Търсене
Критерий за търсене: Намерени са 16 резултата.
Етикет: Отпечатъци Подредба по 
Едуард Мейбридж (1830-1904) е английски фотограф от холандско потекло, който прекарва голямата част от живота си в САЩ. Роден е на 9-ти април в Кингстън на Темза, Англия. Истинското му име е Едуард Джеймс Магъридж. Toй е известен с неговата работа по т. н. "придвижване на животните" - фотографски експеримент, при който използва множество камери, улавящи движението на обекта в точно определен момент. Мейбридж създава устройство, наречено "zoopraxiscope", с което показва по този начин заснетата поредица от снимки.
...

Продължава
Клод Льолуш е роден в Париж през 1937 г. До киното се докосва, когато е едва 8-годишен и получава като подарък от баща си 8-милиметрова камера. С нея бъдещият режисьор започва да снима всичко, което му се струва интересно - съучениците си, училището, преподавателите, приятелите, момичетата, които харесва. В продължение на няколко години Льолуш успява да развие своя усет към киното с тези първи кадри и на 14 с помощта и съветите на един приятел на баща му той монтира първия си документален филм "Злото на века". Лентата е удостоена с Гран При за дебют на кинофестивала в Кан. На 16 години талантливият французин вече режисира реклами и работи в телевизията като щатен документалист. Льолуш заминава да прави кинорепортажи в различни точки на света (в това число и в СССР през 1957). След като снима много късометражни филми за Армейската кинослужба, през 1960 г. Льолуш създава собствена продуцентска компания - "Les Films 13" и заснема първия си пълнометражен филм - "Le Propre de l'homme", който се оказва финансов и творчески провал....

Продължава
Авангардният режисьор Микеланджело Антониони е роден във Ферара, Северна Италия, в далечната 1912 година. След дипломирането си в Университета на Болоня, специалност икономика, през 1935 г. той започва да пише като филмов журналист във вестника на Ферара "Il Corriere Padano". През 1940 г. Антониони се мести в Рим и започва работа в "Cinema" - официалното кино-списание на фашистите, редактирано от Виторио Мусолини. Няколко месеца по-късно е уволнен. Започва да учи техника на киното в "Centro Sperimentale di Cinematografia", но напуска след три месеца. Идва ред на службата в армията. Във филмовата индустрия Антониони започва като сценарист през 1942 г., работи и като асистент-режисьор на няколко филма, сред които е "Нощни гости" (1942) на Марсел Карне. Дебютът му като режисьор е през 1950 г. с "История на една любов" (Cronaca di un amore). Световна слава му носят трилогията "Приключението" (1960, L'avventura), "Нощта" (1961, La notte) и "Затъмнението" (1962, L'eclisse), както и първaта му цветна лента "Червената пустиня" (1964, Il deserto rosso), "Фотоувеличение" (1966, Blow-Up), "Забриски пойнт" (1970, Zabriskie Point), "Професия: репортер" (1975, Professione: reporter), "Идентификацията на една жена" (1982, Identificazione di una donna), "Отвъд облаците" (1995, Al di là delle nuvole).
Антониони е известен с уникалния си кинематографичен стил, той е автор на сценариите на повечето от своите творби. През 1994 година режисьорът получи специалната награда на Американската киноакадемия за принос към развитието на киното.
...

Продължава
Филип Кутев (1903 - 1982) e представител на т.нар. второ поколение български композитори, член на Дружеството на българските компонисти "Съвременна музика" (от 1936). Учи цигулка при чешки педагог, концертмайстор е на Софийската опера и преподавател в ДМА (дн. ДМA "П. Владигеров"), чиновник във Висшия земеделски институт, оркестрант в първи пехотен полк, в оркестъра на Артилерийското кино, в кино "Уфа" и в АСО. Под влияние на Г. Атанасов Маестрото през 1930 се явява на изпит за военен диригент и започва професионалната си дейност с армията. През същата година е назначен в Бургас в двадесет и четвърти пехотен полк (на освободеното място от Г. Шагунов), където работи до 1935. В Бургас ръководи и градския самодеен оркестър при музикалното дружество "Родни звуци". През 1935 е преместен на служба в София в шести пехотен полк (1935-39), Школата за запасни офицери (1939-42) и Военното училище (1942-44). В периода 1944-48 работи в Политическото управление на Министерството на народната отбрана, отговаря за музикалните въпроси във войската и ръководи културната дейност на Централния дом на БНА в София (1948-51).
През 1951 заедно със своята съпруга Мария Кутева основават ДАНПТ (днес Национален Фолклорен Ансамбъл "Филип Кутев"), с което поставя в България начало на движението "Народни хорове и ансамбли". Като негов главен художествен ръководител до смъртта си утвърждава високопрофесионалното му ниво и световната му популярност. Ансамбълът гостува в Европа, Азия и Америка.
...

