Търсене
Критерий за търсене: Намерени са 78 резултата.
Етикет: Литература Подредба по 
Това е историята на шест момчета и едно момиче, родени в една прашна махала някъде през 70-те години на миналия век, разказана чрез езика на един стар и забравен вече писател, на когото е посветена книгата. Добронамерена метафорична приказка за шантави неудачници в един шантав свят, които говорят странно и обичат силно, неудачници, обсебени от красивата тъга на спомените си, които вършат обречени неща, но остават верни на себе си и на светлата си детска лудост, без която животът е безсмислен и безинтересен. С души вечни, вълнуващи и светли - като лятото, което винаги ни залива със златото си като най-прекрасен дар на живота.
...

Продължава
Романът "Посока Сакраменто" е за объркването и невъзможността на изтерзаните човешки същества да установят близост, когато единственият им шанс е да покажат без страх ахилесовите пети на съществуванието си. Защото там, където и безмилостният Бог на българското всекидневие отказва да помогне, помага топлината на обикновен приятелски жест. Романът разказва как хората се страхуват един от друг, как се затварят в гета, луксозни изградени или порутени от годините немара, в които гледат страшен филм. Как затварят очи на най-ужасните места, и как искат животът да продължи, а се страхуват. Разказва за тишината и тъмнината, когато лентата се скъса.
Палми Ранчев е роден в София. Завършва Национална спортна академия "В. Левски" в родния си град. Пише поезия, разкази и романи. Бил е боксьор, треньор, собственик на кафене и игрална зала, директор на вестник, сценарист, телевизионен водещ и безработен. Със сигурност може да прибави още няколко начина (да речем десетина), с които си е изкарвал прехраната.
Автор е на стихосбирките: "Шапката на скитника", "Манхатън, почти събитие", "Парцаливо знаме", "Хотелска стая", "Среднощен човек: биографии", "Любовник на самотни улици и запустели къщи" (2004) и "Такова синьо: видимо и скрито" (2007), на сборниците с разкази "Анонимни снайперисти" (2006) и "Малко късмет за по-късно" (2007), както и на три романа, последен от които е "Анонимни снайперисти" (2006).
...

Продължава
"Заекът на Гала" е пъстра мозайка от семейни драми, лични преживявания, социални изкривявания, щастливи мигове, сълзи, недоразумения, компромиси, премълчавания, душевни терзания, упреци...
Авторката успява да накара читателите да погледнат вътре в себе си, да се свържат с емоциите си и да помислят за най-близките хора и най-важните неща не само с разума, а преди всичко със сърце и душа.
Коя е Гала и за какъв заек става въпрос във вълнуващата история "Заекът на Гала"?
Някога съпругата на Салавдор Дали сервирала дългоухия домашен любимец за вечеря. Когато обичаш някого, трябва да го консумираш изцяло - оправдава Гала кървавото жертвоприношение. Има ли някой, който да не е похапвал от "заека на Гала"? - се пита героинята от романа Ана. Тя фантазира на воля не само за живота на известната екстравагантна двойка, но разказва фрагментарно истории за самата себе си, бившия си съпруг музикант, най-близката си приятелка и дъщеря си. Версиите й за преживяното са субективни, а задъханите кратки истории звучат съблазнително, защото са набъбнали от емоции. Понякога тя така се отдава на фантазиите си, че започва да ги възприема и разказва като реалност. Съблазняването е толкова силно, че психоаналитичката, която трябва да намери лечение за страданията на Ана, попада в нейния капан, отхвърля всички теории за лечение на необузданата й фантазия и свенливо предлага приятелство на сладкодумната разказвачка (или лъжкиня?).
...

Продължава
"Животът като липсваща лъжица" е дебютен роман на Иван Димитров. Младият автор е познат на българските читатели само с разказите си ("Местни чужденци", Арс 2010). Новата книга не се стреми непременно да предизвика скандал, но би могла да разубеди всеки, който мисли, че младите се занимават само с любов, учение и спорт. Как се става наркоман? Отговорът на Димитров е отчасти уличен, защото улицата активно присъства в романа, и отчасти литературен заради литературните пристрастия на автора към Керуак, Бърджес, Кафка и много други. Романът има толкова общо с химните на Керуак, колкото и с кошмарите на Кафка. Кой пуши трева, познаваш ли наркомани, защо на улицата те поздравяват все безделници, а не уважавани хора в костюми, какъв живот водиш и докъде ще стигнеш? Светът разпитва героя на Димитров и го вкарва във "филм". Той трябва да внимава, да се пази от страха и самосъжалението, за да дочака любовта. Най-страшният грях, който бихме могли да извършим, е да отстъпим от своето желание. Тогава липсващата лъжица от "Матрицата" (There is no spoon...), лъжицата на фантазията, започва да се използва за зло.
Стилът на романа е смесица от висока художествена проза и сленг. Гласът на героя донякъде напомня за претенциите и прозренията на юношата на Достоевски.
...

