Navigation

Ексцентричен трилър, готическа мелодрама, поетичен филм на ужасите... Последният филм на Педро Алмодовар носи заглавието "Кожата, в която живея" - базиран е върху мотиви от романа "Тарантула" ("Кожата, в която живея") на Тиери Жонке. Сюжетът ни среща с блестящ пластичен хирург (в ролята на Робер - Антонио Бандерас), преследван от трагични спомени. Той се опитва да създаде определен вид синтетична кожа, която да е по-устойчива при външно въздействие. Обсебен е от жажда за отмъщение и от идеята за човешко съвършенство. Но докато великият Микеланджело възпроизвежда въображаемата реалност чрез скулптурите си, Робер извайва Вера според представата, продуцирана от страстните му желания. Всъщност "опитното му зайче" е една мистериозна, опасна, непостоянна жена (съблазнителната Елена Аная в ролята на Вера), притежаваща ключ към неговата мания....

Продължава

2010-та е годината на българското кино. Обещанието, което Международен София Филм Фест и Национален филмов център дадоха на киноманите и професионалистите в началото на годината, беше за срещи с повечето от най-стойностните български филми, създадени през последното десетилетие.
Програмата "Десетилетие на българското кино" е включена в извънредния "семестър" на инициативата "София Филм Фест за учащи" и представя 34 български игрални филма, произведени в периода 2000 - 2009. СФФУ е програма, която се радва на изключителен интерес от младите хора. Студентите и учениците имат право на безплатен вход. Филмите от "Десетилетието" са всяка сряда от 18.30 часа в Дом на киното.
"Време за жени" на 22 септември 2010 г. ще представят режисьорът и сценарист Илия Костов и актрисите Катерина Евро и Биляна Петринска.
Скучен и еднообразен е делникът в малко провинциално градче на брега на големия син Дунав. Като прибавим характерните битови неволи, безработицата и безпаричието, се очертава тягостна история, ако жанрът не е комедия и главните героини не са жизнерадостни жени, които търсят нетрадиционен начин да излязат от задушаващото "живуркане".
...

Продължава

В поредицата "Големите имена в малките филми" се представят късометражни ленти на известни режисьори, с участието на популярни имена от света на киното и музиката. Режисьорският дебют на Макгрегър с "Тромбон", анимационният шедьовър "Харви Кръмпит", отличен с "Оскар" и антивоенният проект на Марина Абрамович "Опасни игри" са включени в програмата "От Джони Деп до Юън Макгрегър".
Режисьорът на "Доберман" и "99 франка" Ян Кунен кани зрителите на пътешествие из джунглата на Амазонка с късометражния "Историята на Паншин Бека". Джони Деп и Фей Дънауей делят екран в музикалното предложение на Джулиан Темпъл "Сред пустошта". Програмата се допълва от руското предложение "Гласът" на Сергей Бодров и "Обсебен от звездите" с участието на Даниел Крейг.
Поредицата "Големите имена в малките филми" е проект на "Позор" и се представя в Пловдив от Артфилм и Open Arts Foundation.
...

Продължава

"Тримата братя и златната ябълка" на А. Каралийчев в този случай са двама, но вместо с приказка, оставят отпечатък с безценно откритие.
Огюст Мари Луи Никола (1862 - 1954г.) и Луи Жан (1864 - 1948г.) са запомнени като oсновоположници на киното, а заедно с това са първите сценаристи, режисьори и оператори.
Братята Люмиер (на френски lumière означава светлина) са родени в Безансон, Франция, но от малки живеят в Лион. Баща им притежава фотографско студио и двамата бъдещи изобретатели работят за него. Огюст започва да помага като управител. Луи се заема с физика, а заниманията му в тази посока се оказват доста ползотворни и допринасят за подобрения във фотографските процеси. Една от новостите, които той открива, е заснемане на движещ се образ. Огюст и Луи Люмиер се заемат с кинематографията, след като баща им се пенсионира през 1892 г.
Първата лента, която е направена от братята, е озаглавена "Работници напускат фабриката Люмиер в края на работното време". Тя е с времетраене по-малко от минута, направена с апарат наречен кинематограф (многофункционална кинокамера с грайферен механизъм, която осигурява равномерно поддържане на каданса при снимането и плавното темпо на прожекцията). Голямо удобство се оказва използването на един и същ апарат за снимане, копиране и прожекция. Както винаги при всяко голямо откритие се разразява спор за неговото авторство. Появяват се съмнения, че изобретен и патентован ...

Продължава