Продължава
Панчо Владигеров (1899 – 1978) е представител на т.нар второ поколение български композитори. Той е един от основателите на Дружеството на българските компонисти "Съвременна музика" (1933). Основоположник на редица жанрове в българската музика и композиционно-педагогическа школа, възпитала едни от най-изявените съвременни родни композитори (негов ученик е и пианистът Ал. Вайсенберг). Произхожда от Шумен, където живеят родителите му, но е роден заедно със своя брат-близнак ­ цигуларя Л. Владигеров, в Швейцария. Свири на пиано и композира от най-ранна възраст, десетгодишен учи теория и композиция при проф. Добри Христов в София. След ранната смърт на баща му през 1912 г. заминава с майка си и брат си за Берлин, където учи композиция в Академичното висше училище за музика ­ теория и композиция при проф. П. Юон и пиано при Х. Барт; завършва Академията за изкуство в класа по композиция на проф. Ф. Гернсхайм и проф. Г. Шуман (1920). За свои творби получава двукратно "Менделсонова премия" на Академията (1918 и 1920). Работи като пианист и композитор в Deutsches Theater на М. Райнхард ­ Берлин (1920­-32), пише музика за негови постановки. През 1932 се завръща в България и в продължение на четири десетилетия е професор по пиано, камерна музика и композиция в ДМА, която днес носи неговото име.
Автор е на многобройно творчество в различни жанрове: опера, балет, симфонична музика, 5 концерта за пиано и 2 за цигулка и симфоничен оркестър; камерна музика; 38 авторски транскрипции на инструментални пиеси за различни инструменти със съпровод на пиано; над 50 концертни обработки на народни песни за глас и пиано (или оркестър); 20 солови песни с пиано, 10 хорови песни с пиано или оркестър; музика към постановки в Deutsches Theater Берлин, Theater in der Josephstadt Виена и Народен театър ­ София и др.
...

Продължава
Ман Рей (1890-1976г.), чието истинско име е Емануел Рудницки, е американски фотограф, роден във Филаделфия. Неговото нестандартно възприемане на заобикалящата го действителност, силно развито въображение и непрестанни творчески експерименти поставят смело начало на поредица от нововъведения, които завинаги променят представите за фотографското изкуство.
Първоначално Ман Рей започва работа като графичен дизайнер и топограф, но постепенно променя посоката на заниманията си. През 1911 г. се насочва към живописта и скулптурата, а няколко години по-късно става фотограф на свободна практика, след което творческите му търсения го налагат като един от основателите на нюйоркската група на дадаистите.
През 1921 г. Рей отива в Париж, където придобива популярност като моден и портретен фотограф. Сред известните личности, които заснема, са художниците Франсис Пикабиа, Пабло Пикасо, Анри Матис, писателите и поети Андре Бретон, Джеймс Джойс, Ърнест Хемингуей, австрийският композитор Арнолд Шьонберг и още много други. През този период Ман Рей се запознава и със своята бъдеща асистентка, любима и муза - Лий Милър, която той отказва да наеме в началото, но младото момиче успява да го спечели с голямата си упоритост, убеждавайки го да работят заедно. Това е началото на един чудесен творчески тандем. Двамата заедно откриват, разработват и патентоват ефекта „соларизация“, като след това го използват най-вече в портретните снимки, но също така го прилагат и в актовата фотография.

Продължава
Приживе Христо Ботев издава само една книга със свои творби - "Песни и стихотворения от Ботйова и Стамболова", която излиза през 1875 година. Едно от най-силно въздействащите произведения на Ботев е стихотворението "Борба", което е публикувано за първи път във в. "Дума на българските емигранти" (1871г.), но без последните десет стиха.
Цялата творба е отпечатана в стихосбирката "Песни и стихотворения от Ботйова и Стамболова".
"Няма власт над оная глава, която е готова да се отдели от плещите си в името на свободата и за благото на цялото човечество."
Христо Ботев
...

Продължава
Фьодор Михайлович Достоевски (1821 - 1881г.) е един от най-известните руски писатели.
Първата му публикувана работа е превод на "Евгения Гранде" от Оноре дьо Балзак (френски писател, считан за един от създателите на класическата форма на романа).
През 1844г. Достоевски започва да пише първата си творба "Бедни хора". Романът е завършен през следващата година.
През 1845 г. се сприятелява с Висарион Белински (1811–1848г.), руски литературен критик и публицист, философ, Николай Некрасов (1821-1878г.), руски поет и литератор и Иван Тургенев (1818 - 1883г.), писател.

...