Продължава
Иля Велчев е автор на двадесет и седем книги с поезия и проза, на десет игрални филма, на много сценарии и тв-постановки... Окрития за мнозина от различни възрасти носят и ще носят поетични книги като "Тайни стихотворения", "Любовта на въжето към птицата", "Ако си дал", "Генерал по любов", "Жестоко за двама", трилогията на поетичните Кибрити и др., романи като "Лудата и гладиаторите"," Филмът на живота", "Краят на един съвършен любовник", "Банда", "Тайната на дяволския род", "Бай Ганьо, жив ли си", "Божи знак" и др., спектакли като "Обличането на Венера", "История на живуркането" и др., игрални филми като "Мандолината", "Дубльорът", "Сладко и горчиво", "Последната възможност", "Ако те има" и др., култовият сериал "Завръщане от Рим" - първата българо-европейска тв-продукция (с италианската телевизия РАИ - 1), забранен и досега, след като през 1977 г. тогавашната власт заклеймява сериала като носещ "рушителни" свободни идеи. Класика са вече и големите хитове, създадени по стихове на Иля Велчев като "Хризантеми", "Кой ражда болката", "Стари мой приятелю", "Осъдени души", "Обич", "Майчице свята", "Ако те има", "Девет кръга", "Мои бели коне", "Блус за двама", "Ако си дал" и др.
Големият творец работи над кинопроект и драматизация на книгите си Божи знак и Бай Ганьо, жив ли си?
Поезията му отдавна е надхвърлила хилядни тиражи, прозата – стохилядни филмите му са гледани от милиони зрители в България и по света. Песните му се знаят и пеят от няколко поколения вече.
...

Продължава
Галина Златарева е родена през 1954 г. и по тази причина е от поколението хора, за които през 1989 г. всички бариери, похлупаци и табута се вдигат.
Завършила е Българска филология в Софийски университет "Климент Охридски" с отличен успех и специализиран интерес към старобългарската литература. Съдбата ù можеше да кривне към изследователска работа, анализиране и превеждане на стари ръкописи от първите български книжовници, но динамичната ù натура я тегли към съвременността. Въпреки че направените от нея стихотворни преводи от старобългарски на "Азбучната молитва" и "Проглас към евангелието" са признати от специалистите за най-добрите, нея я тегли към динамиката на настоящето и тя търси мястото си в днешния литературен живот. Публикува разкази и фейлетони в най-многотиражни вестници и списания, пише книги за деца и юноши.
Романът "Медальонът", за написването на който отделя две години, е първата ù мащабна творба. Солидният пласт от документални изследвания, върху който е изградено сюжетното действие, е първата предпоставка на него да се погледне с необходимото внимание. Но когато човек се зачете в страниците му, забравя за понятия като "нучност", "изследвания", "прецизен синхрон с установените факти", защото миналото буквално оживява в образи и събития, пълнокръвни и истински, които потапят читателя в себе си. Те до такава степен могат да бъдат усетени и съпреживени, че оставят всекиго с усещането, че сам е преживял това, което е разказано в романа.
...

Продължава
Новата книга на Александър Секулов "Карти и географии" (ИК Сиела, 2010 ) е изненада за читателите на двата му успешни романа - "Колекционер на любовни изречения" и "Малката светица и портокалите". Изящният том представя цялостно поетиката на един от значимите съвременни български писатели. Книгата разказва в поеми и стихове историята на мъж, изминал пътя от конквистадор на лятото до скитник из светлината.
Александър Секулов е роден на 6 януари 1964 година в Пловдив. Автор е три книги със стихове: "Седмо небе" (1988); "Високо, над далечината" (1997); "Възхитително и леко" (2003).
Издал е книга с есета "Майсторът и камъните" (1996), книга с фрагменти "Високите каменни хълмове" (2006), както и публицистичната книга "История на минималната съпротива. Хронологичен роман в една колона".  
Автор е и на пиесата "Светли хотелски стаи" (2005).
Превеждан е на английски, сръбски, унгарски и немски.
Ежедневен колумнист на вестник "Марица" с рубриката "Под игото".
...

