 Едвард Мунк (1863-1944) e норвежки живописец, график, сценограф и експресионист. Учи в Кралското училище по рисуване в Кристияния (Осло, 1881-1886 г.) и в ателието на К. Крог (1882-1883 г.). От 1880 до 1890 г. работи във Франция, Германия и Италия. Неговото творчество е повлияно от Пол Гоген, Анри дьо Тулуз-Лотрек, Винсент ван Гог. Идеологията на Мунк се формира под влиянието на Ханс Йегер, Август Стриндберг, Кнут Хамсун и други скандинавски писатели - символисти, както и от характерните теми, които те развиват - самотата, страданието и смъртта ("Болното дете",1886 г., Националната галерия, Осло). От началото на 1890 г. работата на Мунк се насочва в посока на течението Ар Нуво ("Момичета на мост", 1901 г., Националната галерия, Осло), но разкрива и редица нови черти, предшестващи появата на експресионизма ("Викът", 1893 г., Националната галерия, Осло). ... Продължава
 Френсис Бейкън (1909 - 1992г.) e британски художник, считан за един от най-провокативните експресионисти на XX век. Преди да се отдаде на изобразителното изкуство, той се занимава с декорация и вътрешен дизайн. Неговите творби са изпълнени с шокиращи, абсурдни, гротескни, кошмарни фигури и сюжети. Една от най-известните картини на Бейкън е платното "Триптих"(1976 г.) Произведението е продаденo на търг за рекордна сума, като е обявено от познавачите за един от шедьоврите на XX век. Британският художник рисува творбата след самоубийството на Джорж Дайър, който е негов любовник. Познанството между двамата започва с интересно начало. Джордж Дайър е страстен почитател на Бейкън. За да успее да се срещне с него, той влиза с взлом в ателието му. Тази абсурдна сцена е пресъздадена в биографичната лента за художника, заснета от Джон Мейбъри и озаглавена "Love is the Devil". Джордж Дайър се превръща в истинско вдъхновение за Бейкън. ... Продължава
|