяват да му помогнат, родителите му трябва да пазят и себе си, а и него от нова тревога - от паранормалната активност, която не ги оставя на мира. Но вероятно както синът им няма представа какъв би бил животът му, ако преодолее антропофобията си, така и те не разбират с каква цел е всичко това, което им се случва....

Продължава

На 21 май от 18:00 ч. в Драматичен театър в Пловдив ще бъде представена книгата "Всичките мои лъжи" на Пламен Панев.
"В нея са вплетени няколко житейски сценария, ексхибиционизъм и много лудост. Смисълът на подобни творения е в това да се намери онази формула на спокойствието, която решава екзистенциалните ни дерзания. Разбира се, че това е невъзможно, но...
Само великият Менделеев се докосна до тази формула, а всички други се умилкваме около неговата Периодична таблица. Там няма лъжи и всичко е точно!
Хаосът е много добре подреден.
Битието и съзнанието са едно цяло и атомите и електроните на това съвършенство ни правят малки галактики от него.
Благословен да е всеки - и хищникът, и детето....

Продължава

Марин Георгиев е роден на 9 април 1946 г.  в с. Биволаре, Плевенско. Завършил е Техникум по механотехника в Плевен и българска филология във ВТУ "Братя Кирил й Методий". Бил е редактор в културния отдел на Радио Варна. Работил е във вестниците "Учителско дело", "Народна младеж", "Пулс", "Литературен фронт".
В края на 1981 г. той е приет за член на Съюза на българските писатели, преди това - в Съюза на българските журналисти, после и в Съюза на българските преводачи. В края на декември 1990 е назначен за зам.главен редактор на бившия орган на СБП "Литературен фронт", преименуван от новото ръководство в "Литературен форум". В началото на 1991 г. основава първото частно издание в областта на културата - "Литературен форум - ООД". На 05.02.1992 г. е избран от общото събрание на съдружниците за управител на фирмата и директор на вестника и издателството, а от 2001 г., е и собственик....

Продължава