Продължава
"Тримата братя и златната ябълка" на А. Каралийчев в този случай са двама, но вместо с приказка, оставят отпечатък с безценно откритие.
Огюст Мари Луи Никола (1862 - 1954г.) и Луи Жан (1864 - 1948г.) са запомнени като oсновоположници на киното, а заедно с това са първите сценаристи, режисьори и оператори.
Братята Люмиер (на френски lumière означава светлина) са родени в Безансон, Франция, но от малки живеят в Лион. Баща им притежава фотографско студио и двамата бъдещи изобретатели работят за него. Огюст започва да помага като управител. Луи се заема с физика, а заниманията му в тази посока се оказват доста ползотворни и допринасят за подобрения във фотографските процеси. Една от новостите, които той открива, е заснемане на движещ се образ. Огюст и Луи Люмиер се заемат с кинематографията, след като баща им се пенсионира през 1892 г.
Първата лента, която е направена от братята, е озаглавена "Работници напускат фабриката Люмиер в края на работното време". Тя е с времетраене по-малко от минута, направена с апарат наречен кинематограф (многофункционална кинокамера с грайферен механизъм, която осигурява равномерно поддържане на каданса при снимането и плавното темпо на прожекцията). Голямо удобство се оказва използването на един и същ апарат за снимане, копиране и прожекция. Както винаги при всяко голямо откритие се разразява спор за неговото авторство. Появяват се съмнения, че изобретен и патентован ...

Продължава
ДИАГНОЗА "ЛИНЧ"
 
Дейвид Линч (1946г.) е роден в град Мисула, щата Масачузетс (САЩ).
Най-вероятно повечето любители на сюрреалистичните идеи познават творческите виждания на този нестандартен режисьор.
Той е от онези личности, които провокират много въпроси, а отговорите са някъде там…
Отговорите са заключени в мислите на Дейвид Линч, но са показани достатъчно интригуващо в творбите му.
Загадъчните сюжети, интересните персонажи, както и смелите му режисьорски похвати, обсебват съзнанието на зрителите.
Дейвид Линч завършва три висши университета - академията за изобразителни изкуства във Филаделфия, колеж по изкуствата във Вашингтон и кинорежисура в Лос Анжелис.
Още с появата на първата му лента, която е озаглавена "Гумена глава" (1977г.) става ясно, че се е появил нов поглед към кинокултурата, а именно провокативното режисьорско виждане на Линч. Сериалът "Туин Пийкс (1990г.), както и филмите "Човекът слон" (1980г.), "Диво сърце" (1990г.) , "Синьо кадифе" (1986г.), Изгубената магистрала" (1997г.) и "Мълхоланд драйв" (2001г.) са едни от култовите заглавия, които предизвикват почитатели му в очакване на още по-абсурдни мигове с неговото творчество.
"Мълхоланд Драйв" е една истински въздействаща халюцинация на Дейвид Линч. Филм, който може да бъде гледан няколко пъти, а въпросите да продължават.

Продължава
Пабло Пикасо (1881-1973 г.) е испански художник и скулптор.
Той е роден на 25-ти октомври 1881 г. в Малага, Испания. От 1904 г. живее и твори в Париж. Художникът е считан за един от основоположниците на кубизма. През далечната 1907 г. създава творбата „Госпожиците от Авиньон“ и съвместно с още няколко творци провокира появата на нов вид течение в изкуството. През 1910 г. Пикасо започва да използва интересни похвати в произведенията си (деформации в творби), намиращи опорна точка със сюрреализма.
От 1901 до 1904 г. за Пикасо настъпва така нареченият „син“ период. Художникът изобразява във всичките си творби меланхолични елементи, изцяло в синята гама. През 1905 г. настъпва „розов“ (оптимистичен) период, който продължава до 1907 г. Следва „африкански“ период. Пикасо започва да изучава тънкостите на африканското изкуство, както и творчеството на Пол Сезан (1839-1906 г.), френски живописец, считан за основоположник на сливането между импресионизма и кубизма.
...

Продължава
Артър Чарлс Кларк  (1917 - 2008г.) е британски писател и изобретател.
Още от детството си е силно привлечен от паранормалните явления. Сред любимите му занимания са да наблюдава звездите, както и да чете стари американски фантастични комикси. С интерес си купува броеве на списанието "Amazing Stories", в което се публикуват разкази на Хърбърт Уелс, Жул Верн, Едгар Алан По и други фантасти, а любопитството му към необяснимото нараства с всеки изминал ден.
Артър Кларк не може да си позволи универитетско образование. Започва работа като ревизор в комитет по образованието.
Кларк публикува първите си авторски материали в различни училищни списания.
...

Продължава
Стенли Кубрик (1928 - 1999г.) е американски режисьор и сценарист, считан за един от най-добрите и нестандартни творци на XX век. Неговите филми разкриват задълбочен поглед към различни философски теми, а внушителните послания, които са вградени в творбите му провокират към сериозен размисъл.
Първоначалната професия, с която започва своята кариера е тази на фоторепортер. Той успява да продаде първите си снимки на ню-йоркското списание "Look", а по-късно започва и постоянна работа за изданието.
Стенли Кубрик е привлечен предимно от документалната фотография. Постепенно в мислите му се заражда идеята за документален късометражен филм, който осъществява и озаглавява "Денят на боя".
...

Продължава
 
Изкуство и култура www.svetlosenki.com 2009-2010 Всички права са запазени.  Условия за ползване
Разработка    RSS    Бюлетин    Други проекти: www.mrejo.net    Работа при нас