Търсене
Критерий за търсене: Намерени са 3 резултата.
Етикет: Композитор Подредба по 
Италианският културен институт в София и Софийската опера и балет ще представят на българската публика една незабравима гала вечер, посветена на Джакомо Пучини. Тя ще се проведе на 7 март 2011 г. от 19.00 ч. и освен концерт на музика на Пучини, включва и един изключителен филм, заснет по негово време - "Великият музикант Джакомо Пучини".
Гала вечерта ще бъде предшествана от откриването на изложбата "Пучини и град Лука в София", която ще бъде експонирана във фоайето на Софийската опера и балет.
Програмата на концерта включва участието на двама изключителни артисти, дошли специално от Италия - Мария Елена Лоренцини (сопрано) и Масимо Морели (пиано). Те ще изпълнят някои от най-хубавите арии и сонати от най-знаменитите творби на италианския маестро, сред които са: "О, мое скъпо татенце" от операта "Джани Скики", "Казват ми Мими" от "Бохеми", "Интермецо" от "Манон Леско", "Ти, която от студенина си обвита" от "Турандот".           
...

Продължава
Филип Кутев (1903 - 1982) e представител на т.нар. второ поколение български композитори, член на Дружеството на българските компонисти "Съвременна музика" (от 1936). Учи цигулка при чешки педагог, концертмайстор е на Софийската опера и преподавател в ДМА (дн. ДМA "П. Владигеров"), чиновник във Висшия земеделски институт, оркестрант в първи пехотен полк, в оркестъра на Артилерийското кино, в кино "Уфа" и в АСО. Под влияние на Г. Атанасов Маестрото през 1930 се явява на изпит за военен диригент и започва професионалната си дейност с армията. През същата година е назначен в Бургас в двадесет и четвърти пехотен полк (на освободеното място от Г. Шагунов), където работи до 1935. В Бургас ръководи и градския самодеен оркестър при музикалното дружество "Родни звуци". През 1935 е преместен на служба в София в шести пехотен полк (1935-39), Школата за запасни офицери (1939-42) и Военното училище (1942-44). В периода 1944-48 работи в Политическото управление на Министерството на народната отбрана, отговаря за музикалните въпроси във войската и ръководи културната дейност на Централния дом на БНА в София (1948-51).
През 1951 заедно със своята съпруга Мария Кутева основават ДАНПТ (днес Национален Фолклорен Ансамбъл "Филип Кутев"), с което поставя в България начало на движението "Народни хорове и ансамбли". Като негов главен художествен ръководител до смъртта си утвърждава високопрофесионалното му ниво и световната му популярност. Ансамбълът гостува в Европа, Азия и Америка.
...

Продължава
Панчо Владигеров (1899 – 1978) е представител на т.нар второ поколение български композитори. Той е един от основателите на Дружеството на българските компонисти "Съвременна музика" (1933). Основоположник на редица жанрове в българската музика и композиционно-педагогическа школа, възпитала едни от най-изявените съвременни родни композитори (негов ученик е и пианистът Ал. Вайсенберг). Произхожда от Шумен, където живеят родителите му, но е роден заедно със своя брат-близнак ­ цигуларя Л. Владигеров, в Швейцария. Свири на пиано и композира от най-ранна възраст, десетгодишен учи теория и композиция при проф. Добри Христов в София. След ранната смърт на баща му през 1912 г. заминава с майка си и брат си за Берлин, където учи композиция в Академичното висше училище за музика ­ теория и композиция при проф. П. Юон и пиано при Х. Барт; завършва Академията за изкуство в класа по композиция на проф. Ф. Гернсхайм и проф. Г. Шуман (1920). За свои творби получава двукратно "Менделсонова премия" на Академията (1918 и 1920). Работи като пианист и композитор в Deutsches Theater на М. Райнхард ­ Берлин (1920­-32), пише музика за негови постановки. През 1932 се завръща в България и в продължение на четири десетилетия е професор по пиано, камерна музика и композиция в ДМА, която днес носи неговото име.
Автор е на многобройно творчество в различни жанрове: опера, балет, симфонична музика, 5 концерта за пиано и 2 за цигулка и симфоничен оркестър; камерна музика; 38 авторски транскрипции на инструментални пиеси за различни инструменти със съпровод на пиано; над 50 концертни обработки на народни песни за глас и пиано (или оркестър); 20 солови песни с пиано, 10 хорови песни с пиано или оркестър; музика към постановки в Deutsches Theater Берлин, Theater in der Josephstadt Виена и Народен театър ­ София и др.
...

Продължава
 
Изкуство и култура www.svetlosenki.com 2009-2010 Всички права са запазени.  Условия за ползване
Разработка    RSS    Бюлетин    Други проекти: www.mrejo.net    Работа при нас