Navigation

Иван Айвазовски (1817-1900 г.) e руски художник-маринист, оставил след себе си голямо творческо наследство, наброяващо около 6000 картини. В неговите творби най-често са изобразени морските пейзажи и баталните сцени.
Айвазовски завършва Петербургската художествена академия, след което посещава различни места из Европа, а за кратък период живее в Италия....

Продължава

На 6-ти февруари между 09:00 и 09:30 ч. по Радио Пловдив ще бъде излъчено предаване, изцяло посветено на Рафаело, един от най-известните италиански художници. Ще последват две повторения: на 09.02.2013 г., събота от 10:00, както и в неделя на 10.02.2013 г. от 22:00. Предаването за Рафаело е част от рубриката "Големите Европейци". Честотите на Радио Пловдив са: FM 94.0 MHz - Пловдив и Пазарджик; FM 103.1 MHz - Смолян и Пампорово; FM 88.3 MHz - Панагюрище; FM 100.1 MHz - Велинград; FM 100.6 MHz - Доспат.
...

Продължава

Хосе Викториано (Кармело Карлос) Гонзалез-Перез (1887-1927), по известен като Хуан Грис, е испански художник и скулптор, живял и работил през по-голямата част от живота си във Франция.
Неговите творби са тясно свързани с появата на нов иновативен стил в изкуството - кубизма.
Роден в Мадрид, Грис следва "механично чертане" в испанската столица. През това време той прави чертежи за местни издания. От 1904 до 1905 учи живопис при художника Хосе Мария Карбонеро. Най-вероятно около 1905 г. Хосе Гонзалес приема псевдонима Хуан Грис.
През 1906 се премества в Париж, където се сприятелява с Анри Матис, Жорж Брак, Фернанд Легер, Амадео Модилиани и Пикасо, когото Грис възприема и като свой учител. Неговият талант разцъфтява бързо в тази среда и през 1912 г. създава свой собствен стил в кубизма.
...

Продължава

Едвард Мунк (1863-1944) e норвежки живописец, график, сценограф и експресионист. Учи в Кралското училище по рисуване в Кристияния (Осло, 1881-1886 г.) и в ателието на  К. Крог (1882-1883 г.). От 1880 до 1890 г. работи във Франция, Германия и Италия. Неговото творчество е повлияно от Пол Гоген, Анри дьо Тулуз-Лотрек, Винсент ван Гог. Идеологията на Мунк се формира под влиянието на Ханс Йегер, Август Стриндберг, Кнут Хамсун и други скандинавски писатели - символисти, както и от характерните теми, които те развиват - самотата, страданието и смъртта ("Болното дете",1886 г., Националната галерия, Осло). От началото на 1890 г. работата на Мунк се насочва в посока на течението Ар Нуво ("Момичета на мост", 1901 г., Националната галерия, Осло), но разкрива и редица нови черти, предшестващи появата на експресионизма ("Викът", 1893 г., Националната галерия, Осло).
...

Продължава

Готфрид Хелнвайн (1948) е художник и фотограф, роден във Виена, Австрия. През 1973 г. завършва Академия на визуалните изкуства във Виена.
Творбите на Готфрид са странни, тревожни, болезнени и оказват силно въздействие върху зрителите. Чрез смущаващи изображения от Холокоста, католицизъм и тревожни поредици от кошмари, произведенията на Хелнвайн представят тъмното лице на нашата цивилизация. Според него истинското изкуство е "очевидно, интензивно, предизвикателно, приказно, вълнуващо и тревожно". Само така то би могло да създаде емоционално въздействие, независимо от социално-културната среда на отделните зрители. Творбите на Готфрид, изпълнени с болка, насилие и безразличие, непрекъснато ни напомнят за състоянието на нашата култура и цивилизация - материализъм, консуматорство и упадък.
...