Продължава
"Пустинята на призраците" е последната част от фантастичната трилогия "Гората на призраците", известна на децата още като "българския Хари Потър". Втората част от трилогията "Паркът на призраците" е отличена от Съюза на българските писатели като най-добра детска книга за 2003 г., а откъси от нея са включени в читанката за четвърти клас. Трилогията е преведена на английски, немски, френски, руски и китайски език.
Да се ходи на училище, след като вече си бил в Гората на призраците – нима може да се измисли нещо по-скучно от това? Именно такива мисли измъчват Ането в началото на третата книга "Пустинята на призраците". Този път в гората на призраците, (позната от книгите "Гората на призраците" и "Паркът на призраците") я очакват неприятни изненади и хиляди препятствия. Гората се е превърнала в пустиня, изпълнена със страховити чудовища, които всяват страх на младата пътешественичка Червенокоска. На всичко отгоре новият й спътник, Петър, непрекъснато хленчи и изнервя положението. Но скоро нещата започват да се развиват с шеметна бързина. Тя, Петър и джуджето Фидо се оказват в центъра на мистериозна, макар и сравнително тиха, борба между старите им приятели и неизвестния нов враг с тайнственото име "негово височество". Ще последват множество заплетени приключения, решителни битки, а финалът, както винаги, ще изненада младите читатели.
...

Продължава
Николай Пеняшки - Плашков е автор на сборник с разкази и стихотворения "Жаден съм…". Предстои издаването на новите му книги "Докосване" – повести и разкази и "Нежни струни" – поезия и хайку.
Авторът е роден на 28.03.1955 г. в с.Галиче, общ. Бяла Слатина, обл.Враца. В момента живее в Добрич. Семеен с две деца. По професия е машинен инженер. След 1990 г. работи в областта на търговията, маркетинга и рекламата в рекламните отдели на вестниците "Черно Море" - Варна и "Изберете" - Добрич . Изявява се още и като репортер.
Николай Пеняшки - Плашков e призьор от национални конкурси за хайку и разкази.
В момента е отдаден на работата си по роман със заглавие "Отражение".
Можете да прочетете първите глави от тук.
...

Продължава
На 11 декември от 18 ч. в Камерна зала "Методи Андонов" ще се състои премиерата на стихосбирката "Свяст" на Бойко Богданов. Книгата ще бъде представена от Стефан Цанев. Стихосбирката излиза по повод 50-годишнината на автора.
Бойко Богданов е театрален режисьор с над 90 постановки в страната и чужбина. Завършил е Театралната академия в София, специализирал в Русия, Полша и Франция, носител на многобройни национални и международни награди. Реализирал е няколко телевизионни филма и постановки, четири оперни спектакли, предназначени за турнета в Европа, САЩ и Япония. Автор е на музиката за повечето от спектаклите си, както и на операта "Алгара". Издал е стихосбирките "В годините на тихото безвремие","Око на гущер", "Сълза опари циферблата". В продължение на осем години е директор на НДТ "Сълза и смях". Негови спектакли са гастролирали в Русия, Македония, Украйна, Чехия, Словакия, Хърватска, Босна и Херцеговина, Италия, Франция, Германия, Австрия, САЩ, Япония и др.
"Стиховете на Бойко Богданов са като картините на Салвадор Дали. С кристално чисти и изящно класически, бих рекъл, дори старомодни средства изразява свръхсъвременни, свръхмодерни и луди идеи.", споделя Стефан Цанев, поет.
"Прочети тези стихове и ще разбереш, че сълзата може да има кора, а сърцето съвсем други размери. Ако ги извикаш силно, в небцето ти ще останат баритоните на ехото. Ако ги четеш бавно, ще се стопиш в парата на меланхолията. Но най-добре да ги разлистиш в парка, сред шумата на залеза и пяната на есенни листа. Става ти тихо и единствено. Става ти болезнено и неотложно. И кръвното ти налягане вече е част от песнопоя на вселената. А това е напълно достатъчно, да обикнеш тази книга", разкрива впечатленията си Елин Рахнев, драматург.
...

