svetlosenki.com | ![]() |
Търсене
![]() "Всичко започна от една снимка, на която дядо ми Ангел Гюлев заедно със свои сълагерници от "Богданов дол" са запечатали освобождаването си пред обектива. Годината, отбелязана старателно от баба ми на гърба на снимката, е 1948. В съсредоточените погледи на осмината мъже от снимката има толкова мъка, ръцете им са така тежко отпуснати, дрехите им са толкова вехти и опърпани, че не можеш да си ги представиш като предишните ведри, усмихнати, предприемчиви хора. По някакъв начин напомнят герои на Солженицин. Може би защото са брадясали и в очите им е стаено гордото чувство на обреченост, може би защото всички те са били с професии, важни за обществото – учители, адвокати, лекари, зъболекари, които в този момент са запокитени извън него и не знаят дали отново ще намерят мястото си. Когато видях тази забравена отдавнашна снимка, реших, че трябва да направя нещо, за да се запазят спомените за дядо ми, за баща ми и майка ми. Започнах да разказвам за снимката на приятели и познати и някой ме подсети, че бих могла да издиря и да запиша хора, които са се сблъскали с насилието на тоталитарната система, преживели са го и го помнят. И досега съм убедена, че устният непосредствен разказ на човек е най-точното свидетелство за времето. ... Продължава ![]() Дебютната й стихосбирка "Мигови в кибритена кутийка" (2009) излиза на македонски в превод на Зоран Якимовски. Книгата съдържа в себе си цялостен поетичен свят и носи специфично настроение. В "Мигови в кибритена кутийка" на чист поетичен език, необременен от "специални ефекти", са засегнати разнообразни теми от любовта и живота до писането и смъртта. Впечатление прави библейската образност и най-вече екзистенциално напрегнатото позоваване на фигурата на Йоан Кръстител. При по-внимателно четене се откриват фини препратки към постмодерната философия и психоанализа, която тук е успешно преведена на езика на лиричното преживяване. Метафорите включват и музика, теоретична физика, история, както и един от най-важните въпроси: Дали "аз" и "ти" са само празни местоимения и каква е езиковата химия на любовта? ... Продължава ![]() "Оцелели рими" е определяна като много емоционална и разнообразна книга. В своите четири цикъла – "Загадка", "Самота и тишина", "Литургично" и "Устременост" – стихосбирката съдържа най-различни по своето звучене творби – от младежки опити до поезия на равносметката. Темите са любовта, скритите философски послания на природата, етическите прозрения на интелектуалеца. Продължава ![]() Йордан Велчев е съсредоточил повествованието си около хора, чиито имена историята високомерно е подминала, но житията на които въплъщават могъщия дух на епохата преди Освобождението – време на национално осъзнаване и борба за църковна независимост. Книгата създава детайлна картина на Пловдив във всяко отношение – в нея дори звучи езикът на българското Възраждане. Не случайно подзаглавието й е "Предтечите на Българския Великден" като една реплика към емблематичния труд на Тончо Жечев. Йордан Велчев е роден на 3 април 1949 г. в Пловдив. Завършва история във Великотърновския университет "Св. Св. Кирил и Методий". Работил е като историк, главен художествен ръководител на Регионален телевизионен център – Пловдив, редактор на сп. "Военно-исторически сборник" при Военно издателство – София. Живее в родния си град. Пише поезия, есеистика, автор е на изследвания върху взаимоотношенията на цивилизациите в контекста Изток – Запад, на сценарии за документални филми. ... Продължава |