Продължава

Крис Люис e съвременен художник, живеещ в Лос Анджелис. Той е роден в семейство на имигранти, които бягат от родната си Латвия от комунистическия режим. Крис има седем братя и една сестра. Неговата майка възпитава децата си в любов към латвийските традиции и наследство.
Крис изучава илюстрация в Университета по изкуствата във Филаделфия. Негови творби се намират в много галерии по света - Лос Анджелис, Сан Франциско, Сиатъл, Ню Йорк, Маями, Лондон, Токио и Хонконг. Рисунки на Люис са използвани и за обложката на солов албум на Will.I.Am "Black Eyed Peas".
Някои от най-любимите му художници са Ханс Холбайн, Албрехт Дюрер, Йеронимус Бош, Густав Климт и Антонио Манчини.
Сред музикалните му предпочитания са Radiohead, Бетовен, Брус Спрингстийн, Брамс, The Arcade Fire, Built to Spill, Mana Julite, Jeff Buckley, The Pixies, The Cure, Brian Eno, Cory Chisel and the Wandering Sons, The Clash, Johnny Cash, Jesse Lamonaca, Nirvana, Mogwai, Nick Drake, The National, Sigur Ros, Interpol, Sex Pistols, The Fever, Ozzy, Velvet Underground, Beck, Massive Attack…
...

Продължава

...

Продължава

Михаил Александрович Врубел (1856 - 1910) е руски художник-символист. Основните теми в неговото творчество са насочени към изобразяването на любовта и смъртта. Заниманията на Врубел са свързани с живописта, графиката, скулптурата, но не на последно място е и любовта му към театралното изкуство.
Познанството на Михаил с Пьотър Кончаловски, който е литератор, преводач и съдружник в издателство, благоприятства нова посока в творческите му търсения. Художникът започва да рисува илюстрации към юбилейното издание на произведенията на Лермонтов (руски поет и писател, считан за един от основните представители на романтизма в руската литература), като сред тях най-вече се открояват тези, които той сътворява за поемата "Демон".
Както винаги при повечето творци, Врубел намира своята муза в лицето на друг човек. Това е оперната певица Надежда Ивановна Забела, с която той се запознава през 1896 г. Двамата влюбени сключват брак в Москва, а любовта в очите на Врубел, вдъхновява поредица от портрети. Михаил започва да рисува жена си в ролите, в които тя участва на сцената. Но щастливите дни изведнъж помръкват. През 1901 г. Михаил Врубел започва да проявява първите признаци на душевно заболяване. Състоянието му е обезпокоително - нервни кризи, влошено зрение, а диагнозата, която поставят лекарите, е сифилис. Михаил постъпва в психиатрична болница. През 1906 г. състоянието му се влошава значително. Той ослепява напълно, а кризите се задълбочават. Художникът окончателно спира да рисува, а четири години по-късно умира.
...

Продължава

Жан-Бертран Редон, по-познат с името Одилон Редон (1840-1916 г.), е един от най-известните френски художници, представители на символизма.
Той проявява интерес към изобразителното изкуство още от най-ранна възраст. Едва навършил 10 години получава първата си награда, а 15-годишен започва да изучава по-обширно тънкостите на рисуването.
От 1840 до 1851 г. Редон прекарва детството си, поверен на чичо си, в семейната вила в Листрак-Медок, Франция. Периодът му там, изпълнен със спокойствие и самота, ражда един въображаем свят, който събужда усещанията на Одилон за различни творчески експерименти и полага основата на значителна част от работите му. През 1851 г. той се завръща в родния си град Бордо при своите родители, а през 1855 г. започва да взима уроци по рисуване при Станислас Горин, който го въвежда в тънкостите на акварелната техника.
...

Продължава

Леонид Афремов e американски художник с белоруски произход. Той е роден в град Витебск през 1955 година. Това е и родното място на Марк Шагал (1887-1985 г.), руски и френски художник от еврейски произход, който основава художествената школа във Витебск (1921). Известни творци и преподаватели в нея са Казимир Малевич (1878-1935 г.), украински художник и Василий Кандински (1866-1944 г.), руски художник. Леонид Афремов е възпитаник на училището и завършва обучението си там през 1978 г.
Творецът се мести в Израел през 1990 г., но не след дълго се заселва в Съединените щати и в момента живее в Бока Ратон, Флорида.
Леонид Афремов опитва различни техники на рисуване, но накрая открива тази, която го откроява и изразява най-добре неговата неповторима сила на творец. Художникът не използва четка, а така наречения мастихин. Това е вид шпакла за бои, която се употребява за смесване на цветовете. Основно са познати два вида мастихин - симетричен нож със заоблен връх, подходящ за смесване на бои на палитра, както и асиметричен нож с остър връх, подходящ за рисуване върху платно.
Всяка творба на Леонид Афремов е изпълнена с различни настроения, цветове и емоционалност. Най-често в картините му са отразени красотата и хармонията, отличаващи се с колорит и очарование.
...

