Navigation

Авангардният режисьор Микеланджело Антониони е роден във Ферара, Северна Италия, в далечната 1912 година. След дипломирането си в Университета на Болоня, специалност икономика, през 1935 г. той започва да пише като филмов журналист във вестника на Ферара "Il Corriere Padano". През 1940 г. Антониони се мести в Рим и започва работа в "Cinema" - официалното кино-списание на фашистите, редактирано от Виторио Мусолини. Няколко месеца по-късно е уволнен. Започва да учи техника на киното в "Centro Sperimentale di Cinematografia", но напуска след три месеца. Идва ред на службата в армията. Във филмовата индустрия Антониони започва като сценарист през 1942 г., работи и като асистент-режисьор на няколко филма, сред които е "Нощни гости" (1942) на Марсел Карне. Дебютът му като режисьор е през 1950 г. с "История на една любов" (Cronaca di un amore). Световна слава му носят трилогията "Приключението" (1960, L'avventura), "Нощта" (1961, La notte) и "Затъмнението" (1962, L'eclisse), както и първaта му цветна лента "Червената пустиня" (1964, Il deserto rosso), "Фотоувеличение" (1966, Blow-Up), "Забриски пойнт" (1970, Zabriskie Point), "Професия: репортер" (1975, Professione: reporter), "Идентификацията на една жена" (1982, Identificazione di una donna), "Отвъд облаците" (1995, Al di là delle nuvole).
Антониони е известен с уникалния си кинематографичен стил, той е автор на сценариите на повечето от своите творби. През 1994 година режисьорът получи специалната награда на Американската киноакадемия за принос към развитието на киното.
...

Продължава

Ман Рей (1890-1976г.), чието истинско име е Емануел Рудницки, е американски фотограф, роден във Филаделфия. Неговото нестандартно възприемане на заобикалящата го действителност, силно развито въображение и непрестанни творчески експерименти поставят смело начало на поредица от нововъведения, които завинаги променят представите за фотографското изкуство.
Първоначално Ман Рей започва работа като графичен дизайнер и топограф, но постепенно променя посоката на заниманията си. През 1911 г. се насочва към живописта и скулптурата, а няколко години по-късно става фотограф на свободна практика, след което творческите му търсения го налагат като един от основателите на нюйоркската група на дадаистите.
През 1921 г. Рей отива в Париж, където придобива популярност като моден и портретен фотограф. Сред известните личности, които заснема, са художниците Франсис Пикабиа, Пабло Пикасо, Анри Матис, писателите и поети Андре Бретон, Джеймс Джойс, Ърнест Хемингуей, австрийският композитор Арнолд Шьонберг и още много други. През този период Ман Рей се запознава и със своята бъдеща асистентка, любима и муза - Лий Милър, която той отказва да наеме в началото, но младото момиче успява да го спечели с голямата си упоритост, убеждавайки го да работят заедно. Това е началото на един чудесен творчески тандем. Двамата заедно откриват, разработват и патентоват ефекта „соларизация“, като след това го използват най-вече в портретните снимки, но също така го прилагат и в актовата фотография.

Продължава

Фьодор Михайлович Достоевски (1821 - 1881г.) е един от най-известните руски писатели.
Първата му публикувана работа е превод на "Евгения Гранде" от Оноре дьо Балзак (френски писател, считан за един от създателите на класическата форма на романа).
През 1844г. Достоевски започва да пише първата си творба "Бедни хора". Романът е завършен през следващата година.
През 1845 г. се сприятелява с Висарион Белински (1811–1848г.), руски литературен критик и публицист, философ, Николай Некрасов (1821-1878г.), руски поет и литератор и Иван Тургенев (1818 - 1883г.), писател.

...

Продължава

Людмила Филипова е родена на Великден през 1977г. в София.
Тя завършва висшето си образование в УНСС, където се дипломира като бакалавър през 2000 г. Специалността й е "Икономика и управление на индустрията". Предстои й да получи магистърска степен по "Бизнес администрация".
Осем години Людмила работи като специалист и мениджър в областта на маркетинг, PR и медии в едни от най-големите български и международни компании у нас.

...