Продължава
Фондация "Развитие" и галерия "Сариев" ще представят в Аrtnewscafe на 27 ноември, петък дебютния роман на Десислава Димова "Портрет на художника като млада", номиниран за наградата на фондацията.
Елисавета Консулова-Вазова е една от първите жени художници в България. Твори в началото на 20 век и е сред представителите на българския импресионизъм. В книгата тя се превръща в прототип на съвременна художничка от 21 век, която заменя импресионистичните търсения с живопис от маркова козметика.
Образите, които съпътстват приключенията на героинята, са репродуцирани в началото на книгата като въведение и разказват една паралелна история за свeта на въображението на съвременния художник.
Не е нужно да познаваш специално съвременното изкуство или да си много навътре в интригите и междуособиците от родния художествен живот, за да харесаш този роман. Достатъчно е да изпитваш поне малко вълнение от класическата живопис, да имаш отворени сетива за съвременните капризи на изкуството и малко съпричастност към женската суета.
И нищо да не разбираш от изкуство, срещата със съвременната Елисавета е ориентир в суматохата от философии, революции, канони, фетиши и образи наследени от модернизма на 20 век.
...

Продължава
На 22 октомври от 19.00 ч. в Салон "Четвъртък" в Сатиричен театър ще бъде представена книгата на Веселина Гюлева "Свидетелства" (изд. "Изток - Запад").
"Всичко започна от една снимка, на която дядо ми Ангел Гюлев заедно със свои сълагерници от "Богданов дол" са запечатали освобождаването си пред обектива. Годината, отбелязана старателно от баба ми на гърба на снимката, е 1948. В съсредоточените погледи на осмината мъже от снимката има толкова мъка, ръцете им са така тежко отпуснати, дрехите им са толкова вехти и опърпани, че не можеш да си ги представиш като предишните ведри, усмихнати, предприемчиви хора.
По някакъв начин напомнят герои на Солженицин. Може би защото са брадясали и в очите им е стаено гордото чувство на обреченост, може би защото всички те са били с професии, важни за обществото – учители, адвокати, лекари, зъболекари, които в този момент са запокитени извън него и не знаят дали отново ще намерят мястото си. Когато видях тази забравена отдавнашна снимка, реших, че трябва да направя нещо, за да се запазят спомените за дядо ми, за баща ми и майка ми.
Започнах да разказвам за снимката на приятели и познати и някой ме подсети, че бих могла да издиря и да запиша хора, които са се сблъскали с насилието на тоталитарната система, преживели са го и го помнят. И досега съм убедена, че устният непосредствен разказ на човек е най-точното свидетелство за времето.
...

Продължава
Поли Муканова е родена на 23.05.1980 г. в София. Завършва специалност "Българска филология" в Софийския университет "Св. Климент Охридски" (2004). През 2005 г. се дипломира в магистърската програма "Литературата – творческо писане" с проекта "Самоличност – дневници (2000 - 2005)". Магистър по философия – модул "Онтология" (2006). В момента е докторант в СУ "Св. Климент Охридски", Философски факултет.
Дебютната й стихосбирка "Мигови в кибритена кутийка" (2009) излиза на македонски в превод на Зоран Якимовски.
Книгата съдържа в себе си цялостен поетичен свят и носи специфично настроение. В "Мигови в кибритена кутийка" на чист поетичен език, необременен от "специални ефекти", са засегнати разнообразни теми от любовта и живота до писането и смъртта. Впечатление прави библейската образност и най-вече екзистенциално напрегнатото позоваване на фигурата на Йоан Кръстител. При по-внимателно четене се откриват фини препратки към постмодерната философия и психоанализа, която тук е успешно преведена на езика на лиричното преживяване. Метафорите включват и музика, теоретична физика, история, както и един от най-важните въпроси: Дали "аз" и "ти" са само празни местоимения и каква е езиковата химия на любовта?
...

Продължава
Димитър Зашев е преподавател в катедра Културология при Философски факултет на СУ "Св. Климент Охридски". Автор е на философската книга "Естетически отклонения". Като доцент по философия  той е известен със своите авторски текстове в тази сфера, както и със забележителните си преводи на "Битие и време" на Хайдегер и "Хаос и форми" на Дьорд Лукач. Димитър Зашев обаче обогатява българския език не само със своите точни и оригинални философски термини. Както сам казва, той се занимава "ексклузивно" с поезия и за него тя е на първо място. След първата му стихосбирка "Лèта и цвят" (2003) читателите вече могат да намерят и втората от издателство "Алтера".
"Оцелели рими" е определяна като много емоционална и разнообразна книга. В своите четири цикъла – "Загадка", "Самота и тишина", "Литургично" и "Устременост" – стихосбирката съдържа най-различни по своето звучене творби – от младежки опити до поезия на равносметката. Темите са любовта, скритите философски послания на природата, етическите прозрения на интелектуалеца.