Продължава

Йеронимус Бош (1450 – 1516г.) е холандски художник, който е известен най-вече с изразителните и демонични изображения в картини си. Художникът пресъздава в платната си странна смесица от образи на полухора, полуживотни, които носят интересни символистични послания. Основната сюжетната линия, присъстваща в неговите творби, е насочена към човешките грехове.
Йерунимус Бош прекарва голяма част от живота си в Хертогенбос, град в херцогство Брабант, днес в южната част на Нидерландия. През 1463 г. в градчето избухва пожар, при който са опожарени голям брой къщи. Появяват се известни догадки, че това събитие отключва странното влечение на Бош, насочено към изобразяването на библейски сюжети. През 1488 г. се присъединява към "Братството на нашата Дама", което представлява консервативна религиозна група.
Интересен факт е, че Бош се подписва само на някои от картините си.
Една от най-известните негови творби е "Градината на земните удоволствия", която е завършена през 1504 г.
Други популярни негови картини са "Корабът на глупаците", "Седемте смъртни гряха", "Операция от глупост".
...

Продължава

Густав Климт (1862 - 1918г.) е един от най-забележителните австрийски символисти на XX век. Той е основател на школа в изобразителното изкуство, която е известна като "Виенски сецесион".
Една от основните теми в неговите творби е женската красота. Климт става предпочитан художник сред дамите от висшето общество. Изразителната еротика в творбите му предизвиква изострени реакции сред консервативното виенското общество. Често картините му са определяни като порнографски от религиозните и политически среди. Пo-късно започва да рисува пейзажи, като в работите му е характерно използването на повтарящи се елементи. Художникът насочва творчески си виждания в посока на кубизма.
Творбата "Целувката" е най-известната картина на Густав Климт.
*Символизмът е движение в изкуството, което се появява в края на 19 век във Франция и Белгия. Първата му проявява е в поезията, но бързо оказва влияние върху изобразителното изкуство, музиката и театъра.
Символистичното течение набляга главно на духовността и въображението в творческото изразяване.
...

Продължава

Френсис Бейкън (1909 - 1992г.) e британски художник, считан за един от най-провокативните експресионисти на XX век. Преди да се отдаде на изобразителното изкуство, той се занимава с декорация и вътрешен дизайн.
Неговите творби са изпълнени с шокиращи, абсурдни, гротескни, кошмарни фигури и сюжети. Една от най-известните картини на Бейкън е платното "Триптих"(1976 г.) Произведението е продаденo на търг за рекордна сума, като е обявено от познавачите за един от шедьоврите на XX век.
Британският художник рисува творбата след самоубийството на Джорж Дайър, който е негов любовник. Познанството между двамата започва с интересно начало. Джордж Дайър е страстен почитател на Бейкън. За да успее да се срещне с него, той  влиза с взлом в ателието му. Тази абсурдна сцена е пресъздадена в биографичната лента за художника, заснета от Джон Мейбъри и озаглавена "Love is the Devil". Джордж Дайър се превръща в истинско вдъхновение за Бейкън.
...

Продължава

Aртeмизия Джeнтилecки (1593-1652 г.) е италианска художничка, която твори в сферата на живописта. Тя е най-голямото от шестте деца и единственото момиче в семейството. Майка й умира млада. Артемизия е дъщеря на Орацио Джентилески (1563-1639г.), който е един от по-известните представители на италианската живопис. Младата девойка създава първата си творба на 17 години. Чести гости в къщата на семейството са известни творчески личности, от които Артемизия получава полезни съвети, свързани с изкуството. Един от постоянните посетители е Aгоcтино Тacи. Той е талантлив художник, но и човeк cъс съмнително минaло и твърде нeобуздaн нрaв. Агостино ce увличa по Артемизия, но страстта му е разрушителна. Художникът изнacилвa младото момиче. Oрaцио Джeнтилecки зaвeждa дeло cрeщу нeго, но година по-късно. Артемизия премълчава истината, защото иска да скрие позорната си тайна.
...