Продължава

"Тримата братя и златната ябълка" на А. Каралийчев в този случай са двама, но вместо с приказка, оставят отпечатък с безценно откритие.
Огюст Мари Луи Никола (1862 - 1954г.) и Луи Жан (1864 - 1948г.) са запомнени като oсновоположници на киното, а заедно с това са първите сценаристи, режисьори и оператори.
Братята Люмиер (на френски lumière означава светлина) са родени в Безансон, Франция, но от малки живеят в Лион. Баща им притежава фотографско студио и двамата бъдещи изобретатели работят за него. Огюст започва да помага като управител. Луи се заема с физика, а заниманията му в тази посока се оказват доста ползотворни и допринасят за подобрения във фотографските процеси. Една от новостите, които той открива, е заснемане на движещ се образ. Огюст и Луи Люмиер се заемат с кинематографията, след като баща им се пенсионира през 1892 г.
Първата лента, която е направена от братята, е озаглавена "Работници напускат фабриката Люмиер в края на работното време". Тя е с времетраене по-малко от минута, направена с апарат наречен кинематограф (многофункционална кинокамера с грайферен механизъм, която осигурява равномерно поддържане на каданса при снимането и плавното темпо на прожекцията). Голямо удобство се оказва използването на един и същ апарат за снимане, копиране и прожекция. Както винаги при всяко голямо откритие се разразява спор за неговото авторство. Появяват се съмнения, че изобретен и патентован ...

Продължава

ДИАГНОЗА "ЛИНЧ"
 
Дейвид Линч (1946г.) е роден в град Мисула, щата Масачузетс (САЩ).
Най-вероятно повечето любители на сюрреалистичните идеи познават творческите виждания на този нестандартен режисьор.
Той е от онези личности, които провокират много въпроси, а отговорите са някъде там…
Отговорите са заключени в мислите на Дейвид Линч, но са показани достатъчно интригуващо в творбите му.
Загадъчните сюжети, интересните персонажи, както и смелите му режисьорски похвати, обсебват съзнанието на зрителите.
Дейвид Линч завършва три висши университета - академията за изобразителни изкуства във Филаделфия, колеж по изкуствата във Вашингтон и кинорежисура в Лос Анжелис.
Още с появата на първата му лента, която е озаглавена "Гумена глава" (1977г.) става ясно, че се е появил нов поглед към кинокултурата, а именно провокативното режисьорско виждане на Линч. Сериалът "Туин Пийкс (1990г.), както и филмите "Човекът слон" (1980г.), "Диво сърце" (1990г.) , "Синьо кадифе" (1986г.), Изгубената магистрала" (1997г.) и "Мълхоланд драйв" (2001г.) са едни от култовите заглавия, които предизвикват почитатели му в очакване на още по-абсурдни мигове с неговото творчество.
"Мълхоланд Драйв" е една истински въздействаща халюцинация на Дейвид Линч. Филм, който може да бъде гледан няколко пъти, а въпросите да продължават.

Продължава

Артър Чарлс Кларк  (1917 - 2008г.) е британски писател и изобретател.
Още от детството си е силно привлечен от паранормалните явления. Сред любимите му занимания са да наблюдава звездите, както и да чете стари американски фантастични комикси. С интерес си купува броеве на списанието "Amazing Stories", в което се публикуват разкази на Хърбърт Уелс, Жул Верн, Едгар Алан По и други фантасти, а любопитството му към необяснимото нараства с всеки изминал ден.
Артър Кларк не може да си позволи универитетско образование. Започва работа като ревизор в комитет по образованието.
Кларк публикува първите си авторски материали в различни училищни списания.
...

Продължава

Стенли Кубрик (1928 - 1999г.) е американски режисьор и сценарист, считан за един от най-добрите и нестандартни творци на XX век. Неговите филми разкриват задълбочен поглед към различни философски теми, а внушителните послания, които са вградени в творбите му провокират към сериозен размисъл.
Първоначалната професия, с която започва своята кариера е тази на фоторепортер. Той успява да продаде първите си снимки на ню-йоркското списание "Look", а по-късно започва и постоянна работа за изданието.
Стенли Кубрик е привлечен предимно от документалната фотография. Постепенно в мислите му се заражда идеята за документален късометражен филм, който осъществява и озаглавява "Денят на боя".
...

Продължава