Продължава
"Анонимни жития" е прозаичният дебют на поета Йордан Велчев. Както всички други негови книги, и тази е посветена на Пловдив. Тя отразява обществения живот в града, а по непряк начин и в цялата страна през първите десетилетия на XIX век. Разказът е исторически, но есеистично пречупен през индивидуалността на автора и опоетизиран.
Йордан Велчев е съсредоточил повествованието си около хора, чиито имена историята високомерно е подминала, но житията на които въплъщават могъщия дух на епохата преди Освобождението – време на национално осъзнаване и борба за църковна независимост.
Книгата създава детайлна картина на Пловдив във всяко отношение – в нея дори звучи езикът на българското Възраждане. Не случайно подзаглавието й е "Предтечите на Българския Великден" като една реплика към емблематичния труд на Тончо Жечев.
Йордан Велчев е роден на 3 април 1949 г. в Пловдив. Завършва история във Великотърновския университет "Св. Св. Кирил и Методий". Работил е като историк, главен художествен ръководител на Регионален телевизионен център – Пловдив, редактор на сп. "Военно-исторически сборник" при Военно издателство – София. Живее в родния си град. Пише поезия, есеистика, автор е на изследвания върху взаимоотношенията  на цивилизациите в контекста Изток – Запад, на сценарии за документални филми.
...

Продължава
Александър Томов за пореден път ще изненада читателите си с нов тип социална проза. Романът му "Принцесата от калта", издание на ИК "Хермес", ще остави без дъх всички любители на напрегнатите и динамични сюжети и ще провокира към размисъл по не една социално значима тема.
Ширещото се беззаконие, насилственото  принуждаването на малолетни да проституират и превръщането на едно младо момиче в убиец, който не знае милост, няма да оставят безразличен никой, който мисли за бъдещето на страната си и за безопасността на своите деца.
Писателят Александър Томов е добре известен на българските читатели със своята остра социално-психологическа проза, която като огледало отразява проблемите на нашата съвременност. Тези проблеми намират художествена реализация в серията "Лешоядите" и във "Възмездието", но с най-голяма дълбочина са отразени в романа  "Принцесата от калта". Дълбокият психологизъм, съчетан с напрегнат сюжет и реалистични картини от свят, в който свободата е заменена с безнаказано ширеща се свободия, превръщат романа в силно въздействащо четиво, подтикващо към размисъл.
Александър Томов е роден в град София през знаковата 1944 година. През 1972г. завършва българска филология в СУ "Св.Климент Охридски". Работи като журналист в Радио София, като кинодраматург в Студия за игрални филми "Бояна", а от 1997г. до 2001г. е председател на СЕМ. По негови сценарии са създадени 12 филма, участвали на международни фестивали в Берлин и Москва.
...

Продължава
Свeщeни мeстa пo свeтa oт Юкaтaн дo Химaлaя. Пътищa нa духa
Автори: Никoлaй Гeнoв, Румянa Никoлoвa
*След огромния успех на "Никой не си тръгва от Индия завинаги" и "Книга за България" Румяна Николова и Николай Генов ни предлагат поредното приключение. Новата книга на двамата автори е сборник с пътеписи, плод на пътуванията им по четири континента. Те разказват за свещени за различни култури места, където и днес човечеството съсредоточава своята духовна енергия.
С присъщото си сладкодумие авторите повеждат читателите по Светите места, по стълбите на култовите пирамиди в Мексико, манастирите на Света гора и многобройните храмове из Япония, Непал и Мианмар, по опасната ледена пътека до Занскар и из безкрайните степи на Монголия. Разказват за "града на Али Баба" в Мароко, за древния град Киото, където се срещат будизмът и шинтоизмът, за живата богиня в Непал...
...

Продължава
Издателство “Алтера” представя на българските читатели книгата "Литературността" на Тодор Христов.
Литературността е обширно и задълбочено изследване, което със сигурност би могло да намери разнообразни употреби в съвременната хуманитарна наука и в литературознанието в частност. Книга, която се докосва до интердисциплинарността на литературната теория, която "преиграва" нейните големи дебати, която разглежда подробно множество автори, доскоро минавали за трудно разбираеми у нас. Приносно самостоятелно изследване и учебник за студенти и преподаватели, реализация на един нов, както и по-информиран подход към литературните изследвания – изследването на Тодор Христов се опитва да съчетае всичко това.
...

Продължава
<< Начало < Предишна 1 2 3 4 Следваща > Край >>
 
Изкуство и култура www.svetlosenki.com 2009-2010 Всички права са запазени.  Условия за ползване
Разработка    RSS    Бюлетин    Други проекти: www.mrejo.net    Работа при нас