Продължава

Жорж Сьора (1859-1891 г.) е френски художник и аналитик, считан за създател на поантилизма. Това го прави и един от основателите на неоимпресионизма, измислен като термин през 1887 г. от Феликс Фенеон, френски критик, за да характеризира движенията в изкуството в края на 19 век.
Поантилизмът пък е течение в живописта, което е изразено в системното използване на оптическо смесване. При тази техника цветовете, които не са основни, се получават от чисти основни цветове на множество малки и разположени близо една до друга точки, създаващи излюзия за сливане.
Други представители на течението са Пол Синяк (1863-1935г.), френски живописец, Анри-Едмънд Крос (1856-1910г.), френски художник и Влахо Буховач (1855-1922г).
...

Продължава

Зджислав Бекшински (1929 - 2005г.) е полски художник, скулптор и фотограф, известен със своите мрачни, странни и въздействащи творби.
Бекшински се обучава във факултет по архитектура в Краков. След това започва работа като военен фотограф. Успоредно се занимава със скулптура и фотомонтаж, а първите му опити като художник са с абстрактна насоченост. На по-късен етап творческите му търсения са повлияни от сюрреалистичните и дадаистичните течения, както и от фантастичните реалисти Ернст Фукс и Х.Р.Гигер.
Картините на Бекшински са пропити с болезнено усещане за разруха, самота, печал и злокобност. Внушителните послания в творбите му предизвикват интересни беседи от страна на почитатели и изследователи.
...

Продължава

Марк Шагал (1887 - 1985г.) е псевдоним на Мойше Захарович Шагалов, руски и френски художник от еврейски произход. Той е един от предшествениците на сюрреализма. В Русия за кратко е студент на Леон Бакст (1866 - 1924г.), руски художник и сценограф.
През 1910 г. Шагал посещава Париж, където се приобщава към интелектуалните среди. През по-голямата част от живота си твори в Париж, както и в други градове на Франция. Марк Шагал се сприятелява с Блез Сандрар (1887 - 1961г.), писател и поет. Живее в "Ла Рюш" с Модилиани (1884-1920г.), италиански художник и скулптор, Сотин (1894-1943г.), художник, Фернан Леже (1881 - 1955г.), френски художник и Жак Липшиц (1891 -1973г.), скулптор.
...

Продължава

Рембранд Харменсзон ван Рейн (1606 - 1669г.) е считан за един от най-великите творци в европейското изкуство. Художникът се занимава успешно и с гравьорство. Рембранд твори през 17 век. Този период е известен като Холандски златен век (1584-1702 г.).
Холандската култура, наука и икономика отбелязват изключителен възход.
В изобразителното изкуство характерни за този период са историческите картини, портретите, натюрмортите, пейзажите, както и изобразяването на сцени, свързани с ежедневието.

...

Продължава

Едгар Дега (1834 - 1917г.) е френски живописец, график и скулптор. Той е един от най-известните представители на импресионизма.
През 1855 г. се записва в школата за изящни изкуства в класа на Луис Ламот. През 1856 г. се отказва от обучението си и предприема пътешествие из Европа. Започва да изучава платната на Рембранд, Гоя и Дюрер.
През 1870 г. вълната на френско-пруската война стига до Париж. Дега се записва като доброволец в армията. Служи в пехотата и артилерията. По това време се разболява и се появяват проблеми със зрението му. На по-късен етап се насочва към пастелната техника, а после и към скулптората, защото положението му се влошава и предишните занимания стават непосилни за него.

...

Продължава

Давид Алфаро Сикейрос (1896- 1974г.) е мексикански художник и общественик, активен участник в мексиканската революция (1910 - 1917г.)
През 1921 г. Сикейрос публикува "Манифест на революционното изкуство". След това основава и "Синдикат на революционните живописци, графици и технически работници", според който творците трябва да насочат сили за създаването на изкуство, което провокира към борба. През 1924 г. влиза в ръководството на Мексиканската компартия. През 1960 г. попада в затвора. Четири години по-късно е освободен.

...

Продължава